On The Road. Или дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет I
Националните паркове на Щатите. Харесвам невероятно съхранената природа, страхотните пътища и неподправена чистота.
![Black Canyon](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/09_Colorado_Black-Canyon-535x357.jpg)
Харесвам това, че можеш да караш без шлем, както и информационните центрове, откъдето можеш да си вземеш карта. Харесвам хората, посещаващи тези места – мили и приветливи, щастливи и спокойни. Но има някаква стерилност, наложени ред и правила, а и доста солени входни такси. Отбелязвам го, ясно съзнавайки, че без последните – харесванията ми по-горе щяха да бъдат като тези във Фейсбука – изпразнени от съдържание.
![Страхотните пътища в Националните паркове](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/08_Colorado_Black-Canyon-535x357.jpg)
След няколко часа в Black Canyon отново сме на път. И…внимание! мотористи! Пътят от Montrose до Durango през долината Silverton при залез слънце. Или US550 South. Аз лично си го нaрекох Durango Way.
![Durango Way в Колорадо](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/09a_Colorado_Durango-Way-535x802.jpg)
Все едно караш Септеври – Велинград, но е дълъг 100 мили.
Повече нямам за казване. Просто е невероятно. Единственото, за което трябва да внимаваш, са дивите животни. Имам заснет елен на екшън камерата.
След Durango целта ни е Mesa Verde. Имаме резервации и затова си позволяваме да пристигнем малко преди полунощ.
Има много тайнственост в това място. Като започнеш от овъглените дървета наоколо, странните постройки на един мистериозно изчезнал народ, факта, че се намира в центъра на индианските „ Четирите посоки“ и стигнеш до Млечния път.
Това, че бяхме пристигнали толкова късно, не попречи на Дийн да ни раздига в 4 сутринта, за да видим звездите. Mesa Verde е едно от малкото места в света, където можеш да видиш Млечния път в целия му блясък. Наистина е така. Дори и не си помислих да снимам, толкова беше красиво.
За да разгледате отблизо някой от трите достъпни за туристи комплекса, трябва да се запишете в група за посещение и задължително да бъдете придружени от рейнджър.
Ние попаднахме на най-готиния американо-ирландски шедьовър, който някога съм виждал.
В началото на инструктажа леко го намразих, защото през една тръбичка непрекъснато си посръбваше вода от бездънния резервоар в раницата си, докато ни обясняваше как за да не припаднеш веднага при тази жега и надморска височина, трябва непрекъснато да се наливаш с вода. А аз току-що си бях изпил шишенцето. Много скоро след това обаче направо го заобичах. Защото ни подреди амфитеатрално точно пред развалините, извади отпред един напомпан младеж с къса подстрижка и тениска на Спайдърмен и го обяви за първия андал по тези земи. Бога ми, нарочно го направи. После му избра една срамежлива девойка за жена и започна един театър… Аз го следях някъде до момента, дето се научиха да отглеждат царевица, малко преди Монсанто, и започнах да снимам. Още повече, че героите бяха стигнали вече до момента с наследниците, в групата ни нямаше деца, а нашият рейнджър започна подозрително да се оглежда. Скрих се предвидливо зад фотоапарата, опитвайки се да изглеждам все едно съм твърдо на страната на зрителите.
![Режисьорски похвати сред естествени декори.](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/13_Colorado_Mesa-Verde-535x402.jpg)
Ако някога наминете през Mesa Verde, дано имате късмета да се насладите на постановката на този сценарист и режисьор. Честно – не отстъпваше на сценографията и декорите.
След това преживяване и обяда сме пак на път. Вече сме в Юта.
![Навлизане в Юта](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/14_Utah_Moab-535x357.jpg)
Ако има място, където бих могъл да прекарам с месеци – да карам и снимам, без да ми омръзне – то това е Moab.
Пристигнахме късно, трудно си намерихме хотел (скъп при това), но взехме най-правилното решение – да отидем до арките по залез.
![Юта - The Arches](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/16_Utah_The-Arches-535x357.jpg)
Едно от най-величествените места, където съм бил. Въпреки едночасовия пешеходен преход и нашия приятел вятърът, завърнал се отново с пълна сила (а може би именно заради това).
![Юта - The Arches](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/17_Utah_The-Arches-535x802.jpg)
Имаше малко туристи, страхотен кървавочервен залез и аз я оплесках като фотограф. Няма една снимка на фокус като хората. Оставям експозицията настрана. Нямам обяснение защо. Може би, за да се върна пак. Дано.
![Юта - The Arches](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/15_Utah_The-Arches-535x357.jpg)
На другата сутрин потегляме в ранни зори. Трябва да разгледаме останалата част от The Arches.
![Юта - The Arches](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/18_Utah_The-Arches-535x357.jpg)
![Юта - Canyon Land](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/20_Utah_CanyonLend1-535x356.jpg)
Всичко, което пише за това място, е истина. Както и за CanyonLend. Не мога да разбера защо туристите масово се блъскат за Grand Canyon, като всичко това го има тук много по-прибрано, панорамно и величествено. А можеш да слезеш и в каньона. Сега като се замисля, я ходете да видите най-големия каньон в света, може и обиколка с хеликоптер да си направите – не е много скъпо. На нас ни оставете WhiteRimRoad. Път, който величествено се спуска в CanyonLend. Не е асфалтиран и не е за коли. Красота.
![Юта - Canyon Land - White Rim Road](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/19_Utah_CanyonLand_WhiteRimRoad-535x357.jpg)
Дамите в компанията обаче твърдо заявяват, че ако слезем по тази „пътечка“, ако въобще стигнем до изхода – там ще ни чака бракоразводен адвокат. Ще карам по този път, но не сега и не с такъв тип мотоциклет.
![Indian от новото поколение - прилично натоварен](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/21a_Utah_Indian-motorcycle-535x802.jpg)
След величието на каньоните и срещата с новото поколение Indian на една бензиностанция, няма да ни се размине и пясъчната буря на Юта.
![Юта - малко преди пясъчна буря](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/22_Utah-535x357.jpg)
![Юта - и ето започва се](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/23_Utah_sendstorm-535x357.jpg)
![... много пясък и почти никаква видимост](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/24_Utah_sendstorm-535x357.jpg)
Започна малко след обяд и държа около 6 часа до Hanksville. Разминахме се само с ремонт на счупен мигач и не се наложи да сменяваме въздушни филтри в движение.
Остават ни около 60 мили до Capitol Reef, изминати при прекрасно време и невероятни гледки – отново по залез. Още един от любимите ми пътища.
![По път за Capitol Reef](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/27_Utah-535x357.jpg)
Този национален парк бе едно от най-приятните открития за всички ни. От свежия планински въздух, прекрасната долина и студът привечер до уютното хотелче и невероятната вечеря в малкото семейно заведение наблизо.
![Юта - Capitol Reef](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/28_Utah_Capitol-Reef-535x357.jpg)
На другата сутрин, докато чакахме хеликоптера и полицията да разчистят пътя след поредния малоумник в SUV, открихме страхотен къмпинг за каравани и малка къщичка с домашен хляб и сладолед за закуска.
Ако някой има намерение да къмпингува в Щатите – това е мястото.
Отново сме на път. Планинска местност. Спускания и изкачвания. След всеки завой виждаш все по-красиви неща. Среща и запознанства с колеги по отбивките. Леко скучен и приспивен участък по обяд и вече сме пред Bryce Canyon.
![Юта - Bryce Canyon](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/30_Utah_BryceCanyon-535x140.jpg)
Величествено, цветно, мащабно, уникално и рушащо се. Всяка година изглежда различно, а след 50 вече може и да го няма. Трябва да се види преди това. Снимките говорят за всичко. Аз нямам какво да добавя.
![Юта - Bryce Canyon](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/31_Utah_BryceCanyon-535x802.jpg)
Тази вечер ни очаква нощувка в Zion National Park, среща с колибри и опашка за маса пред ресторант за хамбургери. Да, опашка, но честно, хамбургерът си заслужаваше.
![За кратко в Аризона](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/33_Arizona-535x357.jpg)
Другата сутрин е за посещение на самия парк, след това влизаме за малко в Аризона, а оттам в Невада по път за Las Vegas.
![Да - задръстване по средата на пустинята.](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/34_Nevada-535x357.jpg)
Пустинята ни посрещна със … задръстване.
Да затворят половината магистрала, да има километрични опашки в другата половина и да не видиш нито един да работи – защо ли това съм го виждал в другото полукълбо. С часове кретаме едва- едва, пазим равновесие и се потим зверски. А температурата е над 45 градуса и
виждам как горната част от асфалта започва да се изпарява нагоре под формата на пушек
Имам предчувствието, че този отпред току-що нарочно си засили климатика и избълва поредната порция жега. Така с мaлки прекъсвания до Las Vegas. Добре, че моторите издържаха.
Влизането и излизането от всеки голям град почти винаги е проблем. Особено когато трябва да следваш някой и не знаеш къде точно отивате. Магистралите влизат директно в града и няма и помен от ограничение на скоростта. Същевременно от всички страни, а понякога и отгоре и отдолу влизат или излизат подобни магистрали. И никой не намалява. Ако оставиш повече от метър разстояние от водача – веднага се заема скоростно. Дори и тировете. Залепям се за задната гума на Дийн и така двамата в комплект стигаме до хотела. Вили и Снежето отдавна сме ги загубили, добре, че знаят къде отиваме.
![](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/36_Nevada_LasVegas-535x802.jpg)
Ще цитирам Дийн. В Ню Йорк – могат да правят пари, в Чикаго – небостъргачи, в Лас Вегас могат и правят кич. Обаче КИЧ в най-добрия смисъл, направо да му се възхищаваш. И всичките тези бутафории, светлини, вечно отворени казина и заведения, луксозните магазини и огромните тълпи от хора навсякъде. Всичко това е за да създава настроение. И го прави. Обикновено. Не и за мен. Не и този път. Докато жена ми се опитва да срине семейния бюджет, аз кротко си дремуцам на съседната ротативка (да ви кажа не са много удобни за тази работа). И така казино след казино. Нямам идея как не ме изгониха. В просъница само отбелязвам, че на съседната маса някой явно е спечелил доста, защото
някакви девойки се качват отгоре и започват да се събличат
Знам, нямам оправдание пред мъжката половина от читателите, но нека, който иска да хвърли камъка по мен, първо да кара 6 часа при 40-градусова жега в ауспуха на някой тир и след това да го направи.
От Лас Вегас си тръгнахме със 100 000 долара. Дест блокчета с по 10 000 долара всяко – шоколад на опаковката. Бих ги изял по пътя, но явно жена ми е обещавала доста, затова трябва да ги мъкнем до България. Аз лично за втори път играх следната система по един и същи начин с лимит от 5 долара. Губя първите 3, четвъртият печели джакпот, тичам да си обменя, вече има 6 и с печалба от 1 долар си тръгвам. Сигурно по казината вече ми имат снимката.
![Страхотният път през Valley of Firе](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/39_Nevada_ValleyofFire-535x357.jpg)
На другата сутрин за първи път изпускаме нужната ни отбивка. Щастлив пропуск. Така вместо на магистралата – откриваме поредния прекрасен път и щатски парк – Valley of Firе. През долината Moapa до Hoover Dam. Там видях античен Goodyear на метална джанта с дървени спици.
![Античен Goodyear в добро състояние](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/38_Nevada_ValleyofFire-535x391.jpg)
По-късно ни се наложи да дозареждаме бензин по път. Още след инцидента в Айова решихме да си набавим допълнително по-голяма туба. Един съвет към мотористите, решили да обикалят Америка. Вземете си туба от България. По възможност нова, за да нямате проблеми в самолета и задължително с червена капачка, иначе няма да ви разрешат да си налеете бензин в бензиностанциите. Сериозен съм. Ние изхвърлихме две и до края така и не намерихме свястна. Всички, под една или друга форма, имат система за автоматично запушване на гърловината. Чудесно и лесно. Ако си прав и имаш опора, просто опираш горния край на фунията в гърловината на резервоара, натискаш с тяло и наливаш. Дори и да изметне, ще потече малко по ламарината – какво толкова. Но ако сипваш отгоре и си в пустинята, а точно под резарвоара са двата нагорещени до 250 градуса цилиндъра, които само чакат две капки, за да ти кажат сбогом – ето тогава вече имаш проблем. Горкият ми показалец побеляваше от натискане и явно издържа, щом пиша тези редове.
![Успешен опит за зареждане в движение.](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/99_tank-fill-535x504.jpg)
При навлизането в пустинята реших да карам по риза. Груба грешка. В задръстването вършеше работа, но по-късно, когато вдигнахме скоростта, се оказа малък ад. Горещият въздух ме удряше право в гърдите и
имах чувството, че съм във фурна с пуснат вентилатор
На всичкото отгоре започнаха да се разкопчават копчетата и ризата се разтваряше като парашут с тенденция въобще да излети. Не съм на 20 да се развявам гол из пясъците. Така, закопчавайки копчета в движение, изкарах до Hoover Dam. И там преоткрих коженото си яке, за ужас на хората по бензиностанциите. Това тежащо над 4 килограма яке, плътно закопчано догоре, но с отворени предни и задни вентилационни отвори се оказа най-доброто средство срещу горещия вятър. Дебелата кожа изолираше от преките слънчеви лъчи, а въздухът, влизащ през отворите, успяваше да изпари обилно леещата се пот. Все едно се бях пъхнал в хладилник – сух и охладен.
![Hoover Dam - директно към изкуственото езеро](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/40_Nevada_HooverDam-535x357.jpg)
В Hoover Dam пристигнахме към обед – в най-голямата жега. Вече са пуснали новия мост и трябваше да се отклоним и след това да се върнем обратно. За разлика от колите проверката ни се размина, но не и таксата за паркинга – единствената сянка наоколо. В тази жега, пешком и кожено яке не помага. В момента, когато погълнеш водата, и тя вече се е изпарила. Сигурно беше към 50 градуса на слънце (то сянка така и нямаше).
![Hoover Dam - тази генераторна кула си е на Невада](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/41_Nevada_HooverDam-535x357.jpg)
![Невада - Hoover Dam](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/42_Nevada_HooverDam-535x802.jpg)
Затова минаваме набързо през времето от Невада в Аризона и обратно, снимаме се пред часовниците и по стената обратно на машините.
![Ето ни на на Route 66](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/MG_6260_Route-66-535x356.jpg)
Вече сме в Аризона и следва дълъг и изморителен път по US40 West до Flagstaff, като се отбиваме само веднъж да стъпим на Route66 – 140-та миля. Решаваме за първи и последен път да спим два пъти на едно и също място, а на другия ден оставяме колата и заминаваме с моторите да разгледаме Grand Canyon. Страхотен път дотам и обратно, и жега и навалица в самия парк.
![Малка част от Grand Canyon](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/44_Arizona_GrandCanyon-535x357.jpg)
Добре отпочинали се отправяме към Ню Мексико, като по пътя разглеждаме метеоритния кратер (моят съвет – не си губете времето и парите) и пропускаме Petrified Forest. Дийн решил, че отбивката е фалшива и водеща към някои от многобройните магазини за подаръци, та се наложи да направим малко отклонение от 250 мили.
![Страхотно трасе за скоростни изпълнения](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/47_Arizona-535x357.jpg)
Но пък попаднахме на поредния от любимите ми пътища – прав и без движение. Чудесна възможност да пробваме възможностите на моторите, нарушавайки за малко правилата за движение. А и щях да си замина, без да видя прословутия пиян индианец на бензиностанция.
![Близка среща с местния колорит](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/48_Arizona-535x357.jpg)
Наближаваме Albuquerque, но желанието ми още от Brеaking Bad да го разгледам се изпарява само като видях входящия трафик. Бързо се измъкваме по периферията и отиваме да пренощуваме в Santa Fe. Отново страхотно градче с прекрасен стек и бира собствено производство.
![Ню Мексико и безкайния товарен влак](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/MG_6356_New-mexico-535x356.jpg)
Оттук нататък пътища, магистрали, бензиностанции и крайпътни закусвални ми се сливат в едно.
![В поредния музей на Route 66](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/MG_7006_New-Mexico-Museum-535x665.jpg)
Правим само няколко малки отклонения, за да покараме по стария Route66 и да видим някои музеи. Оставяме единствените надписи на кирилица в книгата за посетители.
![Отново на Route 66 около Tucumcari](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/MG_7070_New-Mexico-Tucumcari-535x356.jpg)
Навлизаме за кратко в Тексас и Оклахома. В Тексас почти през цялото време минавахме покрай огромни обори с говеда, чакащи реда си за закусвалните на МакДоналдс. Страхотна смрад – това ми е останало.
![Посрещане от хиляди говеда в Тексас](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/55_Texsas-535x357.jpg)
Но щом навлязохме в Оклахома и започнахме да се разминаваме с трактори и тирове със селскостопанска продукция, а отстрани всички бачкат сериозно на полето започнах да си мисля, че всъщност
тези наследници на първите заселници са малко прецакани от предците си
![А в Оклахома прибират реколтата](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/54_Oklahohoma1-535x357.jpg)
Навсякъде в завладените територии кипи страшен труд, а всички прекрасни природни забележителности и места за забавление са в индианските резервати, където купонът е безкраен. Шегувам се, естествено, и аз съм израснал със Синовете на великата мечка, Винету и Гойко Митич, а и отлично знам, че нещата не стоят точно така, но пътят е дълъг и трябва нещо да се прави, за да минава времето.
В това отношение страшно ни помогна системата за комуникация. Едно е, че не се изгубихме и се изчаквахме на светофарите, но е невероятно приятно в часовете на самотното каране да чуеш в слушалките: How are you Daniel или Watch you left. За това бях готов да изслушам не само моя вятър, но и този от микрофона на Дийн. Който е карал на дълъг път, знае за какво говоря. Вечер ушите така ме боляха, че по едно време започнах да си слагам памук в едното или другото.
В Канзас всичко вървеше добре, докато Дийн не ми каза
какво най-много произвежда този щат – торнада
И тогава се притесних.
![Облаците започват своя танц в Канзас](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/60_Kansas-535x357.jpg)
На другия ден, карайки из тези огромни открити пространства, видях как се заражда бурята. Как тези безобидни бели кълбовидни облачета постепенно нарастват, разпръскват се и почерняват. След това се завихрят в нещо като спирала, съединяват се със земята и тръгват. В началото се движеха странично на пътя, успоредно на нашата посока и си мислех, че можем да им избягаме, стига пътят да не кривне на север. Абсолютно илюзорно. Не знам с каква скорост се движеше бурята, но неочаквано се втурна и ни пресече треакторията. Извадихме късмет, че не бяхме тръгнали 10 минути по-рано. А и тази буря не беше от най-страшните. От шофьорите на камиони в една от почивките разбрахме, че торнадото е минало малко по на север няколко часа по-рано.
От Канзас ми е и единственото падане в Америка. На паркинга пред Бургер Кинг някъде около Junction City. Вече бях доста изморен, секунда невнимание при спиране, малко по-остър завой от необходимото, опит на жена ми да балансира в грешната посока и вече бяхме полегнали, а Дийн тичаше да ни помогне. Как можах да избера най-многолюдното заведение в целия щат. Като резултат – поражения никакви, срамът голям.
![Безкрайните полета на Мисури](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/62_Missouri-535x357.jpg)
Остана ни да избутаме Мисури и вече сме в познатата Айова, справяйки се със задръстванията на DeMoin.
![Отново в Айова](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/63_Iova-535x357.jpg)
Едно последно преспиване и сме в Илинойс.
![Познато кръстовище с четири Стоп-а в Илиноис](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/65_Illinois-535x357.jpg)
Вили и Дийн имат традицията всяко едно от пътуванията да започват и приключват в едно заведение в Аврора, предградие на Чикаго. Тъкмо паркирахме пред него и завихме моторите, когато се изсипа поредният за Чикаго потоп. Така по вода приключи това пътуване.
![Before and After](https://www.jenatadnes.com/wp-content/uploads/2015/08/100_Before-and-After-535x413.jpg)
Сутрин преди тръгване си бях създал навика, когато подготвям мотора да снимам километража, а също така и малките знаменца, които лепях за всеки от щатите, през които сме минали. Сега когато сравнявам първата снимка с кристално чисто стъкло и едно знаменце и последната със стъкло прашно, цялото в кръв от размазани насекоми, си давам сметка, че голям път е било. В цифри – 14 дни, 5000 мили, 12 щата и безброй спомени на две колела.
0 Коментара