Роден през знаковата 1968-ма година, Галин Никифоров е един от най-ярките гласове на българската литературна сцена, който не се притеснява да се гмурка в наднационални сюжети и истории.
В „Лятото на неудачниците“ обаче авторът на „Тяло под роклята“ и „Лисицата“ запраща своите читатели право във вечното лято на своето поколение. А романът остава неговата полуизмислена, лична, горчиво-сладка балада за изгубените деца на прехода – онези млади, които вятърът на промяната само привидно не подминава и оставя завинаги приклещени в онова междинно време между „пролетта“ и последвалата „зима“.
Искряща в духовитостта си и безмерна в дълбочината си, книгата печели през 2011 г. престижния приз на Национален дарителски фонд „13 века България“ Роман на годината, а сега се появява отново, за да изтупа от прахта миналото и да припомни историята на интелектуалните битници – онези вечно влюбени в литературата, черно-бялата фотография, музиката, младостта и приятелството деца, които никога не порастват.
Лятото не започва там, където за пръв път си чел Джак Керуак, Том Кланси и Уилям Бъроуз, слушал си Франк Запа, Джон Колтрейн и Телониъс Монк. Нито пък когато за пръв път видиш полупрозрачната риза на Пепа от Б клас. Лятото не идва и когато за пръв път си се сбил по неясни причини. Не. Лятото идва, когато си поел към мечтите и не знаеш дали ще ги стигнеш. Но пък си осъзнал ролята си на „чирак в живота“ и си намерил добра компания по пътя.
Завинаги в ягодовите полета, недосегаеми и вечни – банда сополиви, рошави и мръсни, но истински сърцати младежи се гмурват в света, в който още няма компютри, четенето вечер „на фенерче“ е задължително, играта на шах е въпрос на чест, шамарите от бащите се раздават на закуска, бюфетите са лукс, а първата любов предначертава всяка следваща въздишка.
Павел, доктор Божко, Влади, Пирона, Гаро, Мариела, Пепа растат, влюбват се за първи път, влюбват се за седми път, отбиват военна служба, женят се, развеждат се, емигрират, следват, работят, уволняват ги, напиват се, изтрезняват, преуспяват и гладуват. Но никога не губят вярата си, че дори и избеляло, детството няма да свърши.
Защото „въпреки живота“ – още един сезон предстои и те няма да му се дадат…
Вдъхновен от „Самотни състезания“ и „Биплан в дъжда“ на българския писател Димитър Паунов, „Лятото на неудачниците“ е онова въведение във вечността, от което всяко поколение се нуждае. Книга за чупливите и мълчаливите, за вечно пътуващите из мочурищата на десетилетията.
„Защото спиралата на времето е безкрайна и никога не знаем къде ще ни отведе тя, нито кого ще срещнем по пътя си, нито дали някой ще ни държи ръката и ще ни обича, докато пътуваме.“ Важното е, когато човек се запъти към нещо, да има кой да му помаха за сбогом.
0 Коментара