Те са като украсата на тортата – може и без нея, но тогава всички торти ще изглеждат еднакво…
Докато се колебая дали тази сентенция звучи еретично или еротично, ми хрумва следният сценарий: както си вървите по улицата, някой се блъска във вас и чантата ви се разпилява на тротоара. Вие сте смутена и ядосана, но симпатичният непознат искрено се извинява и се навежда да ви помогне. Подава ви с усмивка перленорозовия вибратор, който е изпаднал от чантата ви, и пита: “Какво ще кажете да го използваме заедно довечера?”
Прилича на клише от рекламен клип и нямам претенции да е друго. Но ако можете да си го представите за себе си, сигурно ще искате да чуете докрай историята за сексиграчките. А тя си струва…
Модерна екстравагантност или древна традиция?
Много историци смятат, че родината на сексиграчките е Китай, съдейки по намерените фалически предмети от дърво, кехлибар и слонова кост, датиращи отпреди 12 000 години. Една от последните находки е удивителна колекция от 7 бронзови фалоса, открити в гробница на династията Хан, които дворцовите прислужници са използвали, за да доставят удоволствие на незадоволени аристократки и императорски наложници.
Днешната популярност на фалическите предмети за сексуални цели учените приписват на Древна Гърция и град Милет, където през III век пр.н.е. се изработвали и продавали по цялото Средиземноморие т.нар. олисбос – изкуствени фалоси от дърво, камък или подпълнена кожа, предназначени главно за самотните жени и лесбийките. Най-необичайната изработка пък е намерена в Африка – там се правели фалоси от изсушена камилска тор, покрита с твърда смола.
Освен за удоволствие изкуствените фалоси се използвали още за дефлорация и при обредите за плодовитост. Древните египтянки например вярвали, че ще станат по-плодовити, ако възседнат на лунна светлина каменния фалос на Амон-Ра. Това вярване се оказало толкова устойчиво през вековете, че през 1990 г. египетското правителство се принудило да постави въоръжена охрана до някои от най-известните статуи на Амон-Ра – ценните археологически паметници били сериозно застрашени от тази многовековна практика!
От камъка и дървото до високите технологии
Днес в Западния свят сексиграчките, наподобяващи формата на пенис в ерекция, се наричат дилдо. Това название е все още малко познато у нас и за етимологията му има 2 версии. Според едната то произлиза от италианската дума diletto, т.е. наслада. Така през XVI в. в Италия наричали прародственика на съвременното дилдо, който бил изработван от кожа или дърво. Другата версия твърди, че името идва от латински и означава “отварям широко”.
В технологично отношение съвременното дилдо
има малко общо с ренесансовото diletto. Първите екземпляри са от гума, произведени в Англия в средата на XIX в., но днешните сексмагазини предлагат изумително разнообразие. Най-популярни заради доброто им качество и сравнително ниската цена продължават да са играчките от латекс, следвани от силиконовите продукти, които имат ред предимства. През последното десетилетие сексиндустрията откри и т.нар. киберкожа – хибрид между термоустойчива пластмаса, силикон и PVC, който на допир напълно имитира човешката плът.
Максималното доближаване до естествените форми и материи е само една от тенденциите. Много производители налагат тъкмо обратната: ултрамодерни дизайнерски решения, при които фалическият елемент е едва разпознаваем. Класацията по екстравагантност водят сексиграчките от цветно огнеупорно стъкло, които са своеобразни произведения на изкуството и достигат до 300–400 долара. Мерило за лукс и стил в това отношение са моделите на младата английска дизайнерка Шири Зин, изработени от кристали “Сваровски”, розов кварц, скъпоценни камъни и редки змийски кожи – за тях ценители и колекционери плащат над 2000 долара!
Дилдо v.v. вибратор
Ако дилдото винаги е служило за сексуални цели, историята на вибраторите е съвсем различна. Но първо каква е разликата между двете? Дилдото, както вече стана дума, е цилиндричен предмет, най-често с формата на фалос, който служи за проникване. Вибраторите пък са електрически вибриращи или пулсиращи устройства, предназначени за външна стимулация на ерогенните зони. Те може да са с фалическа форма, но не е задължително. Вибраторите са най-предпочитаните сексуални играчки. Голяма част от тях са универсални и могат да се използват както от жени, така и от мъже. Има и такива със специално предназначение, съобразени конкретно с женската или мъжката анатомия.
Употребата на вибраторите не се ограничава само с функцията им на сексуални стимулатори. В много страни те се лансират като “масажори” за освобождаване от стрес, мускулни болки и какво ли още не – продават се дори в аптеките. Всъщност през по-голямата част от историята им сексуалното предназначение на вибраторите е било прикривано зад употребата им за медицински цели.
Изобретяват ги в средата на XIX век за лечение на много популярното по онова време женско страдание, наречено хистерия. Тя се изразявала в раздразнителност, натрапчиви сексуални фантазии, обилна вагинална секреция и дискомфорт в гениталната област, с други думи – сексуална незадоволеност. Лекарите лекували пациентките си, като масажирали с ръка клитора и вулвата им, докато им донесат необходимото облекчение чрез “пароксизъм” (или както днес се нарича – оргазъм).
Тъй като процедурата била действително трудоемка, медиците скоро
прибягнали до помощта на задвижвани с пара вибриращи устройства.
В края на същия век се появили и първите електрически вибратори, продавани предимно на лекари, докато находчивите търговци не започнали да ги предлагат на клиентките си като ефективно средство за самолечение на хистерията у дома. Всъщност вибраторът е сред първите 5 електроуреда, въведени масово в домакинството наред с шевната машина, вентилатора, електрическия чайник и тостера. Колкото и да е чудно, той предшества почти с десетилетие прахосмукачката и електрическата ютия.
Още първите порнофилми от 20-те години на миналия век почнали обаче да разкриват истинското предназначение на вибраторите и скоро публичната им реклама била преустановена. Едва през 60-те и 70-те години с разкрепостяването на сексуалните нрави и с разцвета на порноиндустрията те отново влизат в спалните на “обикновените” хора, за да се стигне до днешното главозамайващо разнообразие от модели.
Вибратор? Благодаря, нямам нужда!
В нашето общество сексуалното удоволствие все още се свързва с чувство на срам и вина, затова не е учудващо, че употребата на сексиграчки е силно табуирана. Обичайната представа е, че те са предназначени за хора със сексуален дефицит, т.е. самотни, незадоволени, извратени. Парадоксалното е, че тази нагласа се подхранва дори от самите търговци на сексартикули: ако поговорите с някоя продавачка в сексшоп или проследите реклама на еротични стоки по телевизията, неминуемо ще чуете, че те са идеалното решение за самотните жени или за несправящите се в леглото мъже. Вярно, част от сексартикулите имат точно това предназначение – да помогнат там, където се чувстваме неудовлетворени или безпомощни. Например за жена, която трудно получава оргазъм, вибраторът може да се окаже безценен съюзник – и най-добрият любовник не може да съперничи по търпение, постоянство и честотен диапазон на малкото вибриращо устройство.
По самата си същност обаче сексиграчките са удоволствие заради самото удоволствие – което ще рече, че не се нуждаем от алиби, за да ги използваме. Те ни предлагат уникална възможност да изследваме тялото си и това на партньора по нов и вълнуващ начин. Те са средство да разиграем фантазиите си, да добавим цвят и вкус към секса.
0 Коментара