Красимира Белев е българска актриса, писател и продуцент, която живее в Лос Анджелис и София. Учи актьорско майсторство по „Метода“ (The Method) в The Lee Strasberg Theatre & Film Institute в Лос Анджелис и има бакалавърска степен по театър и пърформънс от University of Hull, Англия.
photographer: Jiro Schneider, photo assistant: Jonathan Fold
За изпълнението си в „Имало едно време на Хелоуин“ на режисьора Ярослав Гоголин тя печели наградата Golden Galaxy за най-добра актриса от Virgin Spring Cinefest в Колката, Индия, и е номинирана за най-добра изгряваща звезда от Seoul Webfest в Южна Корея.
През 2020 г. Красимира пише и копродуцира първия си късометражен филм Undo („Крачка назад“), който й печели номинации за най-добра главна актриса в късометражен филм от Международния филмов фестивал в Ница (NIFF) и най-добра актриса на Seoul Webfest. Филмът участва в над 50 фестивала по света и се състезава в категорията „Оскар“ на най-големия международен фестивал за късометражно кино в България, In the Palace.
След успеха на нейния късометражен филм, тя пише и копродуцира първия си игрален филм „Терапията“, в който и участва. Филмът тръгва по кината в България на 7 февруари 2025 г. „Терапията“ е в селекцията на международни фестивали в Европа и САЩ, включително и на 75-ото издание на Филмовия фестивал в Салерно и 25-ото издание на престижния фестивал в САЩ, Santa Fe Film Festival. За играта си в „Терапията“ Красимира е номинирана за най-добра главна роля в чуждоезичен филм на международния филмов фестивал в Лондон (FFI London), който ще се проведе в британската столица в края на февруари.
Коя е Красимира Белев?
Предстои да разберем! Всеки път, когато вляза в капана да си мисля, че се познавам сто процента, успявам сама да се изненадам! Човек е различен спрямо хората, с които е. Ние влизаме в различни роли през цялото време без даже да го осъзнаваме. Но ето някои неща за мен, които са истина и не са се променили с годините – целеустремена съм и обичам да изпълнявам целите си, много съм чувствителна и плача често (просто така, за да не забравя как се прави) и вярвам, че всичко се случва с причина.
Какво те вдъхнови да бъдеш актриса?
Това, че чувствах, че съм част от общество, което ме разбира. Първите ми уроци по актьорско майсторство бяха още докато бях ученичка. Беше невероятно, защото за пръв път усещах сякаш принадлежа към нещо и наистина се чувствах сякаш съм вкъщи. До ден днешен, когато не снимам или не работя по нещо креативно, имам чувството, че трябва да съм някъде другаде и усещам леко напрежение, сякаш закъснявам. Но когато съм на снимки или пиша, това чувство изчезва и знам, че съм точно там където трябва да бъда. Трудно е да отговоря на този въпрос с думи. То е усещане.
Разкажи ни за обучението и опита ти в чужбина.
Всяка държава, в която съм живяла, има своите специфики. Завърших бакалавърска степен в Хълския университет в Англия. Там ни учеха повече на съвременен пърформънс и изучавахме артисти като Марина Абрамович. Едва когато се преместих в Лондон започнах да се снимам в късометражни продукции и да научавам как работят нещата. Тогава имаше група от артисти, наречена „Нека направим сцена“, и се събирахме всяка събота и неделя и снимахме по един късометражен филм на седмица. Имаше актьори, режисьори и сценаристи, някои професионалисти и други, които тепърва започваха.
Бях част от групата повече от година и мисля, че тази смесица от хора, идеи и желание за творческо експериментиране бяха това, което ме поведе по пътя на киното. За съжаление, групата се разпадна, но тези десетки късометражни филми за толкова кратък период от време бяха най-добрият учебник! Киното в България си има своите специфики, в САЩ – също. Тук независимото кино, телевизията и студиата са съвсем различни сфери. Но мисля, че навсякъде, ако хората работят с желание и любов към работата, нещата се случват.
Кои са филмите, продукциите, с които най-много се гордееш?
„Терапията“! Както и да бъде възприет филма, благодарността ми към екипа, към съпруга ми Антон Белев и всеки, който ни е помогнал и е повярвал в това, че можем да направим този филм, ще бъде винаги в сърцето ми! Гордея се, защото това е нашият пълнометражен дебют – за мен като сценарист и продуцент, за Антон като продуцент, за режисьора ни Станислав Христов и за оператора ни Михаил Михов. Това е почти изцяло дебют за голяма част от екипа и самият факт, че скоро предстои премиера е нещо, за което съм безкрайно признателна и благодарна!
Ти си актриса, писател и продуцент. Как се получи това и защо не избра само едното?
Обичах да пиша още от дете. Пишех стихчета и какво ли още не. После покрай актьорството за дълги години спрях, но съдбата отново ме срещна с белия лист, когато започнах да пиша по теми, свързани с кино и актьорско майсторство за списание InGlobo. Оттам реших да пробвам и със сценарий. Въпреки че може да не изглежда очевидно, тези три неща всъщност се допълват и си помагат едно на друго. Това да имам поглед върху целия процес, помага на актьорското ми майсторство, а пък писането и създаването на герой са доста тясно свързани. Цялото нещо е като пъзел и парчетата си помагат едно на друго, не си пречат.
Фокусът ми все още е актьорското майсторство. Обичам да пиша, когато имам вдъхновение и съм наистина развълнувана от историята. Продуцирането се случи по-скоро, защото срещнахме трудности с намирането на продуцент. Но пък и то се оказа много интересно! Идва с огромна отговорност, но дава и свобода, която лично аз не съм усещала в другите сфери на работата.
Каква е целта на продуцентска къща First Draft? Какво изкуство и кино се стреми да продуцира?
First Draft е съвсем нова продуцентска къща. Първоначално я създадохме с Антон Белев, за да направим филма „Терапията“, но както с повечето неща, човек често не знае с какво се захваща и накъде ще потръгне. Решихме, че искаме да разширим дейността ѝ и да създаваме филми, в чиито послания вярваме и резонират с нас и нашето виждане за света. Стремим се да работим по проекти, които имат силно послание и теми, които са важни, но може би за тях не се говори достатъчно.
Този месец е премиерата на първия пълнометражен филм на First Draft – „Терапията“. Разкажи ни повече за него?
„Терапията“ проследява историята на ексцентричната психоложка Елисавета, която провежда нестандартна терапия с група нереализирани художници. Историята поема в друга посока, когато в групата се включва бившето дете-чудо, художникът Оливър (Севар Иванов). Филмът разглежда темите за хейта и критиката, отношенията в семейството и училище и как те влияят на житейските ни избори и темата за най-ценния ни ресурс – времето. Останалото ще можете да гледате в кината от 7 февруари!
От идеята – до реализацията на филма. Разкажи ни за процеса – как се прави филм?
Мога да кажа как направихме нашия филм. Процесът може да изглежда доста различно в зависимост от продукцията. Обикновено се преминава през подготовка, снимки и постпродукция. Нашата подготовка беше доста нетрадиционна, защото ние с Антон бяхме на меден месец за част от нея и много неща правехме дистанционно. Самите снимки продължиха около месец, а постпродукцията две години, за голяма част от която отново не бяхме в България. Странно е, защото когато приключат снимките се усеща сякаш това е краят, а истината е че работата тепърва започва!
Кои са мечтите на Красимира Белев?
Ако кажа, няма да се сбъднат. Но, наистина чувствам, че в личен план, поне в момента, съм наистина щастлива с живота си. Разбира се, никога не знаем какво ни е приготвил утрешния ден, но ако животът ми запази траекторията си, ще бъда доволна. Мечтая винаги да имам мечти. Мисля, че е много важно! Мечтите са двигател на целия ни живот… И мир. Мисля, че е крайно време да почнем да се обичаме и подкрепяме едни други.
Филмът „Терапията“ засяга темите за артистичните блокажи и как да се справим с тях. Имаш ли такива и ако да – какво правиш, за да ги преодолееш?
До голяма степен това, което правя и в което вярвам е преплетено във филма. Мисля, че надпреварата с часовника е най-големият ми мотиватор. Но не съм била винаги такава. Напротив. Прекарах първата част на двайсетте си години, мислейки си, че някой трябва да ме одобри по някакъв начин, че аз не съм достатъчно добра да пиша или да създавам мои истории и търсех разрешение на грешните места. После осъзнах, че само един човек трябва да ми даде разрешение да творя и това съм аз. Радвам се за хората, които никога не са изпитвали неувереност в себе си и са били винаги смели, но за някои от нас отнема малко повече време и осъзнаване на някои неща. Надявам се, че филмът ще предаде това послание и ще помогне на хората, които искат да създават, но нещо ги спира, да открият какво би им помогнало да преодолеят собствения си страх.
Коя е любимата ти част от процеса на работа?
В досегашния ми опит, независимо дали става въпрос за писане или за създаване на герой, има няколко етапа, през които преминавам. Първо е вдъхновението – това е любимата ми част! В този момент наистина си мисля и вярвам, че това, което минава през главата ми е невероятно! Вълнувам се и нямам търпение да започна работа! След като отмине първоначалната еуфория, минавам в другата крайност – падам от облаците и се чудя откъде изобщо ми хрумват такива идеи… Тази част не я обичам толкова! Но е важна. За да може идеите да улегнат и след като мине малко време вече мога да преценя в коя посока да тръгна и да започна работа.
А най-трудната?
Мисля, че най-трудната част за мен е да си позволя нещата да поемат по своя път накрая и да имам вяра в свършената работа. При актьорското майсторство е важно след работата по героя и всички репетиции да се отпуснеш и да вярваш, че всичко вече е заложено и да си позволиш да си единствено в съществуващия момент, следователно да си позволиш да си наистина в кожата на героя си. А пък при продуцирането идва момент, в който филмът заживява собствен живот и също трябва да бъде пуснат на свобода – без повече корекции, без повече намеса. Става нещо отделно от теб. Мисля, че това пускане и вяра, че нещата ще се получат без да имаш доказателство, е нещо, на което все още се уча.
Освен училище, кариера и продуцентска дейност – имаш и малко дете. Как съчетаваш майчинството с работата?
Досега съм срещала два вида реакции за решението ми да имам дете и да съм в тази индустрия. Едното, което за съжаление се среща често, е че двете са несъвместими. Имала съм и преподаватели, които ни учат на това, че не можеш да имаш и двете неща. Или имаш дете, или имаш успешна актьорска кариера.
Имаше момент докато бях бременна, когато често ми насаждаха такива мнения и беше психически натоварващо, но си спомням, че точно тогава актрисата Рейчъл Билсън дойде в нашето училище и разказваше за това, че детето ѝ я вдъхновява да твори и с него преоткрива много неща, които сякаш е забравила като пораснал човек. Тези нейни думи останаха дълбоко в мен и избирам да вярвам, че децата ни помагат да сбъдваме мечтите си, а не обратното. А от гледна точка на времето и задачите – като всяка една друга майка, която има дете и работа.
Кои са следващите проекти на Красимира Белев?
Първо искам да приключа с активните ми проекти, които са „Терапията“ и късометражният филм „Никой, някой, всеки“, който разглежда темата за домашното насилие и се очаква да бъде завършен до март месец 2025 г. В момента довършвам и последния си семестър в „Страсбърг“ и фокусът ми е върху вече започнатото, но лятото се очаква да заснемем втория ни пълнометражен филм и скоро започваме работа по подготовката му. На втори план имам още един сценарий, който пиша и още един проект в Лос Анджелис, който се надявам да се осъществи и да започна работа по него, но за тях все още е твърде рано да се говори.
Кои са актьорите, филмите, изкуството, които те вдъхновяват?
Обичам филми, които ме карат да мисля или когато ми е много натоварено, гледам комедии. Един от любимите ми филми е „Смъртта й прилича“, с Мерил Стрийп и Голди Хоун – обожавам темата, кадрите, всичко… Много ми е любим. Мисля, че във всяко нещо може да се намери нещо интересно и да се почерпи вдъхновение. Често ми се случва да се вдъхновявам от музика – особено, когато пиша… И от природата! Понякога виждам нещо и сцената се появява в главата ми.
Имаш ли любим цитат, към който се връщаш независимо какво се случва в живота ти?
Сипи си едно питие, сложи си червило и се стегни! – Елизабет Тейлър
Самосъжалението не помага за нищо, а понякога чувствам сякаш съм склонна да вървя в тази посока. Тогава се сещам за този цитат на великата Елизабет Тейлър и си се стягам! Няма време за губене.
0 Коментара