В новия сборник с разкази на Деница Дилова – „Перфектна колода” – шепа герои търсят изконното значение на приятелството, любовта и живота, а играта на карти се превръща в късче ред в морето от хаос.

Пъстротата на живота, олицетворена от колода карти, заема централно място този път, а перото на Дилова не изневерява на хапливото си чувство за хумор и тънкото си познание на човешката природа.

Приятели, които ще направят всичко в името на своя другар, страстни комарджии, професионални майстори на картите и обикновени аматьори в търсене на победата заживяват съдбите си по страниците на „Перфектна колода”. Когато животът раздава картите, всички ние можем само да се подчиним. И макар да е вярно, че щастливата случайност навестява най-често умните и тарикатите, дори те в крайна сметка не са нищо повече от картоиграчи.

Героите, които населяват света на Дилова, се борят да открият значението на любовта, приятелството, дълга и принадлежността. Други пък вече са намерили това, което хората търсят цял един живот. Съблазнителната случайност направлява ръцете им, а

красотата на неизвестното,

която граничи с мистерията на вечността, е (почти) достъпен лукс. Надеждата на раздаването, борбата на разиграването, отчаянието на загубата, щастието от победата – тези малки житейски ескизи съпровождат всеки наш ден. Какво прави това играта на карти по-различна от самия живот?

Едновременно изпълнен с действие, неповторимо чувство за хумор и дълбока философия, сборникът с разкази на Деница Дилова притегля читателя в причудливия, магнетичен свят на картите. Там, където ако нямаш време едни карти да изиграеш, значи си сбъркал нещо генерално някъде по пътя си.

Песен за сантасето

Стоически и фантазе,

студентски или пролетарски,

едно тесте за сантасе –

и времето минава царски.

То там си трябва майсторлък,

и опит, и късмет си трябва.

Един кибик, един карък

и петото асо в ръкава.

 

Във болница или в затвор,

на вързано или безплатно,

без да си даваш много зор,

минава времето приятно.

 

На крак, на кораб и във влак,

в покой и мир, в пиянска врява,

не се мотай, раздавай пак,

понеже времето минава.

 

На първата ръка си млад,

а после картите се месят.

Накрая всеки е валат,

без коз и без последно десет.

 

Изобщо, времето лети.

Сипи, цепи, раздай – и ето:

Наздраве, бог да го прости,

и ха-ха-ха за сантасето.

(Мария Донева за Деница Дилова, „Перфектна колода”)

Facebook Twitter Google+

0 Коментара