Борислава Танева е пример за артист, който не може да стои без работа. Ако не изнася концерти – преподава, ако не композира – организира концерти. Клишето „забързано ежедневие“ сякаш е измислено за нея, но дори и в най-натоварените си дни тя намира време да се наслади на музиката. От баща си – големия композитор Александър Танев, тя наследява не само музикалния талант, но и свежото чувство за хумор и космополитния дух, който не търпи ограничения във времето и пространството.
Един от най-обичаните преподаватели в Националната музикална академия, където е и заместник-ректор, Борислава Танева вярва безрезервно в младото поколение. Към многото задачи от две години е добавила и организацията на Музикалния фестивал в Правец, към който подхожда с огромна любов и амбиция на сцената му да звучи само най-доброто от музикалния калейдоскоп.
Проф. Танева, вие сте преподавател, пианист, композитор, заместник-ректор на НМА, артистичен директор на фестивали, майка на две деца. Колко часа има вашето денонощие?
Вярвам, че всичко е въпрос на организация. При добра координация, ясно планиране и аргументирано желание човек може да уплътни „коефициента на полезната си дейност“ до неподозирани дори и за него самия параметри.
Дейностите са много на пръв поглед, но са взаимно свързани и мисля, че не само не си противоречат, а напротив – допълват се прекрасно. Всички те обогатяват същността ми и вярвам, помагат ми да бъда по-полезна.
Ако трябва да ги подредя професионално – може би най-пълноценно се усещам като преподавател. Наистина съм щастлива, че мога да предам на своите ученици от опита и знанията, които моите учители, на които съм безкрайно благодарна, са ми дали. Намирам процеса на преподаване за изключително динамичен и красив. Ако погледнем в по-дълбока перспектива – точно на „пре-подаването“ на принципното познание се гради целият огромен път, който човешката цивилизацията е изминала до наши дни.
Съзнавайки, че съм малка брънка
от тази, стигнала до нас гигантска верига, през целия си съзнателен живот съм се стремила да черпя и трупам набавени от най-разнообразни източници (далеч не само музика) знания, умения, ако щете „чалъми“, с които да изграждам и обновявам културата си (без разбира се, да подменям генералните устои, на които тя се крепи, както и собствените си морални ценности).
Мечтата ми е учениците ми да изградят свои собствени професионални и естетически критерии, да се отнасят честно и професионално към текста, да знаят защо интерпретират по този начин, а не просто да копират мен или нечий запис. Най-щастлива съм, когато покажат, че могат да мислят и
да отговарят за действията си върху клавиатурата.
Като администратор съм със сравнително малък опит. Като зам.-ректор на НМА се водя главно от идеята, че почти 100-годишната музикална академия в България има огромен потенциал, който може да развие, като се превърне във водещо учебно заведение на Западните Балкани. Въпреки че процесът е дълъг, трудностите много, а обстоятелствата все по-неблагоприятни, аз не губя своя оптимизъм.
И въобще, не на последно място – да, майка съм на двама прекрасни синове. Те са възпитани от мен и баща им в дух на отговорност, свободолюбие и самостоятелност. Благодарна съм им, че избраха мен за тяхна майка и ги обичам безкрайно.
Как и защо музиката стана ваша професия?
Имах шанса и привилегията да порасна в среда, в която нямаше особено голям избор. В къща с две пиана, майка – преподавател по пиано, и баща – композитор, бях обградена целодневно от музика.
Някак си съвсем естествено още в съвсем ранна възраст проявих интерес към черната кутия, която издаваше звуците, които така ме привличаха.
Помня как влачех една „огромна“ възглавница, за да мога, като я сложа на стола пред пианото и седна върху нея – да достигам клавишите. Тази игра неусетно премина в уроци по пиано и така…
Да си класически музикант е трудна професия в днешно време. Кой е вашият движещ мотив да се занимавате с музика?
Никак не съм сигурна дали бих могла да се занимавам с нещо друго. Пък и не знам коя професия е „лесна“. Не бих поставила въпроса така. В днешно време да си класически музикант е въпрос на осъзнаване, че си абсолютно „бутиков“ човек. Че това, което ние, музикантите, правим, никога няма да може да бъде изместено от „машина“, че хората на изкуството остават една непреходна стойност в цялостната история на цивилизацията!
Композирате, а това е по-скоро самотно занимание. Къде се чувствате по-комфортно – на сцената или пред празния нотен лист?
Не бих могла да сравня две съвсем различни емоции. Едната дава емоцията на мига – когато си на сцената, ти имаш невероятни духовни усещания, достигащи енергийни нива, несравними с нищо. Извънреден е моментът, непосредствено преди началото – когато публиката притихнала очаква от Артиста да я поведе из дебрите на неговата история. Тази абсолютно обединена енергия, която властва в залата, е най-висшият дар за Артиста и аз не съм в състояние да опиша усещането. Точно в този миг ние сме „надарени“ с цялото доверие, на което са способни разтворените сетива, очакващи „приказка“. И колкото по-честна е тя – толкова по-дълго трае чудото.
Да си демиург (творец) е съвсем различно. Енергията е съвсем различна.
А в моя случай, нямам идея защо, но областта, в която се чувствам наистина „силна“ и нужна, е творчеството за деца. Награждавана съм с доста награди – било като пианист, педагог или композитор, но най-най-голямата награда за мен е, когато едно дете иска да изпее пак песента ми или да изсвири пак пиесата, която съм написала.
В момента завършвам два сборника с пиеси за малки пианисти, които ще бъдат издадени от лондонското издателство Musica ferrum. Заглавието е „Гатанки, пъзели и игри за пиано“. Много се забавлявах, докато пишех пиесите, но наред с това и за миг не съм забравяла, че точно тези начални години на обучение култивират вкуса и отношението към музиката за цял живот.
От 2 години сте артистичен директор на музикалния фестивал в Правец. Тази година той ще се проведе от 21 до 23 август. Каква е програмата?
Фестивалът има огромен потенциал да развива публиката си. Затова и не бих искала да изваждам „акценти“. Приготвили сме балансирана програма, в която (в три от петте концерта), разбира се, има творби от Моцарт. Има и новости – фестивалните премиери – 5 от които на произведения от български автори. По традиция
не сме забравили и детската публика,
за която този фестивал винаги се е грижил. Отново имаме и среща с джаза, както и за първи път с нашия изумителен фолклор. Продължаваме срещите с известни артисти – мигове, с които изключително любезните домакини от Правец са свикнали и очакват с голямо нетърпение. Нека не забравяме, че това е един частен фестивал, където изкуството среща бизнеса и те трябва да са си взаимно полезни.
Подавате ръка на младите артисти – и като преподавател в Консерваторията, и във фестивала. Защо?
О, това е може би най-съществената част от моето съществуване въобще. Младите са винаги носители на енергия! Ние сме длъжни да създаваме стимули и среда, щото те да се развиват и да показват най-доброто, на което са способни.
Какво поколение расте?
Прекрасно поколение расте. Чувствам се привилегирована и „вечно млада“, работейки вече 30 години с възрастова група 18 – 22-годишни.
Каква е вашата мечта за фестивала в следващите години?
В моята концепция, която беше одобрена от УС на сдружението, организиращо фестивала, е заложена линия за разтваряне на жанровото ветрило. Бих искала фестивалната публика да се увеличи, привлечена от качествени артисти.
А мечтата в личен план?
Колкото и да звучи като „клише“ – здраве и разбирателство. Дълбоко вярвам, че всяка положителна мисъл изпраща позитивен енергиен „сигнал“ към Вселената, която ни го връща трансформиран и обогатен с още положителна енергия. Нещо, от което имаме ужасно много нужда, особено сега!
0 Коментара