Когато чух темата, нещо в мен трепна, развълнува се, вдъхнови се, пожела да се покаже. Да, това е Тя, именно Жената в мен. Но Тя е в теб и във всички жени. Тя е една и съща във всяка една от нас, независимо от националност, раса, век, статус. Тя ни е изначално и природно заложена. Тя, Жената, е енергия – силна, величествена, Вселенска, първична, интуитивна, съзидателна и творческа, нежна, грижовна, даваща, приютяваща, подкрепяща и утвърждаваща Живота.
Жената е лечителка, вълшебница, билкарка.
Може да лекува с думи, поглед, ръце, с мека и топла енергия. Тя е палитра от цветове, живее всички стихии и умее да ги балансира. Познато й е всичко невидимо за очите. Тя най-добре познава живота и смъртта, свързана е с различни светове. Приема в себе си Живот от друг свят и го приютява в тялото си в плавния преход към този свят. Тя учи малкото същество, говори му, гали го, храни го, обича го, подготвя го за промяната, давайки му сигурност и спокойствие, че е добре дошло тук.
Жената е съблазнителка, флиртуваща с финес, сексуална.
Избира партньор, с когото да създават, живеят, градят – с любов и в светлина. Балансира отдаването във връзката с Мъжа до себе си и запазването на своята независимост, лично пространство, интереси. Тя не е половинка, както и Мъжът не е, цялостни и пълноценни са първо всеки за себе си, а влизайки във връзка – могат да споделят, градят, учат, да бъдат взаимни свидетели на живота си, да реализират пълноценно всичко заложено в женската и мъжката енергия като Жена пред Мъж и Мъж пред Жена. Връзката между тях е свещенна и може да променя, да води света към по-добро, по-светло, по-мирно и по-красиво място.
Жената – тя е сила – мека, нежна, топла, свързана с дълбоки истини.
А какви са нейните сила и слабости ли?
Много важно е първо да обърна внимание на смисъла на думите Сила и Слабост, защото от опита ми, както с клиенти, така и с хора, с които си общувам ежедневно, виждам колко погрешно се разбират, а от това възникват и много страдания.
Да сме силни означава да сме осъзнати, да познаваме себе си, ресурсите си, да имаме вътрешна стабилност, да сме свързани със собствените си истини, да знаем и назоваваме чувствата и потребностите си, да поемаме отговорност за тях. Нужно е да знаем границите си и да ги зачитаме и уважаваме, да сме отворени за учене, да сме адаптивни, да можем да се откриваме пред другите и да бъдем себе си без преструвки и страх. Притежаването на качества и умения, развиването им, ученето на нови, ни дава увереност в себе си, което също е сила. Да, това е истинската сила и няма нищо общо с грубостта, насилието, манипулирането, изнудването, лъжата – защото те са слабост, оръжие на хората, които не разпознават и не търсят, не увеличават стабилността, опората и силата в себе си.
Слабост е всичката неосъзнатост,
която носим и отказът от отговорността за собствения ни живот. Непознаването и откъснатостта от нашия вътрешен свят. Отричането на чувствата, нежеланието да живеем достойно, да сме изгубени и отдалечени от всякакви ценности, да избираме лесното пред това да градим с труд себе си5 – тези неща също отслабват силата на личността ни. Да сме подвластни на предразсъдъци, стереотипно мислене, клишета, да слагаме живота в рамка, да зацикляме в миналото, да се отдаваме на самосъжаление, завист, страх, да сме нетърпеливи, да подхождаме към света и другите с недоверие – това са също признаци на слабост в нашия характер. И както споменах, когато човек, независимо мъж или жена, не познава и не е свързан с истинната сила, той започва да проявява слабостта си през болести, страдания, манипулации, лъжи и т.н.
А какви са жените днес ли?
За разлика от Жената (като енергия), която смятам, че изначално е една и съща във всяка от нас, жените (като представителки на женския пол), са различни една от друга и всяка върви със своя темп. Тези, които си позволяват да опознават и да се свързват с Жената в себе си, постепенно си връщат силата. Интуитивни са, все повече се обръщат към своето вътре и си задават въпроси, но най-вече знаят, че има проблем, че са се откъснали от Жената в тях, признават го и търсят своите начини да се свържат с нея отново. Приближават се, после пак се отдалечават, чистят страхове, травми, стереотипи, клишета. Изясняват за себе си отново какво е сила и слабост. Виждам как все повече от нас търсят вътрешната си Жена, някои избират психотерапията, други – отговори в астрологията и нумерологията.
Трети се обръщат към изкуството – танци,
театър, рисуване, пеене, някои пък се опитват да събудят женствеността си с различни курсове за работа с глина, вълна, плетене, шиене.. Има и женски кръгове, в които пеят заедно, изказват наричания за себе си, ползват карти Таро, споделят свои трудности и се подкрепят взаимно за увеличаване на вътрешната сила. Вече не малко жени се обръщат към нетрадиционната медицина – хомеопатия, цветя на Бах, лечебни масажи, енергийни практики и други – като път към изначални истини в себе си и възстановяване и хармонизиране на връзката между душата и тялото.
Четат книги, търсят информация, черпят от опита на други жени – за да разбулят заблудите, в които живеят и да се докоснат до същината на душата си. Повечето съчетават различни начини и методики, или преминават от едно в друго. Има хиляди начини да стигнем там, където е силата ни.
Пътят, който всяка жена избира е уникален
и само нейн, затова е винаги толкова интересен, сякаш начертан точно за нея.
Мисля, че все повече жени се отказват от болестната амбициозност да се доказват в кариерата, да се надпреварват с мъжете в различни сфери, да се конкурират с другите жени – осъзнават,
че не е нужно да търсят одобрение отвън
и да бъдат хресвани на всяка цена. И това, защото виждат и разбират, че това не ги води до нищо добро, че така все повече се изгубват, не знаят кои са и са нещастни. Разбират, че са на грешния път. В каквото и да искат да реализират – усещат, че може да се случи единствено през любовта и градежа със смисъл, защото само тогава ще са удовлетворени истински.
Има и много жени, които все още са прекалено откъснати от Жената.
Изгубени, приели норми и начин на живот, насадени им отвън,
борещи се за физическото си оцеляване, тотално отдалечени от думата „духовност“. Жени, които живеят само на повърхността, погълнати от ежедневието и гоненето на цели, които изпиват енергията им. Смятам, че всички трагедии, катаклизми, войни, епидемии, се случват с причина и тя не е, за да бъдем наказани, а за да се разтърсим и да влезем в своето вътре, от което толкова хора бягат с ужас. Виждам, че на много жени в днешно време им е изключително трудно да се заявяват, да утвърждават градивно личността си без срам и страх от отхвърляне. Много рядко виждам да влизат в пълноценни конфронтации, основани на аргументи и търсене на истина, обикновено или бягат от тях или са под формата на обвинения, нападки, мрънкане – ето тук може да се види липсата на сила и проявата на слабост и това произтича от непознаването на собствените психични процеси и лични ресурси.
Често чувам израза „децата са моята слабост“ –
аз бих казала, че децата са наша Сила,
но те показват много силно уязвимостта ни, приканват ни да растем, обичта към тях генерира огромна мотивация за промяна. Вкопчването в децата, прекаленият контрол и склонността да ги предпазят от всичко показва липси и слабости в личността на жените-майки и нуждата да подредят техния си вътрешен свят.
Има и все още изключително объркано отношение към собствената женственост и сексуалност и не малко жени я бъркат с изкривени модели на мислене и поведение. И женствеността, и сексуалността са енергии в нас – нужно е да ги усетим, да ги познаваме, за да можем да ги владеем и проявяваме навън красиво и елегантно. Корекциите по тялото, уголемяването на бюста и устните, вманиаченото следене на килограмите, преекспонираното поведение, вулгарното понякога или пък прекаленият срам и свитост по отношение на собственото тяло и сексуалност са нищо друго, освен ясен признак, че тези жени не познават и не са свързани с вътрешната си Жена, разбират я погрешно и така и я проявяват. Но
тези жени страдат, усещат липса
и ако пожелаят – дълбоко вярвам, че пътят навътре винаги е отворен, само трябва да го поискат. Първата крачка, която е най-необходима, е милостта към себе си, да не се съдим, че сме там, където сме, а да приемем, че сме там, заради много лична причина и с любов и търпение да сменим посоката.
Изцелението за жените е да отидат при Жената, която носи в себе си всичко, което им е нужно, за да живеят пълноценно, щастливо и смислено. Тя ще им даде всички отговори, ще им покаже пътя.
Жената – ще я познаем по мириса й, по излъчването й, по финеса й, по дързостта и увереността й, по грациозния й флирт, по топлината, нежността и уюта, които лъхат от нея. В думите й се казват истини, тонът й е в граници и дава чувство на сигурност. А погледът й – там разбираш и виждаш точно нея – Жената – в цялата й величественост и сила.
Жени, имайте смелост да следвате копнежа по своята истинска същност! Дайте на света себе си – такива, каквито сте отвътре!
0 Коментара