Излезе от печат ново издание на прочутата приказка на Валери Петров „Меко казано“, която разказва забавната история на Светльо, който живее на малката уличка край градския парк в компанията на шест индианеца от пластмаса.

Светльо се мъчи да заспи в своята стаичка, когато  едно голямо Куче бута притворения прозорец и влиза с мек скок в стаята. Сяда на ръба на креватчето и започва да свири с тромпета си някаква тъжна музика. Какво? Струва ви се странно, че куче свири на тромпет? По-странното е, че Светльо отваря очи чак когато замлъква и последният звук. Оказва се, че Кучето има санбернарско сърце и е дошло с мисия: да спаси Светльо!

Валери Петров не се нуждае от представяне, защото е

любимец и на малки, и на големи.

Ненадминат поет и преводач, драматург и сценарист от вида на „хвърчащите хора”, той е автор и на скъпоценни произведения за деца, много от които имат филмови версии и драматизации. Незабравими са приказките  „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая”, „Пук!” и „Бяла приказка”, обединени в сборника „Пет приказки”. Изнасянето им в отделни книжки подчертава уникалния чар на всяка от тях.

И тъй като Валери Петров продължава да бди над нас, на 7 декември ще се съберем в знак на почит към светлия му талант. Каним ви на една специална вечер, в която ще п(р)очетем най-съкровените приказки на Валери –  „Пук!“, „Копче за сън“, „В лунната стая“ и „Меко казано“.

На 7 декември, от 19 часа, в Младежки театър „Николай Бинев“ ще бъдат четени и почетени най-съкровените приказки на Валери Петров.

Меко казано

Илюстрации Люба Халева

Ах, колко е хубаво! Листата са всички

сякаш от блокче за водни боички:

виж, ясенът, който цял в пламък червен е,

се моли на бука: – Дай жълто на мене! –

а жълтият бук му отвръща: – Съгласен,

но дай ми ти първо червенко от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички,

че няма в боичките толкоз панички,

какви ти панички! – езикът ни даже

не може със думи докрай да изкаже

колко е хубаво!…

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара