Излезе „Изкуството да съблазняваш“ от американския писател Робърт Грийн („Законите на човешката природа“, „Майсторството“, „48-те закона на властта“ и др.).

Самата дума „съблазняване“ – в романските езици seduction – произлиза от латинската дума за „подвеждам, заблуждавам“. Но това прави ли изкуството на съблазняването нещо грозно или лошо? Не е задължително.

Съществуват различни видове съблазняване – сексуално, обществено, политическо. Великите съблазнители добре познават сложното изкуство да очароват, доведено до съвършенство чрез комбинация от инстинкт и опит. Веднъж овладели мощта на съблазяването, те могат да го използват всеки ден, за да постигат своите цели.

Не е тайна, че съблазнителите не бързат, а дълго време омайват и тъкат нишките на любовта. Но възможно ли е да овладеем тази обгърната в мистерия сила – с лекота да караме хората да се влюбват в нас, да предизвикваме желание и да берем плодовете на отзивчивостта и очарованието на околните?

Притежаването на тази сила не изисква пълно преобразяване на характера или някакво физическо подобрение на външния вид. Съблазняването е игра на психологията, а не на красотата, и всеки човек е способен да я овладее до съвършенство. Необходимо е само да погледне на света по различен начин през очите на съблазнителя.

Робърт Грийн разделя видовете съблазнители на 9 образа: сирените, донжуановците, идеалните любовници, дендитата, непринудените, флиртуващите, чаровниците, харизматичните и звездите. След разкриването на деветте категории Грийн пристъпва към 24 урока на съблазняването, за да създаде едно задължително четиво за всеки, който иска да усвои изкуството да поражда желание.

ПРЕДГОВОР

Хората непрекъснато се опитват да ни въздействат, да ни казват какво да правим, а ние си затваряме ушите от страх да не ни убедят. В редките случаи, когато не постъпваме така, непременно сме влюбени. Тогава сме като в плен на магия. Съзнанието ни, в което обикновено има място само за собствените ни мисли, изведнъж се изпълва с мисли за обичания човек. Завладяват ни емоции, губим способността си да разсъждаваме трезво, правим глупости, които и през ум не биха ни минали при други обстоятелства. И ако всичко това продължи твърде дълго, нещо в нас отстъпва, ние ставаме подвластни на волята на любимия или на любимата и на желанието си да ги притежаваме.

Съблазнителите разбират по-добре от другите хора гигантската мощ, заложена в тези моменти на капитулация. Те анализират всичко, което става с влюбения човек, изучават психологическите компоненти на процеса: какво стимулира въображението, как става магията. По инстинкт и с опита си те овладяват изкуството да карат хората да се влюбват. За великите съблазнители не е тайна, че много по-голяма е ползата от породената любов, отколкото от събудената сласт. Влюбеният човек е чувствен, податлив и лесно може да бъде подведен. (Думата „съблазняване“ – seduction в романските езици – произлиза от латинската дума за „подвеждам, заблуждавам“.) Обзет от сласт, човек трудно се поддава на манипулиране и задоволи ли страстта си, лесно ще ви напусне. Съблазнителите не бързат, а дълго време омайват и тъкат нишките на любовта, така че като се стигне до секс, жертвата е готова на робско подчинение. Пътят към всяко съблазняване минава през очароването и влюбването. За да съблазниш някого – сексуално, обществено или политически, трябва най-напред да го очароваш и да го накараш да се влюби. Влюбеният човек лесно се предава.

Безсмислено е да се опълчваме срещу тази сила, да си въобразяваме, че тя не ни интересува или че е нещо грозно и лошо. Колкото по-силно се опитвате да противостоите на съблазняването, дори и само като идея или форма на власт, толкова по-неустоимо ще чувствате очарованието му. Причината е съвсем проста: повечето хора познават силата, която добиваме, щом някой се влюби в нас. Нашите действия, жестове, всичко, което казваме, има само положителен ефект върху влюбения човек. Дори и да не разбираме напълно какво чак толкова сме сторили, усещането, че притежаваме някаква сила, е направо замайващо. То ни дава увереност, която ни прави още по-съблазнителни. Можем да изпитаме това и в социално, и в работно обкръжение: когато някой ден сме в приповдигнато настроение, околните са особено отзивчиви и очаровани от нас. Тези моменти на власт над другите бързо отлитат, но в спомените ни остава силен отзвук. И ние искаме да си ги върнем. Съблазнителният зов на сирените има неустоима мощ, а в съвременния свят нищо не дава повече сила от способността да съблазняваш.

Притежаването на тази сила не изисква пълно преобразяване на характера или някакво физическо подобрение на външния вид. Съблазняването е игра на психологията, а не на красотата, и всеки човек е способен да овладее до съвършенство тази игра. Необходимо е само да погледне на света по различен начин през очите на съблазнителя.

Съблазнителите не са егоцентрични. Вниманието им е насочено навън, а не навътре. Щом срещнат някого, първият им ход е да се вмъкнат под кожата на другия човек и да видят света през неговите очи. Егоцентричността е признак на несигурност, а тя е противопоказна на съблазняването. Всеки носи в себе си малко несигурност, но съблазнителите успяват да я преодолеят и като се потопят в заобикалящия ги свят, намират лек за своите моменти на неувереност. Това повдига духа им и всеки иска да е около тях. Като влизат под кожата на другите и си представят как биха се чувствали на тяхно място, съблазнителите събират важна информация, узнават какво вълнува човека отсреща и какво би го накарало да загуби способността си да мисли трезво, та да попадне в капан.

Съблазнителите се смятат за доставчици на удоволствия. Докато сме деца, животът на всеки от нас протича между играта и удоволствията. Възрастните често имат чувство, че са изгонени от този рай и че са обременени с отговорности. Съблазнителите знаят, че хората копнеят за удоволствие и никога не го получават достатъчно от приятели и любими хора, а сами не могат да си го осигурят. Затова не биха устояли на човек, който влезе в живота им и им предложи приключения и романтично преживяване.

За съблазнителя целият живот е театър и всички хора са актьори. Повечето от нас живеят с усещането, че ролята им в живота е ограничена, и това ги кара да се чувстват нещастни. Съблазнителите са способни да се превъплъщават във всекиго и да играят много роли. Това им доставя удоволствие. Тази свобода, лекотата на духа и тялото са тайната на тяхната привлекателност.

Най-напред твърде уверен бъди, че ще можеш ти всяка да покориш. Затова мрежата само хвърли. По-скоро птиците пролет ще млъкнат, щурците на лято или ще гони в Менал зайчето кой да е пес, отколкото да отблъсква милувките мъжки жената; и да твърди „Аз не ща“, ще пожелае сама.

ОВИДИЙ, „Любовно изкуство“

Превод от латински: Георги Батаклиев

Следователно комбинацията от тези два елемента – омайване, и капитулиране, е същността на любовта, за която говорим. В любовта съществува само покоряване в резултат от очароване.

ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ, „За любовта“

Що е добро? – Всичко, от което в човека нараства усещането за сила, волята за власт, могъщество. Що е лошо? – Всичко, което произлиза от слабостта. Що е щастие? – Усещането за увеличаващата се сила, власт, усещането, че е преодоляно новото препятствие.

ФРИДРИХ НИЦШЕ, „Антихрист“

Превод: Евразия-Абагар под редакцията на Пл. Градинаров

Facebook Twitter Google+

0 Коментара