Интервю на Марк Леви пред електронното списание „Терафемина“ за романа „Друга представа за щастието“.
Кое ви накара да се върнете към шейсетте години и революционните движения от онова време? Книга? Филм?
Знаех, че „Вой” (стихотворението на Алън Гинсбърг, публикувано през 1956 г. от Лорънс Ферлингети, крайъгълен камък на битник литературата, определяно като „неприлично” и обект на нашумял процес) е било искрата, възпламенила американската младеж. Тази младеж на практика ще вземе властта, на нея ще дължим, 40 години по-късно, първият цветнокож американски президент, на нея дължим движенията за освобождаване на жените, на нея дължим края на режима на апартейд и на нея дължим края на войната във Виетнам и на колониалистката, империалистическата американска политика. Фразата, за която си мислех, когато започвах романа, беше: „Кой би помислил, че това стихотворение ще бъде искрата, която ще подпали Америка?”.
Бяха ли вашите две героини от романа „Друга представа за щастието” вдъхновени от някого?
Мили е прототип на всички тези момичета, които са родени в условията на свобода и демокрация и които, тъкмо поради тази причина на трийсет години не знаят какво е свобода и демокрация, защото това е естествената им среда. А Агата е плод на няколко мои срещи, включително и една с истинската Агата… и няма да узнаете повече, защото престъпленията нямат давност! (В книгата Агата е прекарала 30 години в затвора за политически атентат.)
Значи, Агата излиза от затвора, не знае нищо за капсулите Неспресо и е шокирана, че съвременният свят се е развил по модела на Оруел – проследяване на мобилните телефони и пр. Вас лично това тревожи ли ви?
Да, тревожи ме. Днес от какъвто и четец да четете книга, четивото ви е наблюдавано, четецът препраща информации за думите, които сте подчертали, за цитатите, които сте извадили, за авторите, които четете, за целия ви читателски профил. Франция няма никаква власт върху всичко това, но ако Европа наложи много строги правила на мултинационалните компании, задължавайки ги да уважават личния живот на хората, утре ще бъдем отново свободни.
За младежта от тази епоха „другата представа за щастието” е означавало да се живее по друг начин, не с мечта за последна марка телевизор и хладилник. Каква беше вашата представа за щастието, когато бяхте млад?
Да открия света и да извадя от употреба думите „не е възможно”. Ще ви разкажа една история. В младостта ми Игор Богданов (близнаците Игор и Гришка Боданов, французи от руски произход, са есеисти и телевизионни продуценти на научно-популярни и научно-фантастични филми) водеше по обществената телевизия едно предаване, което се наричаше „Времената Х.” Един ден той каза: „След няколко години ще имаме в джоба си телефони с големината на пакет цигари, с които ще можем да говорим с когото си искаме по света.” Тогава се обади министърът на телекомуникациите и му каза: „Господин Богданов, много харесвам вашето предаване, но вие сте обществена телевизия и не можете да говорите каквото ви дойде на ум”. Пет години по-късно се появи мобилният телефон. В младостта ми непрекъснато се спъвахме в думите „не е възможно”.
Вие преминахте по магистрала 66 с Мили и Агата. Кои са култовите ви етапи?
Всичко онези, през които преминават Мили и Агата. Те съществуват до един. В романа има много хора, които наистина съществуват, като двойката, която всяка седмица кани на вечеря бездомници.
Как пътувахте? В олдсмобил кабриолет?
Бих бил щастлив, но не. Знаете ли, тази кола дори не е скъпа, тя е народна кола, но не се намира вече. А моята кола е кабриолет калинка 1964.
За пътуване по магистрала 66 кои предпочитате – Бах и Глен Гулд като Мили, или Брус Стрингстийн и Джоан Бейз като Агата?
Зависи от часа. По залез слънце никак не е зле да послушаш малко Глен Гулд, а нощем по магистралата – Майлс Дейвис…
Превод на български: Росица Ташева
0 Коментара