Поканиха моя приятелка на почивка на остров Капри. Дотук чудесно. Но онзи, който я покани, нито е обект на нейните сърдечни трепети, нито е някой млад и сексапилен Аполон. В нейните представи по-скоро е “чичка”. Макар и интелигентен чичка, а не тип мутра. Тя ми поиска съвет дали да ходи. Избягвам да давам такива съвети, защото жените сме си такива – ако посъветваш някоя да не направи нещо, тя няма да дочака края на репликата ти, за да хукне да го прави. А ако я посъветваш да го направи, но в себе си се е разколебала, ще те разнесе из целия град – нещо в стил каква кучка си. Затова казах на моята приятелка: ще ти дам да прочетеш нещо, ти си реши. Дадох й разпечатка на имейлите, които преди две лета си разменях с друга приятелка по време на престоя й на остров Майорка точно с един подобен чичка. Ако някой ви покани някъде – прочетете и си решете. Ако никой не ви покани никъде – ще имате добра причина да не съжалявате.
Subject: О, ужас!!!
В Майорка е приказно, райско, тузарско и най-вече курорт предимно за пенсионери и влюбени двойки. Тоест хич не е за мен. Истината е, че издържам този кретен с буквално титанични усилия и още от първия ден броя оставащите. Представяш ли си как си прекарвам? Той се е лепнал за мен като пиявица. Изживява се като силно влюбен, такъв интересен човек не бил срещал и т.н. все досадни клишета, на които, уви, напълно си вярва. Не мога да направя нито една крачка, без да е до мен, нямам глътка въздух (преносно, де), не мога да спя, да ям или да чета – все трябва “да си говорим”, при това за живота, задълбочено. Той е теоретик, досаден, адски кекав и мрънкащ – няма нищо мъжко в него! За секса да не говорим – повръща ми се от него, а той само за това мисли и говори. Колкото повече ме харесва физически (за съжаление доста), толкова по-противен ми става. Иначе е като кученце – съгласен навсякъде да ме води и всичко да ми купува (каква ирония, а?). Очевидно съм се надценила! Моля те, пиши, пиши, пиши…
Re: О, ужас!!!
Darling, много искам да избегна репликата “Казах ли ти?” и въобще няма да ти я казвам. Но трябваше да ме послушаш поне за едно – да спиш с него, преди да заминеш на майната си без стотинка. Така щеше да знаеш дали можеш да издържиш 10 дни или не. Знаеш, че когато го правим с мъжете, по които си падаме (независимо дали се оказват боклуци или курвари), винаги наричаме секса “страхотен”. А когато спим с някого, когото не харесваме, дори да е най-галантният мъж (тук не коментирам какъв е този, когото наричаш “Кретена”, защото ти го виждаш само през призмата на своето отвращение), може да намразим всяка клетка от тялото си, до която той се е докосвал. Ако изобщо е възможно да ти дам някакъв съвет, това е да не пиеш много – ще започнеш повече да се дразниш, и гледай винаги да си с гръб към него (кажи му, че така ти харесва). Ако не го виждаш и е тъмно, може да успееш да си фантазираш разни неща с други хора – но използвай фантазиите, които не са свързани с хора, с които ти е било ОК, а само въображаеми хора. А колкото до това, че ти купува разни неща – след като не можеш да приемеш прекарването си в Майорка като удоволствие, приеми го като работа. Впрочем искам подарък!
Subject: Как, по дяволите, се справят проститутките???
Darling, определено можеш да кажеш: “Казах ли ти?!” Впрочем ти беше единствената, която бе против. Изглежда, човек не се познава така добре, както си мисли. Може би повечето хора (разбирай мадами) биха се справили далеч по-успешно, но аз поне веднъж завинаги и от доста горчив опит разбрах какво НЕ СЪМ. На 34 години…
Господи, КАК, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ СПРАВЯТ ПРОСТИТУТКИТЕ???
Разбирам, че физическата ми непоносимост е преекспонирана, но нищо не мога да направя. На всичко отгоре той е най-ужасният случай – лесно и често му става и не свършва бързо! Кретен! Вчера не му пуснах и е нещастен, и само за това говори. Иначе островът е прекрасен. Гледам с широко отворени очи и ми се къса сърцето, че не съм тук с М. (старо гадже на героинята – бел. авт.). Направих две огромни грешки – не простих на М. онази глупава изневяра от някаква идиотска гордост и дойдох тук с някакъв, дето въобще не ми е интересно да познавам. Направих огромна, необяснима за мен грешка! Постепенно се научавам и на някои дребни хитрини за измъкване, но това ме уморява, защото съм постоянно нащрек! Искам готино гадже!!!
За успокоение, на гол тумбак имам вече чифте слънчеви очила
Dolce & Gabbana. Както и да е. Вече съм в лайната, крепи ме единствено мисълта, че рано или късно със сигурност ще се измия. С риск да се повторя отчаяно – пиши. Целувки от страдащата в Рая!
Re: Как, по дяволите, се справят проститутките???
Привет, darling, Изглежда, че човек не се познава така добре, както си мисли. Нещата не опират до опознаването, колкото до принципа – ако ти беше от онези девойки, които според теб се справят чудесно в твоята ситуация, досега щеше да си го правила толкова много пъти, че да ти е писнало и да си се омъжила за най-импотентния сред богатите, да пътуваш, да скучаеш, да гледаш с едно око младите и здравите мъже, да се депресираш и да се лекуваш с шопинг. Познавам такава жена – в момента живее в Австралия и е женена за много богат човек. Но има една малка подробност –
два пъти я спасяват от самоубийство.
Третия път може и да успее. Как, по дяволите, се справят проститутките??? Доколкото знам, при тях се плаща на час. Веднъж правих репортаж и едната ми каза: ако искаш да знаеш, въобще не съм лесна. Подбирам си клиентите. Освен това, ако знаеше как, едва ли щеше да питаш. Може би щеше да бъдеш елитна Мадам :). На всичко отгоре той е най-ужасният случай – лесно и често му става и не свършва бързо! Кретен!
Де тоз късмет с мъжете, за които ни пука?!!!
Направих огромна, необяснима за мен грешка! Не се самолинчувай толкова. Всъщност си в норма. Знаеш ли приказката за червените обувки? Бедно и т.н. момиченце си направило само червени обувки, за да не ходи босо. Срещнала го богата дама с красива карета. Взела го и го отгледала, но изгорила самоделните му червени обувки. Когато трябвало да го кръщават, тайно от старицата то си купило страхотни червени обувки от един обущар (който в приказката е нещо като Дявола). Старицата разбрала, скрила ги и му забранила да ги носи. Но то се докопало до тях и щом ги обуло, краката му сами започнали да танцуват, не спирали да танцуват, не можело да ги свали… Краката му танцували до изнемога, а танцуващите обувки се превърнали в кошмар.
Накрая момиченцето, докарано до лудост, помолило хората да го вържат и палачът да отсече краката му заедно с обувките. Поуката в общи линии е, че когато си гладен за нещо – червени обувки, пари, пътешествия, секс, – много лесно се изкушаваш да наденеш първите “червени обувки”, изпречили се пред погледа ти, без да се замислиш, че те най-вероятно нямат нищо общо със “самоделните обувки”, които сама можеш да си направиш. Съвсем
типична грешка е да ти предложат не твоите червени обувки
и ти да се зарадваш, че просто можеш да ги обуеш, вместо да се мъчиш да ги правиш. И ако някой ти каже: “Не, не ги обувай!”, да го погледнеш отвисоко: “Да бе, аз цял живот мечтая за тях! Ти ли ще ме спреш?!” Впрочем аз не съм те спирала, само те попитах: ако имаше възможност да си платиш подобно пътуване, щеше ли да заминеш с този човек? Ти каза: “Да не си луда.”
Целувки от задушна София!
P.S. Същата тази приятелка миналото лято се ядосваше, задето е скъсала със същия този кретен, понеже много й се ходеше на някой нов остров. Попитах я да й покажа ли собствените й имейли отпреди година. А тя отвърна: “Е, нали вече съм спала с него? Мога да се справя.” Понякога и аз не ги разбирам жените.
0 Коментара