Наскоро се срещах с доста психоаналитици и сексолози по професионални причини, разбира се (много е хубаво да имаш такива причини), и от дума на дума се промъкна и въпросът: “Случила ли се е сексуалната революция в България?” И един от тях каза:
„Когато Фройд е говорил за сексуална революция,
не е имал предвид тази разпасаност, тази порнография.“
Без да влизам в дебрите на психоанализата, ми се струва, че не се е случило нещо много по-важно – сексуалната еволюция. И не само в България, в света не се е случила. Думата “революция” тълкувам като насилствена промяна на някаква норма. Нормално е тя да бъде съпътствана с известна неконтролируема разюзданост. Еволюцията е друго нещо – помните от уроците по биология колко време е отнело на земноводните да определят къде им се живее повече и да адаптират телата си към новите условия. Така че нищо чудно въпросната еволюция да си се случва, без да имаме сетива да я забележим. Човешката история е доказателство, че в този свят има място и за еволюция, и за революция. Има си хора, които се чувстват по-комфортно във връзки с един партньор, но и такива, на които им е крайно дискомфортно от опцията да познават (в библейския смисъл) един-единствен партньор.
Първите са еволюционен тип. Обикновено
типичните еволюционери са се запознали млади
и още преди да започнат собствена битка със света, са обединили някак мечтите си. А сексът е бил потвърждение, понякога дори гаранция, че ще бъдат заедно през перипетиите на житейския си път. Познавам само три такива двойки. Имам предвид само три, в които партньорите не си кръшкат и продължават да правят секс като невидели. Най-младата двойка сред тях ме впечатлява с това, че топприоритетът на жената е да бъде винаги желана от съпруга си и е превърнала в ритуал задължителния им вечерен разговор на чаша вино. Когато ходят на почивка с децата, винаги си вземат още една стая, за да могат да се чукат на воля, докато децата спят.
Другите такива двама имат магазин и въпреки че са заедно през нощта и не пропускат да се поздравят сутринта, закарват децата на училище и бързат към магазина, за да се затворят в някое складово помещение за още едно бързо. Това е всеки ден. Женени са от 15 години. Тази приятелка имаше намерение да пише молба за увеличаване на рекламните блокове по време на футболни мачове, защото зададе ли се европейско и световно, нормалният й сексуален ритъм започва сериозно да се нарушава.
Третата двойка, с брачен стаж около 20 години, ме попита (понеже пиша за тези неща) дали не бих могла да ги запозная с някоя готина жена за тройка, защото били опитвали абсолютно всичко от арсенала за двойките и са готови за нова еротична тръпка. Общото и при трите двойки е, че при всички свои житейски възходи и падения са били невероятно добър екип. И промените в живота им са се случвали, без да минават във високите нива на драматизма. И са успели хора, т.е. работят онова, което обичат, и имат сравнително висок жизнен стандарт.
При двойките, които си кръшкат,
това, последното, не е точно така – обикновено драмите на житейските им преходи се чуват далеч извън стените на дома, рядко работят онова, което обичат, или поне единият задължително се е отдал на бесен работохолизъм. И най-малкият спад на жизнения стандарт се приема с паника, обвинения и кризи. При възход на единия другият задължително си казва репликата: аз от години говоря това да направи. Но секса в отношенията им почти никакъв го няма. Освен в мечтите им, в тайно гледаното порно през нощта, във виновното чукане извън дома, в пазарлъците за някоя и друга свирка в сайтовете за запознанства и в напиването с приятели, с които говорят много за секс, но не го правят.
Революционерите са друга история. Те и да са се женили, в крайна сметка са избрали да не въртят плочата „нали сме заедно, все пак съм с някой, не съм като кукувица, може би най-важното е, че имам приятел“, нищо че май няма никой отсреща до любезния приятел.
Революционерите не разбират тайната на хармонията при еволюционерите,
макар да са респектирани от нея и някъде дълбоко в себе си да й отдават чест.
Революционерите са сексапилни животни,
които наистина не могат да бъдат моногамни. Не е присъщо на природата им. Понякога се влюбват толкова дълбоко, че много им се приисква да опитат тоя номер – да спиш само с един човек и дори да правите разни други неща заедно. Ако издържат три месеца (имах предвид три седмици, но реших, че „три месеца“ звучи по-приемливо), значи от гениталиите им нещо е достигнало по незнаен начин до други центрове в мисловната схема на организма. Онези центрове, които отговарят за „приемане на друг човек в живота ти“. Психолозите ги определят като онзи тип хора, които не допускат истинска близост, защото не искат да са щастливи. Не мисля, че е точно така. Те обикновено са толкова преизпълнени с живот и страст, че непрекъснато имат нужда да разширяват периметъра на искрената си привързаност. Техният проблем обикновено идва от факта, че когато разшириш искрената си привързаност чак до онези, които не знаят нито как да дават, нито как да получават любов, винаги мътиш собствените си води. Но така или иначе революционерите са хора, които пределно ясно осъзнават, че
постигането на екстаз е единствената дейност, която си струва усилията.
Осъзнали са (понеже много са яли, пили и чукали), че приятелите са коварни твари, парите лесно се крадат, къщите се срутват, единствено удоволствието е трайно, стига да ти остане спомен. И в този ред на мисли, сексуалната игра е единственото ненадминато забавление. Приликата между тях и предишните две категории е, че първите свенливо признават, а революционерите с ръка на сърцето заявяват: времето, прекарано в кревата с някое здраво, право и ебливо същество, никога не е загубено. Според тях увертюрата и развръзката са тъжна работа, но виж, кулминацията, дори когато не е разтърсила земята, обикновено си струва. За тях удоволствието никога не е проблем, емоциите и логистиката са тези, които развалят работата. Затова и бягат от всичко, което намирисва на заробване. И не мисли, че са безчувствени. Напротив, точно защото сензитивността им се движи само в най-високите октави, опитват всякакви начини да избегнат сериозната връзка заради дълбокото разочарование, че човекът, който доскоро се е лигавил на бедрото ти, не се насилва дори да прекоси стаята, за да ти каже „здрасти“.
Революционерите могат да бъдат само освободители.
Най-вече на онези от втората категория, които като едни истински земноводни се лутат на кой бряг да минат. Те няма да посегнат към хармонията на еволюционерите именно защото имат животински сензори за връзките, при които процесът на еволюция си е наред. Но ще скокнат като хиени върху всеки, застанал на кръстопът. И ако този някой не се уплаши, преди да се е повъргалял в техния екстаз, ще го спасят. Стига да знае правилото – не трябва дори да си помисля да опитва да ги опитомява. Ще бъде убит. Психически и емоционално. С революционерите се постъпва само по един начин – повъргаляй се с тях, сбъдни фантазиите си, докато си припомниш кой си, и после бързо си хващай пътя. Те са за това. Без тях трансформацията, квантовият скок в живот, стигнал до кръстопът, просто не се получава. Със сигурност ще ги наречеш „животни“ и така трябва, защото думата „животно“ произлиза от „живот“. Нищо лично. Просто бизнесът на (р)еволюцията е такъв. Или поне така ми изглежда.
0 Коментара