Нери Терзиева ни напусна внезапно на 2 юни тази година. Интервюто с нея е правено през октомври 2020 г. по повод проект, свързан със 75-годишнината на Жената днес.
Поклон и аподисменти, мила Нери!
Снимки: БУЛФОТО
Медиите и комуникациите имаха и вероятно все още имат своят чар и романтика. Какво те привлече към тях? Как реши да станеш журналист?
Все по-често си мисля, че този избор се дължи на провинциалната ми срамежливост. Избрах журналистиката, за да преодолея асеновградската си свенливост. С годините виждам, че тази лична цел все повече се отдалечава. Надали ще я постигна в този живот.
Снимка: Фейсбук
Светът на комуникациите е динамичен и конкурентен, често безжалостен и все по-злобен. Как се чувства една жена в подобна среда? Има ли типично женски черти и качества, които да й помогнат да оцелее и да я направят по-конкурентна и успешна като професионалист или мениджър в медиите и комуникациите?
Феминизмът далечен на моето сърце е. Да черпиш предимства от това, за което нямаш никаква заслуга – че си се родила жена – според мен не е честно. И все пак имам едно наум. Мадлин Олбрайт твърди, че за жените, които говорят против други жени, е отделено специално място в Ада. Тъй че внимавам.
Какво биха могли мъжете да научат от жените в света на медиите и бизнеса?
Само едно – да се поставят на мястото на човека отсреща. Часовникът на мъжете тиктака по-бързо от женския – те нямат време да правят това.
Има един стих от песен на Лили Иванова – този свят е жена и морето е нейна стихия. Телевизията мъж или жена е?
Според моя гуру Маршал Маклуън, телевизията е студена медия и преди тя да те разпознае и възпроизведе вярно, трябва да я стоплиш със съучастие. Сам да се превърнеш в екран. В този смисъл телевизията май е жена.
Живееш в Пловдив – градът, в който много култури, етноси и религии се срещат и вярвам допълват. Можем ли да кажем, че българката е всъщност една пловдивчанка, взела най-хубавото от тези култури? Ако си съгласна с това, как изглежда идеалният образ на тази пловдивчанка?
Трябва да се замисля по този въпрос. И времето е сега, когато заради коронавируса съм си в Пловдив и работя от вкъщи, след 30 години труд в столицата и всекидневно лашкане по магистрала „Тракия“. За жалост, Градът, 8 хиляди години непрекъснато жив и населен от тъй различни хора, вече не е тъй толерантен, какъвто го помня. И все пак, от гледната точка на 80-те хиляди семейства, които живеем в града-спалня, комплекс „Тракия“, жената си е на мястото, по-красива е и по-силна отпреди и върти този малък свят на пръста си. С една уговорка – тя също си има своя център и това е мъжът й.
Ти конкретно с какво от постигнатото от теб най-много се гордееш?
Ох. Животът ми е рой недовършени неща. Ще е клише, но ще кажа – внуците ми са всекидневната моя гордост.
Как преодоляваш трудностите?
Само с характер и с чувството за евентуален срам – „да не се изложим“.
Какво те вдъхновява най-много?
Усилието да помогна някому. Децата. Изгревът и залезът.
Какво е мястото на семейството в твоя живот?
Те са центърът на тежестта ми. Причината и смисълът. Идвам от градче, в което една от важните поговорки за мъжа е: „Краката му да измиеш и водата да изпиеш“, хахаха.
Кажи ми за твое любимо място, любима дестинация или кът, любимо ястие, любима музика или книга, картина, които най-добре биха показали какъв човек си?
Това е въпрос като от Шишмановата анкета. Най-добре ме характеризират моите референтни групи – съучениците ми, състудентите и студентите ми, приятелите и колегите. Да са ми живи и здрави!
0 Коментара