Българите като че ли вече приемат по нов, по-спокоен, начин опасността от коронавируса. Това е белег на опита на обществото да живее редом с вируса и да разчита на личната отговорност. Сега ще проличи дали обществото ни е на такава висота. Изводите са от изследване на Галъп интернешънъл „лице в лице“, проведено между 2 и 10 юли сред 806 души.
Въпреки по-високия процент положителни тестове последния месец, българите сега гледат по-спокойно на ситуацията с коронавируса в сравнение с времето преди месеци. През юли 35% избират опцията „коронавирусът е огромна заплаха“, но 46% са по-близо до мнението „Коронавирусът е като грипа и не е толкова опасен“. Останалите се колебаят.
Вероятно това се дължи на своеобразно „обществено свикване“ със заплахата. Тя като че ли вече не е толкова непозната.
Въпросът ясно очертава
различията между поколенията –
сред най-възрастните закономерно надделява по-голям респект пред вируса, докато при по-младите по-чувствително разпространено е спокойното гледище.
Все пак, повечето хора продължават да възприемат официалната теза по повод коронавируса – в станалата емблематична напоследък двойка, 47% одобряват Мутафчийски, а 28% – Мангъров. Като че ли подкрепата за Мангъров е локализирана главно при представители на опозиционни партии като БСП и Слави Трифонов.
49%, например, подкрепят работата на националния щаб срещу коронавируса, а 34% не одобряват. На фона на отношението на обществото към вируса в последните седмици, тази подкрепа за действията на щаба изглежда по-скоро протоколна. Явно е, че българите вече в голяма степен
разчитат на собствената си отговорност.
В този контекст беше проверено и отношението към някои потенциални (само)ограничения заради вируса. Като че ли най-сериозни дялове респонденти приемат да ограничат посещения на молове и ресторанти, а най-малък дял са склонни да намалят времето с приятели.
Това, разбира се, се дължи и на жизнения стандарт, който – особено в случай на по-възрастните хора – не благоприятства посещението на търговски комплекси и ресторанти. В отговорите се оглежда и декларативност – особено що се отнася до молове и ресторанти.
Любопитното е, че
работата от къщи събира осезаема подкрепа – 47%
не биха имали нищо против често да работят от къщи, а 32% намират аргументи против.
Не се открива изявена подкрепа за дистанционното обучение. Тук обществото реагира по-скоро предпазливо и 46% се обявяват „против“, а 28% са „за“. Има и цели 26%, които не могат да преценят.
И тук е видима разликата в готовността на различните поколения да приемат нововъведения. А и може би немалко родители не биха искали децата да остават вкъщи.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 2 и 10 юли 2020 г. сред 806 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
0 Коментара