Ще се опитам да обясня нещо наистина за последен път и после ще ви оставя на мира с моята скромна персона и нейните мнения.
Да се поставя въпросът „диктатура или смърт“ е false dichotomy, но виждам, че много хора, включително мои приятели, които обичам, го възприемат така. Отговорът е „нито едно“.
Ако аз изляза в парка сама или с един член на семейството си, няма да застраша вашите възрастни или болни близки, а ще постигна само да не ме болят нощем кокалите от обездвижване. Аз не обичам родителите си по-малко от вас, допускам.
Ако приемем, че за ограничаване на разпространението на вируса би могло да се използва временно проследяване на мобилните данни, някъде трябва да е ясно регламентирано колко временно.
И ако не е, това не е приемливо.
Ако на хората не е разрешено да отидат до Владая, Бистрица и Драгалевци, ще видим скоро много по-различен прираст на смъртност, не от вируса.
Епидемиологичен анализ показва какъв обем социална изолация е необходим, за да протече епидемията „спокойно“, без да претовари здравната система – около 66%.
Хвърлят ви прах в очите с мерките.
Не знаете какво е на „бойното поле“. Няма тестове, няма лични предпазни средства. Но имаме генерал-хирург начело на епидемиологичен щаб. Моите почитания към проф. Мутафчийски, той беше отличен хирург и трябваше такъв да си остане.
Ако сте готови да приемете диктатура, защото мислите, че ще ви предпази от смърт, значи ви страхуват. Няма такава връзка. Диктатурата не е необходима за овладяване на ситуацията с вируса.
Тя е необходима за овладяване на ситуацията с хората,
които ще бъдат наясно, че нищо не се прави както трябва, но ще бъдат лишени от възможност да реагират по какъвто и да е начин.
И последно – „после ще го мислим“ е трогателно наивно. „Ще се вдигнем да ги изметем“ – да бе, колкото досега. После, драги мои, ще трябва всички да емигрираме. Пита се в задачката къде…
0 Коментара