Наталия Георгиева е родена в град Ловеч на 3.09.1989 г. Психолог по образование. Студентските си години прекарва в град Варна, където завършва специалност Психология във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Пише поезия още от ранните си тийнейджърски години, вдъхновена от първите любовни трепети. Има участия в литературни конкурси на различна тематика.
За стиховете в първата ви поетична книга „Мисъл в пет минути самота“ Жанина Илиева казва, че приличат на „клокочещ вулкан, който се усмирява единствено в петте минути самота, когато душата е разголена“. Така ли е?
Така е, само тогава противоположните емоции са „удавени“ в тишината. Тези пет минути самота за мен са граничното състояние между преди и сега. Те са равносметка след вълните на силните емоции. Именно тази равносметка поражда творческите търсения в моите стихове, които биха могли да се определят и като ескизи на душата. Скицирана рисунка на случващото се вътре в човека и в света около него.
Това е книга за самотата, за жената, за любовта… ?
„Мисъл в пет минути самота“ наистина е книга за самотата, за жената, за любовта, но не само. Ключът е първото стихотворение „Нюанси самота“. В него се казва: любовта е силует – „отзвук на странните нюанси“ на самотата. Самотата е онази гранична точка, в която са се срещнали мъжкото и женското начало. Сливането им е реализираният копнеж по хармония, но тази среща е и объркваща, и невъзможна.
В поредица от стихотворения жената присъства в различни образи – в „Хубава жена“ „тя е с поглед на сърна“, с красотата си прелъстява лятната горещина. В стихотворението „Бог създаде жената“ основно е творческото начало, което се свързва с даването на нов живот. Жената е тази, която е прегърнала нощта, която търси компанията на сенки, но и тази, която не иска да бъде покорна и не приема самолюбието и неискреността.
Любовта в стиховете ми е търсене на цялост, плътско докосване до другия, затова и когато отсъства Другият, се настанява самотата.
Какво ви се иска да предадете чрез вашата поезия?
Своите духовни търсения. Много от описаните състояния в стихосбирката са опитности, през които съм преминала – и копнежа по хармония, и болката, и страданието, и усещането за самота. Чрез поетичното слово съм изразила своята гледна точка – друга перспектива за света, като излизане извън общото възприемане на действителността. Нарушаване на комфортната зона, която според някои ме отдалечава от интелектуалния мейнстрийм.
Ще го правите ли и чрез други свои книги? Разбрах, че пишете и проза.
Да, разбира се, подготвям следваща стихосбирка, в която планирам да включа и произведения, написани по картини на български художник.
Да, пиша както поезия, така и проза. Не обичам да си поставям граници в творчеството. За мен един творец трябва да се обогатява и развива, за да бъде пълноценен. Този устрем в последните години вдъхновява участието ми в конкурси на различна тематика.
Коя е жената с пеперудена душа?
Жената с пеперудена душа е тази, която е осъзнала вътрешното си пробуждане и привлича със своята виталност и жива душа.
В едноименното стихотворение, тя е уловена в различните ескизи на нейното вътрешното състояние по време на първите любовни трепети и след това. Чрез момента на ретроспекция и връщане назад към спомените – „Помня! Моментът мили, не е избледнял!“- героинята преоткрива отново любовта.
Коя е вашата мисъл в пет минути самота?
„Странно редуване
на смях и сълза.
Чувства на разголена душа,
удавени в дисонансен акорд тишина.“
(част от едноименното стихотворение „Мисъл в пет минути самота“)
Как бихте описала себе си чрез стих?
Изгубена съм,
клетичка душа.
Вечно търсеща,
любов в любовта,
а намираща в любовта си самота.
Огледална илюзия на душа
в порочната линия
на преди и сега.
(част от стихотворението „Изгубена“)
По образование сте психолог. От какви човешки запаси имаме нужда, за да се справим с пандемията и всичко, което тя засяга?
Имаме нужда на първо място от рационализация, тъй като по-голяма част от нашето общество изпитва страх от последствията, свързани с COVID-19 – дисоциация от информационната атака. Като човек, който е имал директен сблъсък с него (семейството ми беше заразено и поставено под карантина) мога да кажа, че е важно да се вземат адекватни мерки, за да бъде овладян навреме.
На следващо място се нуждаем от търпение, защото битката не е лесна. Най-необходима днес ни е човечност. Това, което ни обединява, въпреки нашите социални, расови и други различия, е едно единствено нещо – това, че всички сме хора, а COVID-19 засяга всеки един от нас. Нека си пожелаем да бъдем по-смирени. Случващото се ни носи точно това послание, че никой не е повече от другия и никой не е застрахован, че няма да се зарази.
0 Коментара