Стефани Анастасова, която пътува сама по света

Стефани Анастасова (Стефи) е млада дама на 32-годишна възраст и пътува основно сама до различни кътчета на света от 2022 г. насам.

Снимки: Личен архив от “Около света със Стефи”, Фейсбук

Ако посетите страницата ѝ или просто скролвате из социалните мрежи, е твърде вероятно да я видите на снимки по време на 8-дневен преход в Андите или в клип на влак в Узбекистан. Или пък как се събужда в юрта в Киргизстан. Или на уличен пазар в Ел Салвадор, Колумбия, и така нататък. Споделя своите пътешествия в Instagram, Facebook, TikTok и YouTube в профила си

„Около света със Стефи“.

Стефани завършва Немската езикова гимназия в София, след това следва различни специалности в Германия, Нидерландия и Южна Корея. По време на следването си доброволства в домове за възрастни хора в Германия. След дипломирането си се завръща в България и покрай Covid записва курс за планински водач. Впоследствие работи в сферата на маркетинга, организиране на събития най-вече дистанционно, което ѝ позволява да пътува почти целогодишно. Автор е на книгата “Истории на път: Седем месеца из Южна Америка”.

Обикновено Стефи остава достатъчно дълго някъде, за да има възможност да опознае мястото, където се е озовала.  Смела е в пътуванията си, но не се страхува, защото е доста разумна по отношение на безопасността си. Следва например основното правило да не излиза сама нощем в непознато място. Често я питат дали въпреки това не я е страх да е сама някъде, а тя отговаря, че пътуването сама с влак, ходенето из планината,

плуването с акули, обикалянето из малки улички

и пазари в някоя нова страна е по-скоро приключение, а не нещо, от което да я е страх.

Казва и, че да пътуваш сам не означава да си самотен. Защото всеки ден се запознаваш с нови хора, места и неща.

Често я питат каква е цената на конкретно пътуване, на което отговаря откровено, като в някои от видеата си прави и разбивки на разходите. Полетите обикновено са най-скъпата част при едно пътуване, споделя Стефи, а тя е майстор в икономичните пътувания. Често например нощува в хостели, пазарува храна от масови пазари, комбинирайки авантюристичното с икономичното.

Пътува колкото може повече на определен континент, опитва да се остане в една държава колкото е възможно по-дълго, защото така опознава мястото, хората, културата. В Латинска Америка например успява да посети шест държави за девет седмици, а в Азербайджан обикаля много планински села.

Споделя откровено, че няма

нищо лошо в това човек да е сам,

и добавя, че това е за предпочитане пред лошата компания. Съответно – бива нападана в социалните мрежи с коментари от типа, че е “старата мома с котките” заради смелото си изказване. И докато в други държави има цели движения за т.нар. Соло пътувания за жени, у нас това все още е екзотика и се приема като проява на смелост. Стефи не се смущава от подобно тълкуване на нейните приключения. И продължава да пътува. Защото пътуването я прави щастлива, засища любопитството й към света и жаждата й за живот и за нови приключения.

Междувременно с нея успяхме да поговорим за пътуванията ѝ, както и за най-важното – за автентичния ѝ дух на пътешественик. А докато провеждахме интервюто в течение на няколко месеца, Стефи успя да обиколи няколко континента.

В колко държави сте била досега, колко континента?

Не броя държавите, които съм посетила. Това създава усещане за статистика, която аз не искам да свързвам с опознаването на нови култури. На този етап предпочитам да оставам повече време в една страна, ако имам тази възможност, или пък нямам против да се връщам на едно и също място, ако ми е харесало. Най-любимите ми дестинации са Италия, Индия и Египет.

Привърженичка ли сте на определен модел на пътуване, напр. solo travel, др.? 

Обичам да пътувам както сама, така и в компания. Нямам конкретни предпочитания. Да пътуваш сам просто ти дава повече свобода при избора на графика и те учи да си по-независим и организиран, както и да се наслаждаваш на собствената си компания.

Защо според вас съвременният човек има нужда да пътува? Какви са вашите причини?

Според мен, човек има нужда от нови изживявания, емоции, запознанства, понякога и просто да избяга от своето ежедневие. Мисля, или даже съм сигурна, че за много хора най-голямата „пречка“ за пътуване на нови места е страхът от непознатото. По този начин много хора избягват различни дестинации. На мен ми доставя удоволствие да бъда извън зоната си на комфорт, да бъда изнанадана, да виждам друг свят извън своя собствен –

това за мен е смисълът на това да пътуваш.

Сега сте млада, а как си представяте пътуването в по-късна възраст? 

Със сигурност с половинка или пък цяло семейство пътуването би изглеждало поне малко по-различно, поне откъм настаняване, тъй като сега най-често отсядам в хостели. Но не искам да променям приключенския начин на пътуване – нощувките на палатка, преходи, хапване по пазари. Това за мен са задължителни елементи при сегашните ми пътувания. Не смятам да се разделям с тях и в бъдеще.

Какво е нужно като битова организация, за да може един човек да е мобилен? 

Най-важният елемент е, разбира се, дистанционната работа. Тя обаче съвсем не е достатъчна – човек трябва много добре да планира своето време, всяка дестинация, нощувките, свободното време, особено когато пътуването е и хоби и се споделя онлайн. Голям бонус е и да може човек да спи „навсякъде“ – аз не знам как бих оцеляла без ежедневната дрямка в някой местен автобус.

Какво се случва обикновено, когато се върнете в България след едно подобно пътуване? Как гледате на държавата?

Обикновено гледам възможно най-бързо да видя всички приятели и семейството. След това доста бързо „свиквам“ с обстановката – всичко е познато, имам си рутина и повече свободно време. Сравнения по-скоро правя, когато съм в чужбина – в България просто се радвам на това, че съм си вкъщи.

Как протича един ден в Южна Америка например?

Обикновено работя от 5 до 12 часа, след което имам свободно време – разхождам се, хапвам по пазари, посещавам музеи, а вечерта отделям за обработка на видеа за социалните мрежи. До 21-22 часа обикновено съм в леглото.

С какво се отличава културата в Южна Америка, където сте в момента?

Наблюдавам, че хората там сякаш много повече се наслаждават на живота – заговарят непознати, събират се, канят те на семейни празници, танцуват на площадите. Сякаш цари мотото „животът е да се живее“. Има музика и цветове навсякъде. Наистина е много странно човек да се върне в България и да не чува силна музика от всеки ъгъл.

Как бихте описала философията си на пътуване?

„Защо не?“ Това е философията ми за живота като цяло. Идеята е да бъдем с отворено мислене към нещата, които ни се случват или могат да ни се случат. Това винаги води до много приключения.