Името на най-известния и мощен символ в Египет е Анкх. Той обединява в себе си кръста като символ на живота и кръга като символ на вечността. Този знак олицетворява вечния живот, безсмъртието.
Древните египтяни вярвали, че земният живот е само малка част от пътя, който има да се извърви, и че Анкх е ключът, който отваря вратата на смъртта. Те рисували този знак върху амулетите си, украсявали с него ковчези и саркофази. Среща се навсякъде в гробниците на фараоните и храмовете на божествата – много египетски богове са изобразявани с този знак. Казват, че египетският кръст е още комбинация на мъжкото и женското начало, на двойката богове Озирис и Изида, и изобразява съюза между небесното и земното.
Днес символът Анкх присъства като физическо, но и като духовно усещане навсякъде в Египет. Може да се види по стените на древните гробници и храмове, в музеите, по пазарите и в магазините за сувенири, откъдето може да го купите като фигурка или да си го занесете вкъщи изобразен на папирус. Енергията му струи най-силно обаче на свещените за Египет места като удивително свидетелство за една отминала епоха, оцеляла до ден-днешен, макар и в руини.
Египет изкушава неустоимо със своето древно и могъщо, загадъчно излъчване. Всяко място има свой собствен нюанс, своя лична емоция. Величественият Луксор с храма Карнак и неговия мирис на вечност; Долината на царете с мощта на необятното; Пирамидите със своята уникалност; тайнството на Реката на живота Нил;
Червено море с кристалната чистота
на водите и пъстроцветния подводен свят в кораловите му рифове; романтичните залези в пустинята; авантюрата „Сафари в Сахара“ и първичният живот на бедуините; хаотичният и кипящ от противоположности Кайро… И всички съпътстващи ги хилядолетни предания и съвременни градски митове.
Всичко това е възможно да се преживее в рамките само на една седмица в Египет. Като ще са ви нужни по-малко от три часа, за да пристигнете от България дотук. Както направи нашата група с директния чартърен полет на „Емералд Травел“ до курорта Хургада. Водещият ни туроператор организира чартъри и до Кайро, тъй че приключението „Египет“ е буквално на една ръка разстояние. Има и още един плюс – там почти винаги е лято. А най-подходящи за пътуване до тази североафриканска държава са хладните у нас пролетни месеци март и април, както и октомври и ноември.
Хургада и Сома Бей
Египет е много обичан от европейските туристи заради невероятните коралови рифове в Червено море – истински магнит за любителите на плажа и водните авантюри. Разбира се, може цяла седмица просто да се наслаждавате на чистите топли води, на ситния пясък и на слънцето, без да мърдате от ол инклузив хотела си. Но
ако спортът и морето са ви в кръвта,
вашето място е именно тук – цяла една индустрия е впрегната и работи като машина, за да ви вдигне адреналина и да ви увлече в разнообразни и незабравими активности. Никъде другаде истинската екзотика не е толкова достъпна – защото не е далеч, не е непосилно скъпо, а е изумително красиво. Особено, ако се гмурнете под водата или хванете вятъра.
Бихте могли да изследвате фантастичния подводен свят на Червено море по най-различни начини: с шнорхели и акваланги, с корабчета със стъклено дъно или с туристическа подводница. Може да се научите
да се гмуркате надълбоко,
да летите с парапланер или да опитате за първи път кайтсърфинг. Онези, които искат да правят това от сутрин до вечер, разполагат с цял хотел – „Брейкърс“. Тук се хвалят, че имат перфектен вятър 300 дни в годината. Знаменателно е, че половината от почиващите на египетското Червено море са стари клиенти (т.нар. repeaters), които се завръщат отново и отново.
Истински оазис насред Сахара е Сома Бей – залив на живописния бряг между Хургада и Сахага, където се намират 5-звездните ризорти на престижни брандове като Шератон и Кемпински. Всички те предлагат фантастично обслужване, множество отлични ресторанти, СПА центрове. Sheraton Soma Bay Resort и Caribbean World Resort Soma Bay са отличен (и проверен лично) избор за тези, които държат на безупречния сървис и луксозните екстри. Но има и по-бюджетни хотели в Хургада, тъй че Египет предлага отдих на ниво, щедро слънце и приключения в най-разнообразни варианти.
Луксор, Долината на царете и храмът в Карнак
Луксор е може би най-невероятното място на Египет. Този град по поречието на Нил, дълбоко в Сахара, е най-въздействащото свидетелство за величието на миналото с великолепните му паметници и храмове, построени с размах от древните майстори. Преди хиляди години тук се е
издигала Тива –
столицата на Древен Египет. В Долината на царете край Луксор са намерени 62 гробници, само 25 от тях са идентифицирани като царски. Всяка е различна по дължина, защото строежът им е започвал с възкачването на престола на съответния фараон.
Всяка една се изграждала и доукрасявала по време на царуването му. Затова управлявалите по-дълго имат по-големи гробници. Най-дълга е тази на Рамзес II, който е начело на Египет цели 66 години. А най-голям е интересът към
гробницата на Тутанкамон –
единствената, стигнала до наши дни недокосната. Тя е открита от английския археолог Хауърд Картър през 1922 г., който я разкопал на няколко метра от гробницата на Рамзес IV. Вероятно „последният дом“ на момчето-фараон е спасен от разграбване и оцелял, понеже, докато копаели гробницата на Рамзес IV, свличащите се камъни затрупали входа към обиталището на Тутанкамон. То е почти миниатюрно на фона на другите, понеже Тутанкамон починал много млад и още е неясно дали е бил убит или го е повалила внезапна болест.
Долината на царете се намира на Западния бряг на Нил. Египтяните вярвали, че мъртвите живеят там, където слънцето залязва – затова погребвали тук фараоните си. Това е може би най-пустото и лишено от цветове място на Египет, като изключим невероятните изображения по стените в някои от гробниците – като тази на Рамзес IV.
Коренно противоположно е усещането в храмовия комплекс Карнак – основно място за почитане на боговете, начело с Амон Ра. То е и най-грамадната религиозна забележителност в света. За посетители е отворена само частта, посветена на Амон Ра. Тук всеки камък, всеки йероглиф сякаш разказва за невероятната мощ на древната държава. История, съхранена в камък, но пълна с душа, тя пресъздава до ден-днешен миналото величие на царството.
След входа на храма се ширва голям двор, а после – импозантна зала, чийто таван се крепи на 134 колони с височина между 13 и 23 метра и с диаметър 3 метра. Можеш да стоиш с часове сред тях, съзерцавайки ги, и да не ти омръзне. В комплекса е гранитното светилище, където са се провеждали жреческите церемонии.
Храмът е свързан с кей към канал,
захранван от водите на Нил, алеята към него е обточена със сфинксове с овнешки глави. По свещеното езеро разхождали с лодка по време на празници статуята на бога. Наблизо е скулптурата на свещения скарабей, за който се твърди, че сбъдва желания, ако го обиколиш 7 пъти обратно на часовниковата стрелка.
Друга забележителен мемориал край Луксор е Заупокойният храм на Хатшепсут – единствената легитимна жена-фараон, управлявала Египет 21 години. Известна е с това, че избягва да води войни за териториално разширение, но предприема големи строежи – като този в Дейр ел-Бахри или разширението на Карнак. Религията не позволявала царуването на жена, но Хатшепсут остава на престола, дори след като синът й пораства. За да се бори с предразсъдъците, жената-фараон се обличала с мъжки дрехи и използвала различни кралски символи.
Кайро, пирамидите и Реката на живота
Наричат Нил „реката на живота“. Около 95% от близо 100-милионната арабска държава живее по нейното течение. Само си представете: 93% от цялата територия на Египет (1 010 407,87 km² ) е пустиня. Впрочем, пространствата и мащабът са първото нещо, с което тази страна впечатлява. Още от самолета виждаш колко огромна площ от нея заема Сахара. По време на продължителния полет над блещукащия в светлини нощен Кайро (на връщане към България) именно това е най-силната асоциация – за безкрайност.
Столицата на Египет предизвиква най-разнообразни емоции: шарен, шумен, хаотичен и прашен град, в който съжителстват контрасти: импозантни исторически паметници редом до сгради с недовършени покриви (хитроумен начин да не се плащат данъци); къщи от кал, като
бедни роднини, сред модерни офис сгради
и хотели-небостъргачи; пъстра гмеж в самото подножие на единственото оцеляло чудо на света – хилядолетните пирамиди в Гиза; могъщият Нил с лъскавите круизни кораби, порещи течението му, и бедняците, живеещи в лодки по реката.
Най-впечатляващо обаче е движението по улиците на града, което спокойно може да бъде обявено също за чудо. По правите му булеварди (без светофари) сякаш всеки кара, както си иска, пресича както си иска, преминават едновременно коли, животни и хора. Предимство печели онзи, който се промуши пръв. Всички коли са очукани и в драскотини.
Просяци няма, но това е страната на бакшишите.
Бакшиш се иска за всичко, за което се сетите, както и за това, което няма да ви хрумне. В Египет средната заплата е около 200 долара и животът на повечето хора не е лек. Икономическа е и причината все по-рядко египтяните, които имат право на многоженство, да се женят повече от веднъж – защото не могат да се грижат за повече от една жена. Иначе местните се шегуват, че в това отношение не се различават особено от западняците – просто имат няколко съпруги, вместо да изневеряват на жените си.
Именно там, до този луд по свой начин град, са Пирамидите в Гиза, единствено оцелели от Седемте чудеса на древността. И те наистина са чудо, най-вече Хеопсовата пирамида, която е истински шедьовър на строителството. Висока близо 140 метра, построена от 2,3 млн. каменни блока, между 2 и 50 тона всеки. На живо изглежда още по-внушителна – заставайки до нея, усещането е дори леко стряскащо, защото в подножието й се чувстваш откровено нищожен.
И някак объркан.
Пак там е Сфинксът – огромна статуя с човешка глава и тяло на лъв, полегнала сякаш на пост да пази фараоните, погребани в пирамидите. А в Националния музей в Кайро попадаш на над 160 000 изумителни древни артефакти. Египетският музей е истинска енциклопедия на тази хилядолетна цивилизация – мумии на фараони, бижута, статуи и амулети, предмети от бита и т.н.
Безспорно най-впечатляваща е погребалната маска на момчето-фараон Тутанкамон, направена от злато, син лазурит и скъпоценни камъни. Само 1700 са предметите, открити в гробницата на Тутанкамон: талисмани, скрити в платното, с което е била увита мумията му след балсамирането й, различни видове игри, на които се предполага, че е играл младият фараон, позлатеният дървен саркофаг и четирите ковчега, които – точно като матрьошки – влизат един в друг. Самата мумия на Тутанкамон и оригиналният му каменен саркофаг се намират в Долината на царете.
Сафари, бедуини и залез в пустинята
Връщаме се пак в Хургада, където наред с всички останали приятни емоции, ни очаква сафари в Сахара – едно от най-паметните преживявания по време на това пътешествие. Местни гидове ни откарват с джип на километри навътре в пустинята. Валид, който ни придружава в това приключение, е изключително сладкодумен, говори свободно английски и руски. Отсядаме в нещо като базов лагер насред пустинята, слънцето прижуря, а ние увиваме главите и лицата си с шалове, слагаме специални очила срещу прахта и пясъка, нахлузваме каски…
После яхаме АТВ-та и „спайдери“ и порим с тях пясъците на Сахара. Сърцати момчета помагат на новобранците – ако някой не се справя или ако изостане. Няма спор: карането през неравната пустиня е усещане, което вдига яко адреналина. В същото време е приятно-авантюристично.
После, сякаш за успокояване на пулса, навлизаме още по-навътре в пустинята, пътуваме сред красиви каменисти планини и стигаме до селище на бедуини. Първото, на което групата ни попада, са играещи дечурлига, на метри от тях жени с покрити лица (най-вероятно майките им) очакват туристите, за да ги разходят на камили. И ние изпробваме какво е да се възкачиш на удобния гръб на пустинните животни.
Опитваме и царевичния хляб, който момиче и баба му месят и пекат на огън под тръстиков навес. Черпят ни с бедуински чай от каркаде, докато нашият гид разказва за живота на номадите – как си избират жена, например. Имало тарифа: за най-красивите девойки се плащало с 15 камили, а за най-невзрачните и една коза била достатъчна. Женихът обаче не бил допускан да види бъдещата си съпруга предварително, та изпращал като съгледвач майка си.
На тръгване запечатваме в сърцата си кратките мигове, докато слънцето залязва и обагря пясъчните гънки и скали с червени и розови отблясъци. Тогава сякаш дивото става още по-диво, а пустотата по-близка, дори романтична. И не ти се иска да свършва. Но дори и приключението си има край. Затова си обещаваме да го изживеем отново.
0 Коментара