Обилно валеше мокър сняг. Над метър натрупа през нощта в градската зона на Сочи и повече – нагоре по западните склонове на Кавказките планини. Висулките от лед чак звънят от поклащането на клоните, а студът и вятърът втвърдяват и леда по лицето ми. Защо съм на открито ли?
Зъзна упорито на лифта в бившото олимпийско село Роза Хутор, където се състезаваха алпийците от олимпиадата в Сочи през 2014 г.
Преобразено е в най-баровския курорт в Русия, само на 45 км от брега на Черно море, на около 2000 м височина под снежните планински върхове. Роза Хутор е по-модерен и по-скъп и от ски центровете в Швейцария и Австрия. Което привлича като магнит „новите руснаци” и олигархическата класа. Туристите и девойките по пистите са
като от ревю в Милано.
Вечер се събират в казиното. Като попиташ какво ги води насам, отговарят „Роза – тренди”, модно е.
В петзвездните хотели семейства с малки деца маршируват по бели халати между басейните и хамамите. Денем тренди-скиорите заобикалят черните олимпийски писти за спускане, обработени до син лед, но се вдигат с инструкторите за „Разсъмване на кадифеното трасе”. Цената е баснословна, включва фотосесия с първите лъчи, закуска в ресторанта „Кота 2320” и нискоинтензивно слизане по обиколния склон. За отбелязване е, че в курорта лифтовете работят от 6 до 24 часа. Етикетът този сезон задължава от лъскавите якета да е
провесена лисича опашка – в траперски стил.
Стои добре, особено при температура минус 17.
Ала какво виждам – в рядката гора край пистите се движат не хора, а бюстове? Вождове, слезли от постаментите? Само глави и рамене, гордо изправени, се свличат с плавни тактове между дърветата. От студа ли халюцинирам? Героите на революцията ли са се разтанцували? Ааа, фрирайдъри! Най-смелите сноубордисти порят офроуд извън пистите в рохкавата бяла пудра. Снегът е над метър, затова само гърдите, рамената и главите с каските се виждат да подскачат между заскрежените дървета. Не е мираж, но гледката се показва само в редки зимни дни, особено при глобалните промени в климата.
Вождовете на пролетариата са събудени в паметта ми, откакто прекосих Сочи. След нощния полет трансферът до Роза Хутор върти по светли шосета между елегантни фасади и редки иглолистни видове и палми. Някогашните санаториуми от средата на ХХ век са като Партенона или сградата на Народния театър – коронясани с триъгълни фронтони и древногръцки реплики по вкуса на тогавашните държавни ръководители.
Материалното наследство от олимпиадата през 2014 г. също умножава инфраструктурата и размаха в благоустройството на Сочи, който днес се простира цели 147 км по продължение на черноморския бряг. По население крайбрежният град отдавна превъзхожда нашата Варна, неформално със сезонните работници доближава дори до София. Само от май до септември
туристите тук са 7 милиона души.
Днешният ултрамодерен Сочи е бил не едно, а четири древни и диви селища в пещерната епоха. Обитавали ги дагейски и черкезки племена, а в Ахщирската пещера археолозите са намерили даже неандерталски кости.
Сто години преди да се появи Сталин, двете империи Русия и Турция воювали непрекъснато, включително и по море, и на този бряг построили крепост – фортът Александрия.
През 30-те години на ХХ век, когато в Съветския съюз шествал гладоморът и гладът взел десетки милиони жертви, водоемите край четирите села Адлер, Хвостенское, Лазаревское и Мацеста били развъдници на комари, смъртоносна малария и други болести.
Съвсем близо до Грузия – родината на Вожда, на 160 м над брега на Черно море апаратчиците избрали място за резиденция. Намира се в рядка горичка, където бризът се забърква и завихря с фьона от Кавказките планини. Сградата не се вижда отникъде, даже от височините по хълмовете – макар самата тя да е идеална наблюдателница. Сталин подсилил ефекта, разпореждайки да я боядисат в зелено и боята не била мръднала оттогава. Заради болестите били извикани лесовъди и зоолози от чужбина. Вместо обичайната растителност разсадили евкалипти, чиято миризма комарите не понасяли. В блатата развъдили определен вид рибки, които се хранели с ларвите на насекомите. Няколко години по-късно не останал нито един заразен от малария.
От 1937 до 1950 г. Йосиф Висарионович живеел най-често тук,
в дачата в Сочи, и неслучайно тогава се въззема и курортното строителство. Гостували са му Берия, Ворошилов, Молотов, посрещал и чужди държавни глави. В кабинета на Сталин и до днес сияе сребърна мастилница с котва, перодръжка и преспапие, дар от Мао Дзе Дун.
И Никита Хрушчов отдъхвал в Сочи, и размишлявал какво да остави на града, за да го запомнят с добро. И какво мислите направил? Построил им развъдник за пъстърви! Петнайсет корита с бързоструйна вода между 7 и 13 градуса по Целзий. Все пак не размножавали рибата масово, а в бутикови количества, за да остане деликатес.
А за зимната олимпиада през 2014 г. и за разцвета на Сочи истинският двигател е амбицията на сегашния президент.
„Президентът Путин по-често е при нас, отколкото в Москва”,
хората говорят.
„Владимир Владимирович обича да играе хокей в гигантската олимпийска зала”, чух неведнъж.
„Случва се да каца вечерта направо от Кремъл и веднага заедно с местния отбор подгонват шайбата”.
Екскурзоводите разказват за щатния хокеен отбор, който се поддържа в готовност да играе само при знак, че Путин излита от Москва за Сочи. Хокейният стадион като архитектура е копие на Операта в Пекин, само че покривът му е гигантски LCD-екран. И както се е случвало на олимпиадата, мачовете могат да се предават за десетки милиони зрители отвън. Надали в света има по-добра спортна база за ледените спортове, при това тествана от олимпиада!
Във видеообмена и по българските новини преди месец пуснаха репортаж как президентът Путин приел белоруския си колега Александър Лукашенко именно в Сочи. Несъмнено и други протоколни събития са се случвали тук, и други високи гости са идвали. През деня двамата президенти обсъдили спорни икономически и политически теми, без да стане ясно дали са се разбрали. Вечерта обаче продължили преговорите на ледения стадион.
Без сянка от умора – за което вълшебният климат на Сочи несъмнено е допринесъл – двамата държавни глави се появили пременени с хокейни доспехи. Обули кънките, грабнали стиковете и се разтичали по леда! И ето, чета сега следствието на това спортно събитие в печата: Лукашенко сменил, обърнал на 180 градуса отношението си към Москва.
Е, чудно ли е, че взех сноубордистите на пистите за
оживели призраци на световния пролетариат?
Сред цялата архитектура и качествена инфраструктура и урбанистика, и след всичко чуто и преразказано не остава съмнение, че черноморската перла на Русия е израснала, доразвила се е и даже задминала Кремъл според ценностите на новото хилядолетие и по стандарта на живот. Сочи е не просто модерната резиденция за политическия елит, а и престижна инвестиция, в която се състезава
цялата прослойка олигарси.
Формално крайморският град е подножие и най-близко летище до най-престижния планински курорт в Евразия. Всъщност Сочи сочи високо нагоре и е действащият, модерният престол на руската власт. Това твърдение не стърчи голословно, а се изправя закономерно върху два стълба. Единият постамент е фундаменталният икономически растеж на региона. Другият е олимпийската корона.
Без да отваряме дума за иновативните индустрии, само спортните турнири в близките до Сочи две казина са привлекли над 1,5 милион посетители от 155 страни. Приходите само от състезанията по покер стигат почти до 3 милиарда рубли, което е близо 44 милиона щатски долара.
Сградите на олимпийското село, започнати през 2007 г. и завършени през 2013 г., моментално са разпродадени след края на игрите. За тях са се състезавали най-богатите руски компании. Цената за квадратен метър земя в Сочи стигнала до 600 000 евро по време на Олимпиадата и веднага след нея. Всеки инвеститор бил свободен на пресъздаде на своя територия най-привлекателното, което познава от световните курорти. Така се разбира защо Роза Хутор е по-предизвикателна и разнообразна от серия американски и европейски емблеми като Вербие, Кицбюел, Давос, Кран Монтана, Гщаад, Кицбюел, Инсбрук, а също Монако и Ница. Както и защо е престижно за всеки новоруски богаташ да се похвали как е инвестирал в Сочи.
Дори само пътят от Сочи до Роза Хутор отвява световната конкуренция. Инспектирайки старото планинско шосе от Красная поляна до Адлер, Международният олимпийски комитет предписва да се дублира с нов път от Роза Хутор до Сочи. И веднага, без икономии е построен асфалтов път – идеално равен, без нито една дупка. Релефът е стръмен, асфалтовите ленти се провират и под хълмовете.
Точно този участък от 45 км е излязъл най-скъпият път в света, по-разточителен дори от недовършената ни магистрала Струма! За всеки километър били платени по 140 милиона щатски долара! Заедно с 12-те тунела
сметката се качила над 30 милиарда долара.
За толкова пари целият път е могло да се намаже черен хайвер с плътен слой по 10 сантиметра по цялото протежение от Сочи до Роза, пресметнали експертите. И хората говорят, а и олигарсите са щастливи, че се возят по шосе, по-скъпо от истински черен хайвер, а не ерзац.
0 Коментара