И тази година решихме да се разходим до Коледния базар. Напук на най-тъмната и сива част от годината, Коледният базар пред кметството в Хамбург, Hamburger Rathaus, разпръскваше уют и топлина сред зимния студ. Чашите греяно вино Glühwein, които топлеха ръцете на хората изпускаха приятен аромат и създаваха настроение на фона на иначе мрачния сив ден.
Разглеждахме пъстрите къщички на търговците, които бяха извадили стоката си и спираха любопитни минувачи. И този път беше пълно с хора. Всички се струпвахме, сякаш да избегнем сивотата на дните. Искахме да напълним очите с малко цвят и светлина, а душата с магия.
Много от сергиите и щандовете бяха тематични, вдъхновени от традициите на различни германски региони. Имаше много красиви ръчно изработени играчки за деца, предмети за дома, стъклени и дървени украшения, в които майсторите бяха вложили своя талант и старание. Сега, те подобаващо се опитваха да получат справедливо възнаграждение за техния труд, който не само радваше окото, но и носеше духа на празника в дома на всеки купувач.
Във въздуха се разнасяше апетитен аромат
и пушек от скарите, където се запичаха сочни вурстове, а точно до тях, в коледни светлинки блестяха красиво подредените щандове, отрупани с изкушаващи сладки лакомства.
Имаше специални зони с въртележки, приказни герои и забавления за децата, където малчуганите чакаха нетърпеливо своя ред. Веселото бърборене и заразителният им смях преобразяваха мрачното време в топъл и оживен празник.
Празничният дух и коледната магия
наистина се усещат във въздуха на такова място.
Стигнахме до малка къщичка на ковачи, пред която имаше дълга опашка. Двамата майстори с вещина изковаваха подкови, украсени с надписи по желание, и след това ги слагаха в пещта зад тях, от която се се показваше златистият блясък на танцуващите пламъци.
Да, точно там бяхме и миналата година, когато поръчахме на ковачите подкови с имената на нашето семейство и приятели. Тогава изведнъж осъзнах нещо: бяхме подарили подкови дори на далечни познати, но не се сетихме да поръчаме една и за себе си. Защо? Защо не си пожелахме здраве и късмет и за нашия дом? Защо не помислихме и за нашия късмет и благополучие?
Тази мисъл не ме остави.
В забързаното старание да зарадваме другите, сякаш забравихме, че и ние сме част от този празник.
Подарихме късмет на всички – на семейство, приятели, дори на хора, които не ни отвръщат със същата добронамереност, но пропуснахме да подарим на себе си. А какво всъщност е празникът, ако не споделена радост, в която и ти си участник?
Ще поправим тази грешка. Ще поръчаме подкова и за нашия дом – символ на здраве, късмет и благополучие, който да ни напомня, че и ние заслужаваме радост,
топлина и светлина в живота си.
С тази мисъл се обърнах към ковачите и поисках подкова с нашите имена. Докато те я изработваха, гледах как пламъците от пещта танцуват и сякаш изписват малки светлинки в нощта. Усетих топлина, но не само от огъня – а от осъзнаването, че този път сме включили и себе си в празничната магия.
Понякога, в стремежа си да зарадваме другите и да им подарим късче вълшебство, забравяме да направим същото за себе си.
Но нима и ние не заслужаваме магия в живота си?
Важно е да се погрижим и за себе си, да се възнаградим с моменти на радост и удовлетворение. Да си позволим време с любима книга в ръка, сгушени под топло одеяло в уюта на дома. Да планираме пътуването до мечтаната дестинация, което отдавна отлагаме. Да си подарим онзи жадуван подарък, който все си казваме, че може да почака за по-подходящ момент – момент, който сякаш никога не идва. Нима не заслужаваме да превърнем тези мечти в реалност сега? Нима не заслужаваме да си подарим подарък? Какво чакаме?
Често се случва така, че сякаш очакваме звездите да се подредят в идеалния ред, камбаните да запеят точната мелодия в съвършен синхрон, или някакво за „официално позволение“ за да заживеем живота, който искаме и да следваме онова, което ни прави щастливи. Докога ще чакаме перфектния момент за всичко? Знаем в сърцето си, че той няма да дойде сам, а тогава, когато ние го създадем.
Вълшебството на нашия живот е в нашите ръце.
От нас зависи да затанцуваме напук на проблемите, да изправим глава въпреки тревогите, съобщенията със задължения и въпросите, които сякаш винаги чакат точно нас. Свикнахме да отлагаме живота и малките радости, като че ли ще имаме безкрайно време за тях. Кога ще дойде това време?
„Не мога сега да се зарадвам на деня и да направя онова, което искам и ме прави щастлив – тази седмица е прекалено стресова, имам твърде много ангажименти. Може би следващата“. Но докога ще отлагаме? Колко дълго ще си казваме „още малко“ и ще оставяме животът да минава покрай нас?
Сякаш проблемите и задачите са изсмукали живеца от нас, а когато отметнем още няколко точки от списъка си, тогава може би ще сме „достатъчно заслужили“ да поживеем истински.
Но кой реши, че животът трябва да се заслужава?
Кога допуснахме да обърнем всичко с главата надолу? Радостта и щастието не са награди за „добре свършена работа“. Те са наша същност и наше право – точно сега, в този момент. Не по-късно.
Идват празници, идват светли дни. Ние също заслужаваме магията, която се стараем да създаваме за другите. Не забравяйте сами да изковете своята подкова на щастие тази зима. Светли празници!
0 Коментара