„В сянката на ядрото“ на известния икономист Николай Ников е роман, който разкрива реалната същност на обикновени хора, случайно попаднали в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света.
„Ядрото“ е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Този рестарт променя цялостната структура на обществено устройство по света. В книгата се преплитат взаимоотношения между различни по същност хора и любовните им истории и се представя идеята за това как отделните човешки съдби могат да намерят общ обединител за постигане на голяма цел.
Действието се развива в България, има препратки към нови и неразкрити исторически факти, както и потапя читателя в красивата атмосфера на нашата красива родина – България.
Романът е художествена измислица, но съдържа верни икономически теории и реално вдига завесата за един много реалистичен сценарий за света.
Откъс
Виктор беше най-успешният юрист в кантора „Вардев Партнърс“, която имаше договор с “Енергообмен” и общо взето съдеха ексклузивно длъжниците на дружеството. Майката на Виктор, Елена, беше бивша актриса, манекенка и дълги години беше ръководила успешно собствена агенция за организиране на събития. В момента се подвизаваше като депутат втори мандат. Елена Йотова беше много дейна и енергична жена, вече на години, но много добре поддържана, обличаше се стилно и беше дългогодишна любовница на най-големия хазартен бос Павел Топаров, с прякор Киселия. Бивш подземен бос, осъждан за убийство, грабежи и изнудване.
Именно Елена успя да уреди “Енергообмен” да сключи договор с „Вардев Партнърс“, шефът на агенцията се казваше Стамат Вардев, бивш митничар и добър познат на Киселия. Изпълнителният директор на “Енергообмен”, Иван Драгичев беше излъгал Киселия преди години, когато работил в Министерството на финансите.
След като отвлекли жена му,
прехвърлил всичките си имоти на, посочена от Киселия, фондация.
Условието на Елена беше синът ѝ Виктор да работи в кантората и освен заплата от 15 000 лева на месец, да получава и 10% от печалбата. Киселия следеше много стриктно всички пари на кантората. Малката тайна, която Виктор и управителят на кантората имаха, беше, че плащаха по 10 000 лева на високопоставен съдия, като тези пари отделяха от своите възнаграждения.
Причината за тази необходимост беше, че Виктор така и не завърши Софийския университет и нямаше легитимна диплома. Стамат от своя страна беше учил право задочно в частен колеж, имаше диплома, но учебното заведение беше с отнета акредитация и документът му нямаше стойност съгласно българското законодателство. Накратко, адвокат Виктор Трендафилов и Стамат Вардев нямаха право да извършват това, което правят и бизнесът им беше крайно уязвим.
0 Коментара