Често с мен се свързват родители, които търсят терапевтична помощ за детето си. Виждат, че детето има проблем с общуването, със самочувствието, с поведението си. И търсят помощ за да коригират това смущаващо отклонение в детето си. Смятат, че детето е това, което има нужда от помощ, промяна и корекция. Вярват, че проблемът е в детето, на него трябва да се въздейства, не и на родителя. Повечето не виждат основите на проблема в себе си.
Истината обаче е, че децата само отразяват проблемите в семейната динамика. Те са своего рода увеличително стъкло на проблемите в семейството. Изказани или потиснати, бурно изразяващи се, или тягостно премълчавани са тези проблеми – няма значение. Децата улавят енергията на семейните отношения и ги изразяват през себе си. Вие може и да пренебрегвате, да потискате и да отказвате да видите, и работите върху проблемите в себе си. Те няма да изчезнат обаче. Пак ще ви догонят, през детето. Всичко, от което бягате и се боите да видите в себе си, ще ви бъде
прожектирано през екрана на детето ви.
Вие може да смятате, че детето без причина е потиснато и с ниско самочувствие. Истината е, че е преживявало твърде много отхвърляне, неодобрение, критики и недостиг на любов и подкрепа в семейната среда. Имате да идентифицирате и преработите собственото си чувство за недостатъчност, което ви кара да сте свръхизискващи, недоволни и критични. Едва след като започнете изцеление на собствените си рани и поведението ви се е променило, можете да търсите допълваща терапия и за детето.
Вие може да смятате, че нещо не е наред в детето та е “лепнато” за вас, свръхнуждаещо се. Може да негодувате “Та аз му давам толкова много, защо прави така?!”. Истината е, че емоционално и енергийно вие сте ангажирани другаде и не сте налични за детето си. То усеща това и заявява остро нуждата си. Системата “Семейни констелации” подробно изследва и въздейства върху тази проблематика. Заплитането в семейната и родовата ви система може да е такова, че вие подсъзнателно да сте лоялни към страданията на майка си например; да сте заели ролята на неин пазител и родител.
Можете да страдате в любовни увлечения.
Всичко това ви прави неналични за детето ви. Или пък стоите в обтегнати тягостни семейни отношения, без любов. Детето усеща това и чувства несигурност. Имате да потърсите и преработите заплитанията и дефицитите в себе си. Детето само ги отразява. Когато освободите травмата от себе си, детето също ще отрази това и ще промени поведението си.
Можете да се гневите, че детето е свито, самодостатъчно, не общува открито с вас и избягва да говори за нуждите си. Наистина ли се чудите това поведение откъде се взе? Истината е, че плачът на детето, изразявало някога нуждите си,
отдавна е пречупен и замлъкнал.
Не защото нуждата е изчезнала, а защото откликът на тази нужда не е бил наличен. Детето е разбрало, че няма смисъл. Няма да получи отговор и нуждата му няма да бъде задоволена. А може би дори предходно изразяване на нуждата е била осмивано, подиграно или етикирано като нередно. “Какво ми ревеш сега, какво кършиш ръце, я се дръж като голям човек”. Детето предпочита да преглътне болката и нуждата си, защото страхът от наказание и отхвърляне е станал многократно по-голям. Имате да погледнете в себе си и преработите причините за собственото си поведение. Работа с детето също е необходима разбира се, но тя няма да е пълна без промяна във вас.
Може да търсите помощ защото
детето е свито, плахо, невротично.
Моля ви, бъдете честни със себе си! Знам, че е много трудно да обърнеш огледалото към себе си и да се видиш открито, без обезболяващи илюзии. А годините в които изисквахте сурово от детето, критикувахте, заплашвахте, сравнявахте го с някой по-добър, раздавахте шамари или по-тежки наказания? Алкохолът, скандалите, тежките думи? Или дори терзанията през бременността дали изобщо да го има това дете? Знам, че на всички ни се иска да замажем някои неща от миналото и жумейки с очи да се надяваме, че то не се е отразило толкова фатално. Или да се окуражаваме, че сме го правили “за добро”. За да стане човек от това дете. Имаме отговорност първо да изцелим раните в себе си, довели до това да нанасем рани на свой ред. И всеки да получи своето изцеление.
Няма да мине без да поработите и над себе си.
Вие може да смятате, че детето без причина проявява агресия. Може да е насочена към вас, или към другите деца. Разбираемо е да искате да промените това. Там е работата обаче, че тази агресия не е дошла от нищото. Агресията е само външната маска на дълбока болка. Под агресията се крият пластове на разочарование, самота, безсилие, липса на разбиране, липса на обич и топлота. Материалните стимули и купуването на вещи не покриват емоционалните липси. Детето може да ви е гневно защото години наред търпите токсични семейни отношения, защото бащата (например) отсъства физически и емоционално. Защото детето се чувства изместено, чуждо, подиграно, недостойно. Идва една майка, от която се лее
злостна критичност към детето ѝ,
описва го като най-големия враг, който е неблагодарен за нейното свръхпротективно обгрижване. Показва обидчивост и горчивина, вижда се жертва на лошите други. Иска да коригира ужасното лошо поведение на детето си, но не вижда проблема в себе си.
Може би се гневите, че детето не следва изискванията ви. Искате от него да следва правила за чистота, подреденост, работливост. Искате да е амбициозно, уверено в себе си. Можете цели лекции да му изнасяте как според вас трябва да стоят нещата в живота. Истината е, че колкото и папагалски фрази дочути от модерни коучове да повтаряте на детето, то няма да ги последва. Ще последва личния ви пример. Вие демонстрирате ли с личния си пример всичко това, което искате от детето?
Уверени ли сте в себе си?
Ако сте, то увереността има благ характер. Емоционално овладяна е. Излъчва сила. Подкрепя и окуражава. Така ли е с вас? Ако не – поработете първо върху себе си. Помислете каква е мечтата ви за вашето дете. Какъв човек искате да бъде то като порасне? Вие трябва да се превърнете в този човек, да бъдете модел, който детето да последва! Децата не следват думи и напътствия, а се развиват спрямо примера, който им показваме.
Всичко това не е причина да се заровим в чувство на вина. Факт е, че сме правили грешки и ще правим други. Причините за нашите грешки се коренят в грешките на поколенията преди нас. Ние ги предаваме на свой ред на поколенията след нас. А можем и да спрем да го правим! Можем да сложим прът в това порочно колело и
да предадем нов модел на децата си.
За тази цел обаче е нужно да се вгледаме дълбоко и искрено в самите себе си, когато детето има проблем. Знам, че в България царува нагласата “Аз не съм важен, децата са важни. На мен нищо ми няма, за детето трябва да се направи нещо”. Само че за да бъдем налични за децата си, за да разполагаме с качествен ресурс, който да ги подхрани, ние трябва да запълним собствените си липси. Да изцелим своите рани, да наместим собствените си емоционални и поведенчески пластове. Да заемем ролята си на Възрастен, Даващ, Родител.
Затова , за да е добре детето, първо ние трябва да станем добре. Когато ние, големите поемем отговорност за поведението си, когато изцелим собственото си страдащо вътрешно дете, когато се изцелим от собствените емоционални травми, ще бъдем пълноценни и налични за собствените ни деца.
За да идентифицирате своите
болезнени поведения
и да преобразите причините за тях, отдайте се на себевъзстановителен терапевтичен процес. Препоръчвам да използвате интегрални техники, които обгръщат телесно, емоционално, ментално, духовно ниво едновременно. Методите на енергийната психология – ТЕС и Пренареждане на Матрицата са идеалният инструментариум за тази цел. Можете да започнете сами ( препоръчвампрактическия наръчник за дълбинна самостоятелна работа “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата” ).Когато стигнете до етап в който чувствате, че е нужна външна помощ – потърсете терапевт, който да ви подкрепи и води по пътя на изцелението.
Време е да направим най-доброто за децата си. Започвайки от себе си.
От Свой избор
0 Коментара