Родом от София, Цвети Радойчева и музиката вървят ръка за ръка от ранна детска възраст. Завършва Националната музикална академия със специалност „поп и джаз пеене“, а през 2008 г. печели първо място в предаването „Хит минус едно“. Същата година записва първата си авторска песен и оттогава не е спирала да твори и вдъхновява своята публика. Вижте разговора ни за творчеството по време на локдаун, театъра, красотата и хобитата.

Снимки: Ивелина Миланова

От ранна възраст сте се ориентирали към музиката, какво Ви подтикна към тази сфера?

Музиката е моето призвание, което за голямо щастие съм открила още от много ранна детска възраст. Никога не съм си представяла да бъда нещо по-различно от певица, артист, човек на изкуството. Това е мисията на всеки един от нас – да открие призванието си и да реализира себе си в сферата, която му доставя истинско удоволствие и удовлетворение, а за мен музиката е вдъхновение. Щастлива съм, че Бог ме е дарил с таланта да пея и да правя хората щастливи чрез изкуството и харизмата си.

Трудно ли бе да поемете по този път, тъй като народната поговорка „музикант къща не храни“ често обезкуражава младите творци?

Не мисля, че е трудно, когато правиш нещата от сърце, а не защото „така трябва“. Когато знаеш кой си и какво искаш да сътвориш, успехите идват, идват и правилните хора и точните ситуации за теб. Това е моето мислене и съм щастлива и горда, че изкарвам парите си именно с изкуство.

Как се роди идеята за песента „Let Me Be”?

В моята музика винаги има послание. Така е и с „LET ME BE“, която е втората песен на английски език в моя авторски репертоар. Другата е „This is love“ . Създадох я и я изпях по време на бременността си с моята дъщеря Ванеса, която е вече на 5 години. Музиката на „LET ME BE“ се роди през първия локдаун, когато ние, артистите, бяхме затворени и нямахме срещи с почитателите си. Тогава успях да излея чувствата и емоциите си в творчество. След това, моят приятел и колега Красимир Аврамов – Човекът Глас, хареса музиката и написа прекрасния текст на песента, а хитовият аранжимент е на Росен Стоев – Dj Rossko. Видеото беше сътворено от режисьорката Радина Миленчева – страхотен екип от талантливи творци.

Какво ви вдъхнови за написването на музиката?

Вдъхновението ми е свързано до голяма степен с моето духовно израстване. Локдаунът и пандемията ми повлияха положително, тъй като имах възможността, както и времето, да се обърна към себе си, да пренаредя своя житейски пъзел и да подредя своите приоритети.

Колко време отне проектът?

Около 3 месеца работихме върху създаването на „LET ME BE“, като всичко се случи с голяма лекота, желание и вдъхновение. Когато твориш, е изключително важно да бъдеш спокоен, да вярваш на себе си, на възможностите си и на екипа, с който работиш.

Какво послание се крие зад песента и клипа?

Посланието на песента и клипа на „LET ME BE“ е да бъдем себе си! Да бъдем естествени, неподправени и автентични. Честно казано, в свят на фалш, лицемерие и бездуховност, се изисква истинска смелост да бъдеш себе си, но пък в това се изразява силата на човек и именно това е предпоставка да изживееш един щастлив и стойностен живот!

Защо е важно да предадете именно това послание?

Защото днес хората сякаш живеят много повече през егото, отколкото през сърцето и душата. Днес хората се борят за материални блага, слагат маски, правейки се на нещо различно от това, което са, не съзнавайки, че идентичността ни е дадена от Бог и именно тя е най-голямото и безценно богатство, което не струва пари.

Смятате ли, че давате добър пример на младите?

Разбира се, че да. Моята музика винаги носи послание. Аз съм творец, за който е важно песента да има красива мелодия и стойностен текст, говорещ на хората, текст, изпращащ послание и докосващ сърцето. Музиката не е само за забавление, тя има и възпитателен характер. За мен е от изключително значение какви текстове вграждам в песните си и как те биха се възприели от младите. Не адмирирам пошлостта, която мои колеги показват в своята музика и клипове, само и само да станат известни, без да се замислят, че влияят пагубно на младите. Ние, медийните лица и артистите, сме отговорни чрез музиката и поведението си да възпитаваме вкус в обществото.

Кои ценности и уроци най-вече един родител трябва да предаде на децата си?

Най-ценните уроци са свързани с това детето да проявява човечност, емпатия, да знае себестойността си и да отстоява своите лични граници. Едно дете трябва да бъде учено на смирение, уважение и благодарност към родителите и учителите. Разбира се, много ценен урок е да има позитивна нагласа и възприятие за живота. Всичко това идва от родителите, ние сме техният пример и работим ли върху себе си и своите детски травми като възрастни, ще можем да дадем най-доброто на децата си.  Бих посъветвала много родители да не възпитават децата си, а да възпитават себе си!

Разкажете малко за другия Ви проект „Белият Гарван“? Защо избрахте да приемете ролята?

Театърът е магия и е другата моя голяма любов. С удоволствие приех да играя главна роля в постановката „Белият Гарван“ на режисьора Ивайло Спасов. За мен ролята на съвременната кифла Сузи е предизвикателство, тъй като тя е моята противоположност като жена, но пък изигравайки я искам да покажа на младите момичета какви не трябва да бъдат. Как това да се интересуваш само от външния вид и материалите придобивки, без да се грижиш за духовното си израстване, води до един непълноценен и нещастен живот.

Какво представлява пиесата?

Посещение на две сестри близначки при психотерапевт. Всяка една от тях отива поотделно при един и същ психотерапевт, който всъщност се оказва публиката. Сузи и Рая споделят всичко, което им се случва с доктора, като постоянно се оплакват една от друга и говорят взаимно зад гърбовете си. Ще бъде много интересно и смешно, няма да издавам повече.

В бъдеще имате ли интерес за още театрални изяви?

Тепърва ще играя в театъра, а и в киното. За мен е щастие да разгръщам потенциала си и да използвам талантите си с мисията да правя хората щастливи.

В момента подготвям нов сингъл. Продължавам да създавам модерна и стойностна музика,  а в последствие ще има и албум.

Имате ли други интереси, извън музиката и театъра?

Да, интересувам се от психология и психотерапия. От няколко години практикувам йога и медитации. Себепознанието за мен е най-важната мисия, това е ключът към лични и професионални успехи и постигането на хармоничен, смислен и щастлив живот.

Кои са идолите Ви, от кого черпите вдъхновение във вашата музика?

Черпя вдъхновение от хора като Селин Дион, Алиша Кийс, певици с големи таланти и бляскави кариери, но не обичам да подражавам. Във времето изградих свой собствен стил, идентичен почерк, по който съм разпознаваема и харесвана. Вярвам, че ключът към успеха е да бъдеш себе си.

Смятате ли, че социалните медии са отчасти виновни за създаването на изкривени разбирания за красота?

Да, така е, медиите налагат фалшива красота. Момичета с интервенции, силикон и много изкуствени допълнения. Това говори за ниско интелектуално ниво и липса на осъзнатост. Смятам, че Бог е най-добрият художник и всяка жена е добре да харесва и приема себе си и външността си, като залага на своята женска енергия и красотата дадена ѝ от природата. Тялото и лицето са външната обвивка, както се казва – опаковката на подаръка, а подаръкът тоест душата, красива ли е? Няма как това да не се отрази на излъчването и жената да има своя идентична красота.

Като млада майка, усещате ли натиск от обществото да поддържате определена външност?

Не, не усещам натиск. Всичко е вътре в нас, ако усещаме натиск, значи сами си го създаваме, усещаме ли се свободни, ще имаме и свобода на личен избор. Облеклото също е въпрос на себеусещане и светоусещане, то е отражение на душевността ни. Аз се обличам както ми харесва и приемам и апелирам другите хора да правят същото.

Как се справяте с негативните коментари в социалните медии?

Не им обръщам внимание, тъй като много добре зная, че за да седнеш да пишеш негативни коментари, значи си неудовлетворен и неуспешен човек, такъв. Успелите хора са щастливи и удовлетворени, те катализират енергията си, за да творят, а не за да изливат злобата си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара