Защо преминах през толкова обучения?

Звезделина ПървеваИнвестицията в личностно усъвършенстване е най-смислената, която човек може да направи за себе си. Влагането на средства в нови знания и умения води до промени в ценностите, а оттам и в качеството на живот. Във времето човек разбира, че промяната е най-важната движеща сила, както и че тя е необходимост, породена от това да бъдеш гъвкав в процеса на адаптация. Стремежът ми към постигане на баланс по отношение на УМ-ДУША-ТЯЛО  в моето ежедневие е от съществено значение, за да бъда полезна на себе си, за да планирам ефективно ежедневните си задачи, както и за да мога да общувам пълноценно с хората, с които влизам във взаимодействие.

Как го постигам?

Управлението на времето в днес е важно, за да можем да се развиваме симетрично по всички жизнени сфери – известни като Колелото на Фортуна или Колелото на баланса – здраве, работа, партньорски взаимоотношения, деца, хоби и интереси, личностно развитие. Защо е важно планирането – на  база на успеваемостта по всяка една от сферите, се определя нашата успеваемост в живота, а оттам и нивото на нашата самооценка.

Коя е най-важната ценност за мен?

Благодарността е най-висшата добродетел, към която всеки един човек трябва да се стреми. Без нея всяко едно усилие би било напразно. На кого трябва да сме благодарни преди всичко? Разбира се, че на нашите родители – първо за живота, който са ни дали. На майка си – за културата, ценностите, представите за света и най-вече за любовта, с която ни е отглеждала. На баща си – за материалните блага, за неговия авторитет и признанието на съпружеската двойка в обществото. Защото, като ние не сме благодарни на тези два изначални авторитета в нашия живот, на Рода, към който принадлежим, ние няма да имаме стабилна основа, върху която да стъпим. След това на Вселената, на учителите в нашия живот, на приятелите, с които споделяме нашите успехи, тъжни и радостни моменти, и на вдъхновенията, които получаваме през целия си жизнен път.

Какво е усещането да се намираш във висока вибрация?

Да се отнасяш към себе си и околните с „грижата на добрия стопанин“. Ако не се отнасяме с любов към себе си, няма да можем да даваме любов и на другите. Ако забиваме в негативни емоционални състояния, критични сме, оплакваме се, осъждаме, имаме безброй претенции и живеем от позицията на Жертва, очаквайки някой друг да поеме отговорност за нашия живот, то никога няма да изживеем живота, който заслужаваме.

Какво означава да отстояваш ясни лични граници?

Това са нашите лични стандарти, нашия Морален кодекс – как не може да се постъпва с нас, система от ясни критерии за поощрение и наказание при комуникиране с нас.  Това е въпрос на зачитане и на чуждите лични граници, на гъвкавост, на толерантност и на умение да можеш да даваш Прошка.

Защо трябва да се научим да прощаваме?

Психосоматиката е дял от психологията, който разглежда как ефектът от задържаните негативни емоции влияе върху нашето здраве и това на хората около нас. Доказано е, че обидата води до рак, гневът до проблеми с черния дроб, лъжата до разболяване на щитовидната жлеза, вината до стомашни проблеми, страхът до болки в бъбреците и други.

Първо трябва да простим на родителите си – те са направили всичко необходимо да ни отгледат според възможностите си. На хората, с които влизаме в партньорски взаимоотношения, защото от взаимодействието с тях зависи нашето благополучие и благополучието на нашите деца. На авторитетите в нашия живот – ако още в къщи не се научим да се съобразяваме с нашите родители, то ние няма да ценим и нашите учители и хора, които искат да ни научат на нещо, в следствие на това няма да получим необходимото социално признание в обществото. На приятелите – защото те са хората, с които споделяме нашите трудни и радостни моменти, винаги когато сме несигурни търсим тяхната подкрепа и оценка. Общуването с всички тези хора предопределя нашия стимул за развитие и гъвкавост в общуването.

Смисълът на Прошката като акт е много дълбок и показва широтата на нашия поглед. Ние трябва да се научим да приемаме хората такива, каквито са – с оглед на тяхното ниво на осъзнаване и да приемем факта, че ние не можем да променяме някого, ако той няма вътрешна потребност за това. Единственият ефективен метод за това е чрез личен пример и разговори с аргументи, но в посока Благост.

Критиката и осъждането за агресивни методи и преведено от Свещените книги, това означава, че не уважаваме творението на Бог, там където той е вложил своята безусловна любов, т.е горделиви сме.

Да изградим в себе си умение за неутралност и наблюдателност

Да се научиш на търпение, да умееш да изслушваш до край, да запазваш неутралност е признак, че си съумял да се пребориш с демоните в себе си и имаш готовност да обменяш мисли, идеи и да виждаш възможности във всяка една ситуация от живота. Това означава, че си способен да приемаш, че всичко, което се случва в настоящия момент е възможно най-доброто за момента с оглед на информираност, възможности и ниво на осъзнаване.

Защо всеки един от нас преминава през трудни житейски ситуации?

С оглед на Вселенския закон за разширяване на съзнанието, кризите, през които трябва да преминем, идват с цел подобрение и разширяване на обема от информация,  с който разполагаме. Да се научим осъзнато да виждаме, адекватно да анализираме, да преоценим нивото, на което се намираме като степен на развитие. Причините, поради които изпадаме в такава ситуация са празнотите в нашето съзнание за това как функционира света и какви са принципите на взаимодействие между хората. За да преминем плавно през този период е необходимо да се обърнем към психолог или духовен учител, да проявим желание за промяна и последователност в предприетите от нас действия в посока към целта на промяната.

Какво означава един човек да се себереализира?

В чисто човешки план – мисия на жената е да се задоми, да изпълни майчината си роля, да има собствена професия – първо, за да бъде полезна на себе си, да има хоби и интереси, които чрез личния пример ще възпитава и в своите деца, да има обща цел с партньора и визия за бъдещето, да умее да създава уют и спокойствие в дома, да бъде опора и съмишленик на мъжа и децата си.

Мисията на мъжа – още от малък да бъде възпитаван да изгради бизнес нюх. Защото още в Библията той е сравняван с Бог, заради умението му да се грижи за повече от един човек, да  осигурява защита. Според Ведите авторитетът на мъжа се крепи на умението му да осигури защита, материални блага, мъдро да води и да умее да носи отговорност при вземането на решения и да ги реализира на практика.

Себереализация е и в умението на родителите да създадат уют и спокойствие при отглеждането на децата. Да умеят да култивират разумност и трезва преценка чрез търпение, като изслушват и съветват спокойно децата си с аргументи и знание как функционира света. Да им създадат навици как да се хранят здравословно, за да поддържат жизнената си енергия. Да им създадат двигателни навици, за да поддържат тялото си във форма, отново с цел поддържане на издръжливостта и здравето. Да ги насочват при изграждане на личностните им качества, в избора на образование и да инвестират в техните дарби и таланти. Да ги подкрепят и поощряват по отношение на техните избори, с цел да се запази тяхната индивидуалност. Да поддържат приятелски отношения, за да могат децата им да споделят. Да развиват в тях качества на бизнес модел на мислене, за да бъдат полезни на себе си и на хората, с които ще се свързват в бъдеще.

Себереализацията най-вече е умението да приложиш наученото във времето на практика и да го споделиш с другите.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара