Тя е Кина Бъговска. Една родолюбива българка, която живее вече 20 години в Америка. Изучила се в Полша. Художник с множество награди. Преподавател. Писател, автор на книгата „Български щрихи в американския пейзаж“. Сътрудник на всички български вестници в Чикаго. В САЩ не само се опитва да запази българското у себе си, но и да помогне то да се съхрани у другите около нея, нашенците, които пристигат в Америка. Кина е основател на Българско-американски център за културно наследство и един от най-видните дейци на „Магура“, друг български културен център. Под нейния патронаж се провежда ежегодна викторина, посветена на Васил Левски…
И Петя Бъговска. Професор, доктор. Тя – влюбена в контрабаса, а студентите й – в нея и музиката й. С награди и публикации, два диска, множество рецитали, концерти, гост-професор на майсторски класове във Финландия, Норвегия, Италия, Чехия, Португалия…
В хладната юнска вечер в Полския културен център, на ул. „Веслец“ 12, ги събира юбилейна изложба „Неравноделни времена“ на Кина и концерт BASS QUARTET AND PERCUSSION на Петя, Свобода Боздуганова, Емил Гунев, Мери Георгиева – контрабаси и Георги Ангелов – перкусии.
„Това не е една от поредните изложби, а цели 23 години равносметка – сподели Кина Бъговска. – Времето, което ме е нямало тук, била към другаде. Време, свързано с радост и тъга. А завръщането винаги е и радостно, и тъжно.
Тази вечер съм особено щастлива, защото до мен отново е моята скъпа сестра, в творческо сътрудничество. Всъщност ние никога не сме се разделяли. Винаги сме търсили пътя към духовното, което дължим и на нашите родители.
Моето изкуство е реверанс към майка ми, но и към всички жени, създали това безценно, уникално богатство – българската шевица. Изучавам я задълбочено от няколко години. Невероятна тематична култура! Създадена в безименното народно творчество. Хармония – със свой резонанс, със защитни функции, с вибрации и влияние върху човека.
Шевицата е свързана и с музиката, защото тя, в своята орнаментика, създава ритъм. А музиката е ритъмът на всичко около нас, на света, на сърцето. За мен беше медитация, докато рисувах.“
Кина Бъговска показа колекция от различни изложби, сред които „Земя и огън“, фигури, инспирирани от тракийското наследство. Например изрисуваните камъни, които висят на канап, са донесени от Франция, където е била художник-резидент. Това са камъни с дупки, които се слагат върху покривите на традиционни къщи от ХIII и XIV век. Все неща, които е срещала по пътя и е трансформирала в изкуство.
„Сестра ми никога не си е тръгвала – потвърди и Петя Бъговска. – Били сме заедно в безкрайните телефонни разговори, в обсъжданията на проекти, в музиката, която съм й свирила, в песните на майка ми, във виртуалните срещи. И си мисля, че този път, който ти предстои да пътуваш в живота – от прекрасната Полша, да надградиш знания, да натрупаш умения, оттам да тръгнеш по света, да стигнеш чак до Америка съвсем сама, да започнеш всичко отначало на средна възраст и да продължиш – това е усилието да се усъвършенстваш, да вървиш напред и да не спираш. Това е пътят , който всеки трябва да извърви.
Питаме се понякога какъв е смисълът. Той е в това да бъдем добри във всичко, което правим, да вървим напред усмихнати, да се обичаме, да си помагаме и да споделяме тези прекрасни мигове заедно.
Корените ни връщат отново и отново у дома. Те никога не си тръгват от нас. И в това е смисълът – в тях човек да намери силата на съществуването. Мисля, че изкуството е онази част от живота, която ни свързва завинаги във времената, в поколенията, в традициите.
В чужбина все ме питат ама какви са тези ваши български неравноделни тактове, ама колко спирате. Как да обясниш? То си е вътре в теб. Дошло е отдалеч, от традицията. Носиш го с корените си. Изглежда несиметрично, нехармонично, но всъщност точно това спиране, тази пауза прави народната ни музика – симетрична, а животът ни – хармоничен.“
А концертът на четирите баси и перкусии, който последва, беше прекрасният реверанс към изкуството, което ни вдъхновява и сближава. Една добре подбрана колекция от класиката на Антонио Вивалди с цикъл от „Четирите годишни времена“, етно мотиви с „Полегнала е Тодора“ и „Дилмано, Дилберо“, малко американско кънтри и накрая две джазови пиеси от Тони Осборн. Прекрасна вечер!
0 Коментара