Учени твърдят, че всяко трето дете има проблеми с адаптацията към училищната среда. Наричат състоянието училищна дезадаптация. Първите й симптоми са отказ на детето да ходи на училище и повишена разсеяност, съчетана с хиперактивност.
Такива деца не могат да седят спокойно в час, крещят, чупят, не чуват въпросите на учителя. Понякога ежедневно се оплакват от главоболие,
имат тикове, нощно напикаване или дори развиват училищни фобии.
Все по-често психолози и педиатри алармират за т. нар. училищна фобия. Тя разкрива страха на детето от учебното заведение и голямата тревога, която то изпитва, когато е извън познатата домашна обстановка. При всеки опит да се изведе навън, детето изпада в панически ужас. Фобията може да започне още в началното училище, но по-често се появява към 11-годишна възраст.
Малко по-често се среща при момичета. Интересно е, че засегнати са по-умните, интелигентни и будни деца. Основното предизвикателство е пред първокласниците, които още от първия учебен ден се сблъскват с множество ограничения, непонятни до този момент. Например защо не може се ходи свободно из стаята по време на час, защо трябва да вдига ръка, за да каже нещо.
Следващият стрес е от контактите с по-големите деца. Тук основното е детето да е научено да преценява в каква ситуация може да участва и в каква да стои настрани.
Част от първокласниците
за пръв път попадат в конкурентна среда.
Това е особено стресиращо за онези, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си, не са ходили на детска градина или са единствени деца в семейството.
Справянето с училищните задачи също е важен фактор в приспособяването на първолака. Важна е самооценката на детето, т. е. собственото му усещане за компетентност. Затова е необходимо родителите да го окуражават и да му помагат с уроците. Децата не се чувстват така специални в училище, както у дома.
Само дете, способно да се справи с изискванията и очакванията в училище, се смята за добре адаптирано. Критерий за оценка са постиженията му в уроците, концентрацията на вниманието в час и самоконтролът на емоциите. Важни са и взаимоотношенията с другите деца.
Рзличните причини за училищната дезадаптация са трудната раздяла с майката, особеностите на характера на детето и големите изисквания към него, най-често от страна на родителите.
Детето може да развие комплекс за малоценност, в чиято основа стоят различни неща – от чисто физически белези или социални различия. Комплексът му пречи да общува нормално и то избягва контакт със съучениците. Така детето изпада в самоизолация и депресия, които влияят отрицателно върху неговото развитие. В подобни състояния се проявяват
завист, ревност, отчуждение.
След това се отприщват и много други емоции, в чийто капан детето лесно попада – гняв, нетърпимост, болезнено съперничество… Скоро те прерастват в липса на инициативност, обезкуражаване и затваряне в себе си.
Родителите трябва да се отнасят към детето с много внимание, топлина, разбиране и обич. То има нужда от вас. Родителите трябва да признаят училището като реалност извън семейството и да поемат съотговорността при възпитанието на децата си. При прояви на училищна фобия не трябва да се спори за това кой е виновен.
Препоръчва се тясно сътрудничество и добър диалог между учителите и родителите, за да може детето да изгради трайно доверие в училището. През периода на адаптация може да се използват и хомеопатични медикаменти.
Ето някои от най-често предписваните:
Ликоподиум 30 СН е подходящ за самонадеяни, авторитарни и свръхамбициозни деца. Поведението им всъщност разкрива ниско самочувствие и неувереност, които водят до дълбоко безпокойство и много страхове. Тези деца търсят обич и поощрение, които да им вдъхват сигурност. Родени за лидери, те се състезават най-вече със себе си и трудно понасят критика и противоречия. Ако усетят, че не могат да бъдат най-добрите в дадена област, лесно се депресират и озлобяват. Особено ако провалът е обявен публично, по-лесно ще бъде да се смени училището. Тези деца често страдат от нощно напикаване, заекване и тикове.
Барита карбоника 30 СН е за бавни, стеснителни деца, които трудно се разделят с майка си и трудно общуват с непознати. Приобщаването им към колектив е трудно и често се налага помощ от психолог при тръгване в детско заведение. Тези деца учат по-бавно, имат слаба памет и трудно усвояват знания и умения. Тъй като неизбежно изостават от съучениците си, те се затварят в себе си и страдат от липса на самочувствие.
Пулсатила 30 СН е предназначен за крайно чувствителни,
мили, кротки и гальовни деца. Описанието им в хомеопатичната литература е „русо, синеоко, с нежна кожа, изключително гальовно дете”. Те са нежни и уязвими създания, които непрекъснато търсят внимание, нежност, обич и похвали. Имат кротък характер, но лесно се поддават на
чуждо влияние. Тъй като са много свенливи, при разговор лесно се изчервяват и разплакват. Обикновено те боледуват често, чувствителни са към студ, с вечно ледени пръсти и упорити хреми.
Страмониум 15 СН се предписва на деца, които са преживели или са били свидетели на нещо, което силно ги е уплашило. Преживеният ужас може да се прояви със заекване, нощно напикаване, тикове, отказ да ходи на училище и т. н.
Стафизагрия 30 СН е подходящ за деца, които не показват емоциите си, а дълбоко и вътрешно преживяват събитията. Усещането за дълбока несправедливост, ролята на жертва и невъзможността да се справят със ситуацията е много характерна за тези деца. Конкретната хомеопатична терапия, честотата на приемите на лекарствата и продължителността на лечението може да определи само лекар хомеопат.
Хомеопатичните медикаменти нямат странични действия, подходящи са за детската възраст и могат да се приемат дълго време.
0 Коментара