Книгата „Съвременни български наивисти“ е единствена по рода си в България за последните 40 години. Албумното издание съдържа 30 портрета на художници и скулптори – творци в областта на наивистичното изкуство, представени под формата на унифицирани интервюта.
Изданието е двуезично, а автори са Ружа Маринска и Даниела Осиковска.
Наивистичното и интуитивно изкуство е жив, действен феномен в глобалната художествена култура днес. Заради неподправената емоцоналност и спонтанност го наричат също „изкуство на святото сърце“, „изкуство на инстинкта“, „необработено“, „модерен неопримитивизъм“, „свободно от канони“.
Анета Ялъмова, „Зимна сватба“, 2022 г.
Във времена, когато наивизмът в живота е рядкост, на този тип изкуство е отредено специално място благодарение на уникалната способност на творците му да потопят човек в свят на безгрижие, непосредственост и духовна чистота.
Владимир Шунев, Зимен разказ-нощ, 2021 г.
Произведенията им носят настроение – нещо, което все по-осезаемо липсва в повечето други области. Свободни от влиянието на академичните традиции и канони в изкуството, художниците наивисти се уповават на личните си преживявания, а картините им отразяват лични спомени, желания и мечти, отличавайки се с оригинална стилистична независимост.
Емануела Байракова, Там, край морето, 2022 г.
„По своята природа наивизмът предполага художествено съзнание, необременено от академична школовка и от други традиционни напластявания. Той е затваряне в своя свят – малък, но топъл, изтъкан от лични докосвания до нещата от живота в близкото обкръжение. Наивизмът очарова със своята детскост, непосредственост и най-често е просветлен и радостен“, казва Ружа Маринска.
Изабел Немечек, Луноходецът, 2020 г.
„В него оживява някаква приказност, пораждат се фантастични образи. Що се отнася до стилистичния език, художникът наивист не робува на това как трябва да се рисува. Ръката сякаш сама гони предмета на изображението, привлякло вниманието му. Ако се замислим къде можем да срещнем подобен тип художник, ще се наложи да признаем, че в чист вид това е практически невъзможно в днешния цивилизован и все по-тотално урбанизиран свят.“, продължава тя.
Елисавета Ангелова, Пинокио, 2019 г.
„И все пак наивисти се раждат и те създават произведения, които все пак можем да определим с този термин. Дори когато някои от тях са получили художествено образование, дори когато живеят в художествени центрове и са под въздействие на масиран информационен поток.“, казва проф. Маринска.
Анита Ненчева, Ангел, 2022 г.
„Феноменът „наивистично изкуство“ провокира и анализи от друг тип. Именно в полето на безкрайно множество от индивидуални почерци, които днешната визуална среда на глобална информация поражда, непарцелирана на стилови потоци и тенденции, художниците, работещи по начин, който макар и условно, наричаме наивистичен, примитивистичен, инситен, интуитивен или по-общо аутсайдерски, зазвучават не странно и обособено, а като лични своеобразни гласове в общия визуален хор на изкуството.“
Мариела Димитрова, Машинация, 2011 г.
Тази ситуация позволява да им се радваме и да ги виждаме като явления от общата пъстроцветна панорама на световното творчество. Те получават равноправна публичност и привилегия да бъдат оценявани редом с другите, с признатите като професионалисти автори. И вече единствено от тяхната воля и дарба зависи как и доколко ще се влеят в националния, а и по-широко – в европейския и световен културен път.
Мариана Калъчева, Архангел Ханиел, 2011 г.
Без претенция да обхване всички известни и безвестни майстори книгата албум е крачка към утвърждаване на съвременните български наивисти в художествения живот на страната.
Наташа Атанасова, Подарък, 2014 г.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
0 Коментара