31-вото издание на EFG London Jazz Festival представи над 1000 джаз артисти от цял свят. Десет концертни вечери в пространството на 70 клубни и концертни зали с най-доброто от съвременната джаз музика.
Снимка: @Emile Holba
Някои от акцентите в изключително разнообразната фестивална програма бяха концертът на Джошуа Редман в партньорство с талантливата Габриел Каваса, Авишай Коен квартет, американския органист Кори Хенри,
артисти като Нора Джоунс,
чието име за поредна година е в списъка на „Грами“ номинациите, Cecил Маклорин Салвант и Мадисън Макферин. Фамилното ѝ име не е съвпадение – тя е дъщеря на големия Боби Макферин, но следва своя път в музиката. Мадисън постави финал на фестивала с изява в лондонското Jazz Cafe.
Снимка: @Emile Holba
Концертът за откриването Jazz Voice Opening Gala събра на сцената брилянтни гласове от различни поколения под диригентството на композитора и тромпетист Грей Баркър.
Залата се изпълни с музикални емоции от различни жанрове и епохи, от енергичното начало на Брандън Рейли с ‘I’m gonna lock my heart’ до финала, събрал всички артисти в изпълнението на ‘Rolling on the River’ в памет на неповторимата Тина Търнър.
На сцената пяха Ванеса Хейнс, Омар, Емели Санде, Джуди Джаксън, Кларк Питърс, Наоми Банкс и Чайна Моузес, представени от водещата Джумоке Фашола, която елегантно и с чувство за хумор разкриваше тайни от кухнята на джаз фестивала и личния живот на изпълнителите.
Снимка: @Emile Holba
Първата песен, изпълнена от Дайна Уошингтън в пилотното издание на Jazz Voice Gala през 2008 г. е ‘Black Coffee’, а тази година аранжиментът на Грей Баркър е направен специално за младата певица Джуди Джаксън. След като е обявена за „вокалист на годината” на наградите на Jazz FM 2020, през 2022 Джаксън издава своя дебютен албум ‘Grace’ на винил и компактдиск.
Музикалните критици
неслучайно описват таланта й с определението ”изпълнител от ново измерение“. Като свои вдъхновения тя споменава имената на Ейми Уайнхаус и Били Холидей, чиито влияния донякъде се долавят в сценичното й присъствие, но диапазона и импровизационната техника на Джуди я превръщат в певица с уникален тембър и стил.
Джуди Джаксън, Снимка: @Emile Holba
Емели Санде е все така завладяваща в своята „нова версия“, както самата тя я определя в интервю по повод новия си албум ‘How Were We to Know‘. Проектът идва след няколко трудни години в търсене на “баланс между известността и
завръщането ми към истинската ми същност.“
„Kогато през 2012 г. ‘Our Version of Events’ беше обявен за най-продавания британски албум на годината, ми отне известно време да “стъпя отново на земята. Недостатъкът на това да имаш зад гърба си супер успешен албум е, че всички очакват да повториш този успех отново и отново.“ – споделя тя.
По време на Jazz Voice Opening Gala Емели увлича публиката в ритъма на ‘I Wish I Knew How It Would Feel to Be Free’. Преди години именно oригинална интерпретация на
Нина Симон изиграва важна роля в музикалната ѝ кариера
и се превръща във фактор за дългогодишно успешно сътрудничество. Тя често се връща към творчеството на незабравимата певица като извор на вдъхновение и сила, а самостоятелния й концерт в препълнения салон на Royal Festival Hall на следващата вечер е интимна среща с публиката в присъствието единствено на гласа й и пианото, напомняща концертите на Нина Симон. Новата дълбочина и усещането за уязвимост в звученето не са просто музикален ефект.
Емели Санде, Снимка: @Emile Holba
Емели признава, че след трудна раздяла с първия си съпруг и период, в който търсейки „пътя“ се връща към корените си, отново е открила любовта. Tози път в лицето на пианистката Йоана Каремова. Йоана е българка, възпитаник на Музикалната академия в София, а любовта й към музиката я отвежда в Лондон, където продължава образованието си в Trinity College of Music. Пътищата им се пресичат благодарение на “Нейно Величество Музиката“.
В поредицата от майсторски изпълнени кавърверсии, представени на Jazz Voice Gala,
чувствените вокали на Наоми Банкс
и нейната авторска нео соул „Изповед“ остават за дълго в заредената с емоции зала. В композициите си Наоми смесва различни музикални стилове и техники и както All Music отбелязват: „Нейната музика е плод на вдъхновение от свободата и експеримента като начин на живот. Невъзможно е тя да бъде вкарана в клишета, а още по- трудно е да остане незабелязана.“
Емоционална е и срещата на публиката с Чайна Моузес, чиято елегантно- предизвикателна поява на Jazz Voice Opening Gala и провокативното послание
“I Don’ Give a Damn, I Don’t Need a Man“ напомнят ролята на “непримиримата бунтарка“. It’s complicated e песен от новия албум на певицата, който ще излезе следващата година.
Чайна Моузес, Снимка: @V Tosheva
В рамките на самостоятелния си концерт в последния фестивален уикенд изпълнителката споделя с горчивина, че клеймото на „разведена, богата и бездетна“ й тежи. Но без да се вживява в ролята на жертва заявява, че това което й остава е „свободата на необвързаните“, на които тя посвещава този албум.
На миниатюрната сцена петимата музиканти създават музикален речитатив на фона, на който Чайна ни разказва историята си. Гласът й е твърде мощен за малката зала, а историята минава през динамични музикални и емоционални пикове, които успяват да разсмеят и разплачат публиката, както и да я накарат да запее рефрена на една от песните й. Загуба на скъп приятел (‘Broken‘), след което фокусът в речитатива постепенно се измества и разкрива несполуките й в личен план и
опитите й да открие любовта
посредством платформа за запознанства ( ‘I can be happy‘). И разбира се шеметното ‘Watch out, there’s gotta be a better way‘, което звучи като шеговито намигване относно приложенията за запознанства, а дали е така можем да тълкуваме както изберем.
От сцената полу-нашега, полу-насериозно, Чайна Моузес ни преподава урока, който тя самата е научила:
“Голямото предизвикателство и големият дар за музикантите е, че каквото и да преживяват, могат да го превърнат в музика и така емоцията се проектира многократно.“ И макар, че трудностите са добър материал за творчество, положителните емоции със сигурност са за предпочитане.
Защото, както самата тя цитира една крилата фраза с неизвестен автор: “Еverybody wants our rhythm, but not our blues”.
0 Коментара