Нарцистичната майка: какви последствия може да има това за дъщерята в зрелия ѝ живот

През последните години терминът „нарцисизъм“ се превърна в един от най-често използваните в психологическите дискусии и социалните мрежи. В професионалната психология обаче той има много по-дълбок смисъл, отколкото просто самолюбие.

Нашите първи представи за любовта, подкрепата и собствената ни стойност се формират в семейството. Ново проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, показа, че младите жени, които възприемат майките си като прекалено егоцентрични и лишени от емпатия, по-често изпитват затруднения с емоционалното равновесие в зрялата си възраст. Въпреки това, както пише PsyPost , става дума не за диагнози, а за връзката между семейния опит и начина, по който човек се научава да се справя със собствените си чувства.

Нарцистичните черти могат да се проявяват в постоянна нужда от възхищение, убеждение в собствената изключителност и затруднения при съпричастността към другите. В семейната среда това понякога води до това, че нуждите на детето остават на заден план, а емоциите му остават незабелязани или подценявани. Именно тази връзка учените решиха да изследват.

Резултати от изследването

В изследването са участвали 416 студентки на възраст от 18 до 24 години. Участничките анонимно са отговаряли на въпроси за отношенията си с майките си и за собственото си емоционално състояние.

Учените използваха специално разработени въпросници, с помощта на които оценяваха доколко дъщерите възприемат поведението на майката като нарцистично, както и нивото на емоционално равновесие, способността да се справят със стреса и уменията за емоционална саморегулация.

Резултатите разкриха ясна закономерност: колкото по-високо участничките оценяваха нивото на нарцистичните черти у майката, толкова по-нисък беше показателят им за емоционална стабилност.

Особено силна връзка беше установена между емоционалните затруднения на дъщерите и такива черти на майките като нетърпимост и склонност да използват другите в свой интерес.

Значението на емоционалното равновесие

Емоционалното равновесие се определя като способността на човека да поддържа вътрешна стабилност дори по време на стресови ситуации. Това не означава липса на негативни емоции. Напротив, става дума за умението да изпитваш сложни чувства без разрушителни реакции, импулсивни постъпки или продължително психологическо изтощение.

Хората с развити умения за емоционална регулация обикновено се адаптират по-добре към промените в живота, разрешават конфликтите по-ефективно и се справят по-лесно с неуспехите.

Влиянието на семейната атмосфера върху живота като възрастен

Едно от обясненията на резултатите от изследването е теорията за привързаността — една от най-влиятелните концепции в съвременната психология. Според нея на детето е необходима сигурна емоционална връзка с основен възрастен, която дава усещане за подкрепа, приемане и защитеност. Именно благодарение на тези отношения детето се научава да разбира собствените си емоции и да взаимодейства със света. Когато обаче подкрепата не е достатъчна, могат да възникнат затруднения при формирането на здрави психологически граници.

В такива семейства децата често свикват да потискат собствените си нужди, за да избегнат критики или конфликти. С времето този модел може да се пренесе и в зрелия живот, когато на човека му е по-трудно да говори за чувствата си, да моли за помощ или да отстоява собствените си интереси.

Това не е присъда

Въпреки гръмките изводи, авторите на проучването отбелязват важни ограничения на изследването. На първо място, изследователите са оценявали не реалното психологическо състояние на майките, а възприятието на дъщерите. На нито една от майките не е била проведена клинична психиатрична диагностика. На второ място, проучването е установило корелация, а не причинно-следствена връзка. Това означава, че резултатите показват взаимовръзка между явленията, но не доказват, че именно поведението на майката е предизвикало пряко емоционалните затруднения на дъщерята.

Освен това всички участнички са били студентки в един и същ университет, поради което резултатите не могат автоматично да се обобщят за всички жени или всички култури.

Психолозите са убедени, че детският опит има голямо значение, но не определя окончателно бъдещето. Терапията, подкрепящите взаимоотношения, развитието на умения за саморегулация и осъзнаването на собствените нужди помагат на хората да формират нови модели на поведение, независимо в каква атмосфера са израснали.

Именно затова изследователите препоръчват на университетите и образователните институции да разработват програми за психологическа подкрепа за млади хора, които се сблъскват със сложни семейни обстоятелства.