Главата ми ще се пръсне като зряла диня. Не съм мигнала цяла нощ, то кой ли може да спи в тоя непоносим ад в София! Тръгваме към втория Джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец, а аз съм сърдита на целия свят, кисела, чак нагарчам…

Първите борове се опитват да ми оправят настроението. Лъха ме на свежест, температурите се понижават, още малко и ще се усмихна… И  това действително се случва, когато възродена, излизам от приятно хладкия басейн на хотел „Borovets Euphoria club“, където сме отседнали…

А вечерта, джаз еуфорията лека-полека ме обладава. Първи са от Бигбенд Благоевград. Тази година музикантите закръглят трийсетте. „Минаха като един миг! – откровен е диригентът Борис Янев часове по-рано пред журналистите.  – Тръгнахме навремето като градски духов оркестър. Бигбендът беше моя студентска мечта и ето, стигнахме до днес. Правим суингова музика. Изнесли сме много концерти през годините. Критерии за израстването ни са гостите, с които сме свирили, като започнем от Стефка Оникян, минем през Васил Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Йълдъз Ибрахимова… та до известната джаз и госпъл певица Джанис Харингтън. Гостувал ни е и саксофонистът Крейг Бейли, сред най-търсените музиканти в Ню Йорк.“

Вечерта е истинско удоволствие да слушаме и гледаме солистките на бенда – Христина Кацарска, Мариана Костова и специалния гост Жаклин Таракчи. Победителката в „Гласът на България“ сподели, че телевизионното признание й е дало куража да се изправи пред страховете си, да преодолее препятствията, които сама си е поставяла. „Жадувах за сцената. Форматът не ми беше крайна цел, а път да превърна музиката в начин на живот, трамплин да създавам това, която харесвам.“ Жаклин, оказва се, е фен на алтернативната музика – джаз с аренби, алтернативен рок, но за всичко това има време. Засега работи по първия си сингъл. Похвали се, че е записала да следва психология от есента, браво! Запомням думите й: „Изкуството може да лекува и най-тъжните души.“

Любимецът на публиката, популярният тромпетист, композитор, аранжор и преподавател, вечно усмихнатият Мишо Йосифов и неговата банда от талантливи младежи ни доставят истинска джаз наслада. Представят дебютният си албум „Първа емисия“ и това е истинската новина на техния бенд „Новините в джаза“. Автори са младите таланти, а на сцената се лее музика от всички стилове, през етно джаз до блус, латино, фънки. „Дадох им пълен картбланш да напишат това, което си искат – обяснява творческата им свобода Мишо и искрено се радва на вдъхновението им. – Изнасяхме концерти в градове, в които има музикални училища с идеята да запознаем повече млади хора с жанра, все повече студенти да идват в Музикалната академия. Голямо развитие търпи джаз сцената в България, става все по-интересно. Български музиканти свирят в чужбина, правят се общи проекти. Младите днес са по-добри, отколкото бяхме ние навремето.“ „А за мен музиката е хоби, сигурно оттам намирам сили и енергия да се занимавам с всичките ми дейности – отговори той на въпрос за разностранните си интереси. А солистите Велека, Лъчезар, Карина – просто прекрасни гласове, които е кеф да слушаш в нощта под вечните борове на Рила!

На сцената е Манал Ел Фейтури и VSOP, разбира се, поантата на вечерта. Атрактивната британска артистка и певица представя най-новата си концертна програма „С почит към Уитни Хюстън“ в съпровод от три не по-малко забележителни дами беквокалистки – Розалия, Димитрина, Мойра. Дванадесет песни, сексапил в изобилие, младост и хъс – неповторимо присъствие!

„Чрез фейсбук разбрах, че режисьорът Борис Панкин търси актриса с африкански корени да изиграе главната роля в мюзикъла „Бодигард“. Премиерата вече се състоя през юли във Варна пред огромна публика. Бях в България в този момент, казах си защо не. Никой не може да се сравни с Уитни. Песните й са много емоционални. Във всяка има история.“

„Често ме питат защо съм избрала да живея тук – Манал дели времето си между България и Обединеното кралство. – Сприятелих се с много българи покрай ангажиментите ми. Когато сляза от самолета, вече съм си вкъщи. Тук съм, защото в България се чувствам омиротворена. А и тук са две големи американски студиа…“

Нощният хлад, навлизащ от отворения прозорец, ме обгръща нежно като прегръдка и ме унася. Благословена рилска природа!

Снимки: Донко Филипов и Тони Титянова

Facebook Twitter Google+

0 Коментара