„Под кожата на глада“ – новата книга на Ипократис Пападимитракос, представена от „Кибеа“ (откъс)

На 19 май 2026 г. Издателска къща „Кибеа“ ще представи най-новата книга на Ипократис Пападимитракос – „Под кожата на глада – Свободата да си гладен“.

Събитието ще се състои от 19:00 ч. в пространството SOHO в София и ще събере читатели, приятели и съмишленици за вечер, посветена на разговора за храната, емоциите и себепознанието.

Поводът е не само премиерата на книгата, но и рожденият ден на автора.

Като правило, смислените психологически текстове на дадена тема винаги надхвърлят нейната конкретика, улучват болни места, задвижват механизма на осъзнаването, задават посоката на мисленето, на промяната и по-висшата ѝ октава – трансформацията, предлагат конкретни съвети, насоки, практики и упражнения.

Книгата „Под кожата на глада“ е от тази порода. Темата ѝ е винаги на дневен ред – храненето е колкото естествен процес, толкова и скрита лимонка, понечиш ли да се заровиш в емоционалната му обусловеност. Храната се разглежда като език на чувствата: утеха, защита, бягство, но и като път към по-дълбоко разбиране на себе си.

Нищо чудно – зад амбициозната, четивна, стегната, конкретна, със сполучливи езикови находки и ясни послания книга стои добре познатото име на Ипократис Пападимитракос с 25-годишния му опит на психолог и консултант по хранене. В тази му книга диетите и калориите остават зад борда. Тук Ипократис подхваща разговор за човека.

Най-общо надникването под кожата на глада изкарва на светло фино оплетената мрежа от психологически капани – и начините за неутрализирането им. От сенките надничат обичайните заподозрени: килограмите и външността, самооценката и вината и връзката им със социалните норми, етикети и диктатурата на еталоните, натрапени от социални (и не толкова социални) медии, инфлуенсъри, лидери на мнения и т.н. или попити в детството и семейството. Става ясно как да различаваме физическия от емоционалния глад; защо храната често се превръща в утеха или защита; как кантарът, вината и диетите влияят на отношението към тялото.

И още два твърде важни момента: единият е как покрай проблемите с храната човек да се свърже осъзнато със себе си. Другият: често обратната страна на храненето е (само)контролът; той пък опира до волята. В тази книга новата дефиниция на волята е грижата и състраданието към себе си. (Стига, разбира се, последното да не послужи като алиби за безкритичност към себе си.)

Ако искате да видите какво стои отвъд естествено действие като храненето, понечите ли да посегнете към любимото си хапване, направете пауза, съветва Ипократис. Какво се случва през тази пауза, авторът обяснява ясно и достъпно: най-силните прозрения понякога спохождат човек не в делата му, а в тишината между тях. Както отбелязахме в началото, надничането под кожата на глада надхвърля далеч темата за храненето. Нагазваме в плаващите пясъци на осъзнатостта и самопознанието.

Впрочем не започва ли всяка промяна тъкмо оттам?

Ипократис Пападимитракос е психолог и консултант по хранене с над 25 години професионален опит в областта на психологията на храненето, поведенческите модели и личностната промяна.

Роден в Каламата, Гърция, през 1993 г. той се установява в София. Завършва кинезитерапия в Националната спортна академия, магистратура по психология във Великотърновския университет и специализира в областта на психосоматичните заболявания.

През 2012 г. излиза първата му книга – „ИПОлогия на храненето“, в която представя новаторски подход към диетите и контрола на теглото. През 2014 г. публикува допълнено издание.

Авторът е познат със своите образователни програми и публични лекции, посветени на теми като емоционалното хранене, връзката между емоции и хранителни навици, критичното мислене в храненето и психологията на самоприемането. От 2012 г. развива активна медийна дейност с участия в телевизионни и радиопредавания, а в момента води рубриката „От понеделник“ по БГ Радио.

Със своя подход, съчетаващ психология, поведенчески техники и принципите на осъзнатото хранене, Ипократис Пападимитракос се утвърждава като един от най-разпознаваемите консултанти по хранене в България, с над 40 000 последователи онлайн и хиляди индивидуални консултации.

В „Под кожата на глада“ авторът разглежда храната като език на емоциите – средство за утеха, защита и бягство. Книгата съчетава реални клиентски истории, психологически анализ и практически насоки, превръщайки се в своеобразно пространство за самонаблюдение и осъзнаване.

Основната идея в книгата е, че отношението към храната отразява вътрешния свят на човека. Храненето се разглежда не просто като физиологичен процес, а като акт на самопознание, в който често се проявяват неразрешени емоции като страх, вина, самота и потребност от приемане и любов.

Сред ключовите теми в книгата са:

• разликата между физическия и емоционалния глад;
• храненето като механизъм за потискане на чувства;
• влиянието на семейните и родовите модели;
• психологическата тежест на кантара и диетичната култура;
• хранителните митове и връзката между тялото и самоприемането.

Вдъхновен от терапевтичния стил на Ървин Ялом, Ипократис Пападимитракос пише с емпатия и човешка близост, превеждайки читателя през реални житейски истории и процеси на вътрешна промяна.

Книгата би представлявала интерес както за широка читателска аудитория, така и за професионалисти в областта на психологията, психотерапията, нутриционистиката и личностното развитие.

ОТКЪСИ

ГЛАВА 2. Емоции на върха на вилицата

Елица, 52 г.

Като дете не ме питаха как се чувствам. Питаха дали съм яла. И аз се научих – когато ми е тъжно, да дъвча. Когато ми е гневно – да готвя. Когато не знам какво ми е – да стоя до хладилника. Храната беше моят език. Единственият, който никой не ми забраняваше.

Всяка хапка, която слагаме в устата си, носи не само вкус, но и история. История на деня, история на моментното емоционално състояние, понякога дори история на детството. Малко неща в живота са така вплетени в емоциите, както храната. Не защото е само биологична нужда, а защото още от първите мигове на живот тя е била свързана с любов, утеха, принадлежност.

Мнозина са израснали с фрази като: „Яж, за да пораснеш”, „Ако не изядеш всичко, ще обидиш мама”, „Десерт има само ако си бил добър”. Така се изгражда невидима връзка между храната и одобрението; между яденето и заслужаването. Постепенно започваме да вярваме, че любовта се проявява чрез чинията, че сигурността живее в пълния хладилник, че щастието има вкус на нещо сладко.

Емоционалната връзка с храната е толкова дълбока, че често дори не си даваме сметка за нея. Храним се, когато сме тъжни. Храним се, когато сме самотни. Храним се, когато празнуваме. И докато мислим, че просто задоволяваме глад, всъщност търсим нещо друго: връзка, смисъл, успокоение.

Но емоционалното хранене не е вина. То е механизъм. То е реакция на нещо по-дълбоко, често несъзнавано. Тялото просто следва сигналите, които умът изпраща. А умът търси най-бързото облекчение. И храната е точно това – бърза, достъпна, легитимна форма на утеха.

Проблемът настъпва, когато тази форма стане автоматична. Когато на емоцията – всяка емоция – се отговаря с една и съща реакция: ядене. Така загубваме способността да разграничим какво всъщност чувстваме. Започваме да притъпяваме емоциите, вместо да ги разбираме. Заменяме диалога със себе си с навик.

А навикът има сила – той създава усещане за сигурност. Дори когато ни вреди, познатото поведение е по-малко плашещо от непознатата промяна. Така влизаме в кръг:

Затваряме го отново и отново, докато самите чувства започнат да се бъркат със самия глад.

Разплитането на този възел започва с разпознаване. Следващия път, когато посягаш към храна, спри за миг. Попитай себе си: Какво чувствам? Не какво искам да ям, а какво усещам в тялото, в ума, в сърцето си?

Това е малка стъпка, но важна. Защото тя поставя началото на нова връзка – не с храната, а със себе си. И когато тази връзка се укрепи, когато започнем да слушаме и да уважаваме емоциите си, нуждата да ги преглъщаме с храна постепенно ще намалее.

Емоциите не са враг. Те са пътеводители. А храната може да бъде средство не за потискане, а за разбиране. Въпросът е дали ще изберем да я използваме така.

П Р А К Т И К А
Разпознаване на емоцията на върха на вилицата

Много преди вилицата да се доближи до устата ни, у нас вече се случва нещо. Понякога не ядем, защото сме гладни – ядем, защото сме напрегнати, самотни, тъжни, ядосани, уплашени, изчерпани.

У П Р А Ж Н Е Н И Е
Какво всъщност ми липсва?

Когато усетиш желание да ядеш извън обичайното време или без конкретен физически глад, задай си три въпроса:

Какво точно чувствам в момента? (назови емоцията)

Какво ми се иска да се случи освен хранене? (прегръдка, почивка, разбиране)

Как мога да се погрижа за себе си, без да се самозаблуждавам с храна?

Напиши едно изречение:

В момента не съм гладен/на, аз съм…………………………………………………………….

Разграничаването между глад и нужда от грижа е началото на съзнателния избор. Храната не е терапевт, но може да стане съюзник – когато първо изслушаме емоцията.

***

ГЛАВА 8. Храната като защита – как изградихме стени с калории

Росица, 50 г.

Когато не исках да мисля, ядях. Когато не исках да си спомням, също. С времето храната стана моята тишина. И колкото повече я избирах, толкова по-малко ме нараняваше всичко останало.

Всеки от нас има свои стени, макар да не са видими за окото. Някои са изградени от стомаха, други – от чувствата, които не искаме да изразим. Често храната се превръща в защита. Не я приемаме само заради глада, а защото създава дистанция. Тя ни предпазва от емоционални изригвания, от болка, от тревоги, които не сме готови да срещнем лице в лице.

Често храната е последният бастион, който ни осигурява краткотрайна сигурност. Когато светът наоколо е прекалено хаотичен, когато не можем да контролираме как се чувстваме или какво се случва с нас, храната е не просто храна. Тя е нещо, което можем да контролираме; нещо, което можем да регулираме. Вкусът на шоколад или топлината на супа са мигновени утехи – и понякога единствените, които имаме.

Но щитът от калории има цена. Той ни пречи да се свържем с вътрешния си свят. Вместо да се справяме с болката или страха, ние го заместваме с нещо външно – нещо, което, макар и временно, облекчава, не лекува. Храната се превръща в заместител на реалната емоционална работа, която трябва да свършим. И с всяка хапка, вместо да се отваряме, ние се затваряме още повече.

Стените не са просто физически. Те са психологически. Когато преживяваме трудни моменти, често се обръщаме към храната не само за да се нахраним, а за да избегнем неизбежното изправяне пред чувствата, които ни изпълват. Да се нахраниш, може да изглежда като начин да избягаш от страх или болка. Но всеки път, когато избягваме да се изправим срещу себе си, се отдалечаваме от собствената си истина.

Какво би се случило, ако решим да разрушим стените? Какво би станало, ако вместо да се скрием зад храната, започнем да се изправяме пред себе си? Страховете, които тласкат към този автоматичен акт на хранене, няма да изчезнат веднага, но ще започнем да ги разпознаваме. Ще можем да изправим глава и да признаем, че не храната ни е липсвала, а подкрепата, разбирането, спокойствието.

Стените от калории могат да бъдат разрушени не с диети или наказания, а с внимание и грижа към вътрешните нужди. С потвърждение, че е безопасно да бъдем уязвими. С изслушване на вътрешния свят без страх да го приемем.

Защото храната не е враг. Но тя не може да бъде всичко, което ни прави цялостни. Истинската цялост идва, когато разрушим стените и започнем да бъдем това, което наистина сме – уязвими, но истински.

П Р А К Т И К А
Да разпознаеш защитния механизъм, скрит в глада

Понякога храната е броня. Мека, достъпна, мълчалива. С нея се пазим от самота, от близост, от страх да бъдем наранени или разочаровани. Когато калориите са нашата стена, промяната започва с въпроса: „От какво точно се пазя?“

У П Р А Ж Н Е Н И Е
Карта на вътрешната защита

Избери един конкретен момент, в който се храниш импулсивно или обилно, въпреки че не си гладен.

Запитай се:

Какво се случи точно преди това?

Кой или какво предизвика емоция?

От какво се опитвам да се предпазя чрез храната?

Запиши с едно изречение:

Храня се, за да не усещам…………………………………………………………………………………………………….

или Храня се, за да не трябва да…………………………………………………………………………………………….

Тази фраза е ключ – не за забрана, а за разбиране. Не махай стената насила. Просто започни да я виждаш.
Когато храната престане да е единственият щит, отдолу може да се появи човек, който иска да бъде видян, не само защитен.

***

ГЛАВА 20. Невъзможността за самоконтрол – защо не можем да се спрем

Лидия, 38 г.

Казах си: „Само едно. Само още едно.”. После се събудих от вкуса на празна опаковка. Не беше глад. Не беше и удоволствие. Беше нужда, която идваше отвъд ума ми. А после – тишина. И вина. И обещание, че следващия път ще съм по-силна. Но следващият път винаги идваше преди силата.

Самоконтролът е основен елемент в здравословния начин на живот, но често ни убягва, особено когато става въпрос за храната. Стотици изпитват проблеми с контрола на желанието за храна, което води до преяждане, емоционално ядене и чувство на вина.

Защо самоконтролът ни се изплъзва и какви са психологическите и физиологичните механизми зад този процес?

Биологични фактори и физиология на глада

Гладът е сложен процес, който не се ограничава само до липсата на храна в стомаха. Това е сигнал от тялото, свързан с вече споменатите хормони лептин и грелин, влияещи на чувството за ситост и глад. Макар тялото има механизми за регулиране на приема на храна, понякога се нарушават.

Какви са биологичните процеси, които ни подтикват към преяждане дори когато не сме физически гладни?

Емоционалният фактор и храната като утеха

За много хора храната не е само начин за удовлетворяване на физическата нужда от енергия, а начин за справяне с емоционални трудности. Емоционалното ядене е често срещано явление, при което хората се обръщат към храната в моменти на стрес, тъга, тревожност или скука. Храната става средство за утеха и заместване на неуспешни опити да се справим с емоциите.

Как емоционалните реакции могат да нарушат способността за самоконтрол? Как да разпознаем емоционалните фактори, които стоят зад желанието да ядем, и как да се научим да се справяме с тях по-здравословно?

Психологически аспекти на самоконтрола – невъзможността да кажем НЕ

Защо е толкова трудно да кажем НЕ на изкушенията?

Психологически самоконтролът е тясно свързан със силата на волята и самооценката. Стресовите пориви, импулсивността и неуспехът да изпълним целите си могат да намалят капацитета за самоконтрол. Освен това постоянният натиск за перфекционизъм и самоосъждане води до разочарование и чувство на безсилие, което подтиква към още повече хранителни изкушения.

Социални и културни фактори, които стимулират преяждането

В съвременното общество има много фактори, които подтикват към преяждане – от достъпа до изобилие от храна до социални събития, често свързани с хранене. Социалните и културните фактори могат да създадат още един слой на натиск върху личния самоконтрол.

Техники за укрепване на самоконтрола

Въпреки че невъзможността за самоконтрол може да изглежда като нещо, което не можем да променим, има начини да укрепим волята и да овладеем навиците си. Съществуват различни техники, които помагат да се справим с поривите за преяждане – интуитивно хранене, внимание към емоционалните тригери, предизвикващи яденето, и практики за стрес-мениджмънт.

Как да изградим здравословни стратегии, които да ни позволят да съществуваме в баланс с храната и да се справим с неосъзнатите импулси за преяждане?

Възприемане на самоконтрола като процес, а не като крайна цел

Самоконтролът не е нещо, което можем да постигнем веднъж завинаги. Той е процес, който изисква практика и търпение. Важно е да осъзнаем, че периодите на провал не са краят на пътя, а част от процеса на саморазвитие.

Как да променим възприятието си за самоконтрол, така че да го разглеждаме като част от личния растеж, а не като нещо, което трябва да постигнем веднъж завинаги?

1. От резултат към умение
Повечето хора гледат на самоконтрола като на резултат – „имам го“ или „не го постигнах“. Но това го прави фиксирано понятие, което често води до вина и усещане за провал.
Промяна: разглеждаме самоконтрола като умение, което се развива. Също както не очакваме да станем майстори в свиренето на пиано за ден, така не бива да очакваме постоянен самоконтрол без практика.
Не е въпрос дали имаш самоконтрол. А дали го развиваш.

2. Самоконтролът не е да не искаш, а да можеш да изчакаш
Вместо да се мисли като потискане на желания, по-здравословна перспектива е да го възприемем като отлагане – като съзнателно пренасочване на енергията, не като самоотричане.

3. От наказание към грижа
Често самоконтролът се използва като камшик: „Не бива!“, „Забранявам си!“, „Трябва да устоя!“. Това води до вътрешна борба, в която рано или късно губим.
Промяна: самоконтролът е проява на грижа за себе си, не самонаказание. Казвам си: „Не сега“, защото се уважавам, не защото се мразя.

Грижа, не контрол – това е новата дефиниция на волята.

4. Да се гледа в мащаб, а не в точка
Една грешка не означава провал на системата. Самоконтролът се развива в контекста на цялостна картина, не чрез единични епизоди. Когато го възприемаме така, се учим да се връщаме, а не да се отказваме.
Важно не е дали си се отклонил. А колко бързо и спокойно се връщаш на пътя.

5. Вътрешен диалог, не външен стандарт
Истинският самоконтрол идва не когато се съобразяваме със списъци от правилно/грешно, а когато водим честен диалог със себе си.

Когато питаме: „Какво ще ме доближи до това, което искам?“ вместо „Какво не бива да правя?“.
Самоконтролът не е тест, който се взема. Това е отношение към себе си, което се учим да прилагаме. Ден след ден. Без крайна спирка. Със състрадание.

П Р А К Т И К А
От самоконтрол към саморегулация

Самоконтролът често се възприема като сила на волята. Но волята е изчерпаем ресурс. Когато не можеш да се спреш, не си слаб – просто тялото и психиката ти не получават навреме онова, от което наистина имат нужда. Не се справяш с храната, защото се отказваш – а защото си изтощен, наранен или лишен.

У П Р А Ж Н Е Н И Е
Пауза преди импулса

Запиши:

Последния път, когато не можах да спра да ям, какво точно се случи преди това?………..
(емоция, ситуация, умора, скука, самота…)

Отговори на въпроса:
Какво ми липсваше в този момент освен храна?

След това формулирай антигладова фраза – изречение, което можеш да кажеш, преди да предприемеш действието:

Нещо у мен иска да се нахрани, но може би гладът е за нещо друго.

Имам избор как да отговоря, не трябва да реагирам веднага.

Саморегулацията не е насилие над себе си, а навременно разпознаване на нуждите. Не да се спреш, а да се чуеш.

Истинската сила не е да се откажеш от храната, а да си върнеш гласа, преди тя да заговори вместо теб.