Дина Темелкова е изпълнителен директор на Telelink Infra Services – компания, специализирана в изграждането и модернизацията на дигитална и енергийна инфраструктура. С над 20 години професионален опит в телекомуникациите и технологичния сектор тя ръководи проекти с национално значение, свързани с критична инфраструктура, оптична свързаност, 5G мрежи, дейта центрове и решения за енергийна устойчивост.
Снимки: Диляна Флорентин
През 2025 г. е отличена с наградата „Мениджър на годината“ за своя принос към развитието на инфраструктурния сектор и за лидерски подход, основан на доверие, екипност и дългосрочна визия.
Основател е на културното пространство „Къщата на София“, където подкрепя артистични и социални инициативи. Вярва, че устойчивият бизнес започва от хората и че лидерството днес означава преди всичко грижа и отговорност.
Смисълът като отправна точка
Иска ми се да започнем разговора не с бизнеса, а с живота, от който и бизнесът е част. Казвали сте, че смисълът на живота идва от четири въпроса. Как бихте отговорила на тях днес?
Днес вярвам, че смисълът идва, когато успееш да събереш в едно четири много прости въпроса: какво обичам да правя, в какво съм добра, от какво има нужда светът и как мога да създавам стойност чрез това. С времето разбрах, че не трябва да ги балансираш поотделно, а да ги живееш едновременно.
Работата за мен е интересна и вдъхновяваща – всеки ден ми дава възможност да уча нови неща, да срещам различни хора и култури и да разширявам собствената си перспектива. Умея да изграждам структури, които работят устойчиво във времето, и едновременно с това да създавам среда, в която хората се чувстват спокойни да бъдат себе си.
Светът има нужда не само от устойчиви решения, а и от повече човечност. В последните години осъзнах, че истинската устойчивост започва не от технологиите, а от хората. Когато хората са спокойни, чути и уважени, бизнесът започва да расте естествено – не като цел, а като следствие.
Последователността зад успеха
Станахте „Мениджър на годината“ за 2025 г. Каква е личната ви оценка за това признание?
Приемам наградата като признание за последователност, а не за един конкретен момент. За способността да вземаш решения в несигурни времена, да носиш отговорност и да изграждаш екипи, които преминават през промяната заедно, а не поотделно.
За мен това отличие никога не е било само лично. Приемам го като признание за прекрасния екип от професионалисти на Telelink Infra – хора, които всеки ден доказват, че устойчивите резултати се постигат чрез доверие, експертиза и споделена отговорност. Нито един лидер не постига истински успех сам; той е винаги резултат от общи усилия и обща посока.
Вярвам, че устойчивият успех идва от баланса между дисциплина и емпатия – да поставяш високи стандарти, но и да виждаш човека зад резултата. Екипите усещат кога си автентичен и именно тогава дават повече от очакваното, защото се чувстват част от нещо смислено.
Инфраструктура с национално значение
Кои са най-важните проекти на компанията ви, които искате да видите реализирани в близките месеци и години?
Работим по много интересни и предизвикателни проекти, които имат стратегическо и национално значение. Това са инициативи, които надхвърлят рамките на отделна компания, защото засягат сигурността, свързаността и технологичното развитие на страната.
В момента изграждаме системите за контрол и видеонаблюдение на българо-турската граница – проект с ключова роля за националната сигурност и предпоставка за приемането ни в Шенген. Паралелно с това участваме в национален проект за изграждане на оптична свързаност и осигуряване на високоскоростен интернет чрез 5G покритие, така че достъпът до дигитални услуги да достигне и до най-малките населени места в България.
Развиваме също проекти, свързани с изграждането на дейта центрове, както и батерийни и фотоволтаични паркове – решения, които подкрепят енергийната независимост и устойчивото развитие на икономиката.
В подобни проекти често се оказваме мост между технологиите, институциите и обществото – да превеждаме сложните инфраструктурни решения в реална, работеща среда за хората и бизнеса.
Когато технологията срещне смисъла
Кой проект лично ви вдъхновява най-много и защо?
Този, в който технологията среща смисъла. Вълнуват ме решенията, които не се виждат веднага, но променят начина, по който живеем и работим.
Нямам любим проект – за всеки мисля, анализирам, тревожа се и проигравам различни сценарии. Това е постоянен вътрешен процес на търсене на по-доброто решение.
Отвъд етикетите
снимка Юлиян Донов
Жена сте в традиционно възприеман за „мъжки“ бизнес. Има ли днес мъжки и женски професии?
По-скоро има остарели представи. Има професионализъм, визия и отговорност – те нямат пол. В инфраструктурата има място за всеки, който мисли стратегически и действа последователно.
Разнообразието в екипите не е компромис, а сила.
Сблъсквали ли сте се с невидими бариери като жена лидер?
Да, но никога не съм ги приемала лично. По-скоро като част от среда, която постепенно се променя чрез резултати, а не чрез противопоставяне.
Работя в сектор, който традиционно се възприема като силно мъжки – инфраструктура, технологии и енергетика – и се гордея, че успявам да развивам успешен бизнес именно в тази среда. За мен това никога не е било въпрос на доказване, а на професионализъм, последователност и способност да изграждаш доверие.
С времето разбрах, че най-добрият начин да преодолееш невидима бариера е да създадеш видима стойност – с работа, аргументи и устойчиви решения. Когато резултатите говорят, различията престават да бъдат пречка и се превръщат в сила.
Балансът не е равновесие
Има ли формула една жена да има всичко, без да жертва нещо?
Няма универсална формула. Има осъзнат избор. „Всичко“ не означава всичко едновременно и не означава да следваш чужди критерии.
В различните етапи фокусът е различен. Важно е да не живееш с чувство за вина, а с яснота защо правиш даден избор.
Лидерство чрез грижа
Често говорите за лидерство чрез личен пример. Как изглежда това в ежедневието ви?
В малките неща – как слушаш, как спазваш думата си, как реагираш в напрегнати моменти. В това стандартите първо да важат за теб.
Стремя се да създавам среда, в която хората работят не от страх, а от смисъл. Понякога най-важната управленска задача е просто да дадеш усещане за стабилност.
Силата на емпатията
Вярвате ли, че емпатията е сила, и кога тя ви е помогнала да вземете по-добро бизнес решение?
Абсолютно. Емпатията не отменя трудните решения – тя ги прави по-точни. Помага да разбереш кога един проблем е системен, а не личен.
Не вярвам в „меко“ лидерство. Вярвам в човешко лидерство – съпричастно, но и изискващо.
Като родител на дете със специални образователни потребности се научих да гледам на различията с повече разбиране и търпение. Този личен опит ме направи по-силна и много по-приемаща хората такива, каквито са – урок, който неизбежно пренасям и в начина, по който ръководя екипи и вземам решения.
Как изглежда грижата за служителите на практика?
Грижата не е инициатива, а ежедневна управленска практика. Да знаеш кога някой е претоварен, да дадеш пространство за развитие и да позволиш грешки без страх.
Хората не напускат компании – напускат усещания и лоши мениджъри.
Когато се чувстват ценени, те растат заедно с организацията.
Пространство за свобода
Как се роди идеята за „Къщата на София“?
Като естествена необходимост от пространство извън корпоративния свят – място за изкуство, идеи и различност. След години, прекарани в динамична технологична среда, усетих нуждата да създам среда, в която разговорът не започва с цели и резултати, а с вдъхновение и смисъл.
„Къщата на София“ се роди като моята артистична реплика към света – място за подкрепа на млади таланти от различни области на изкуството и пространство, в което хората могат да се срещат свободно чрез културата. Вече девет години тя съществува като жива общност и постепенно се превърна във важна част от културния живот на квартал Лозенец.
Вярвам, че изкуството създава онзи тип диалог, който бизнесът понякога пропуска – по-тих, по-дълбок и по-човешки. Това място ми напомня, че лидерството не е само стратегия и решения, а и пространство за човешки срещи и свобода.
Уроците на пътя
Какво ви дават пътуванията?
Перспектива и смирение. Когато видиш различни култури, разбираш, че няма един правилен модел на живот или лидерство. Последното ми пътуване в Азия отново ми показа колко силна може да бъде тишината като форма на мъдрост.
Място за тишина
Има ли точка на планетата, където бихте се връщала отново и отново?
Да – остров Гьокчеада. Всяко лято това е нашето любимо място за почивка със семейството – на брега на морето, в къмпинг, далеч от шума и очакванията на ежедневието.
Това е място без суета, сред приятели, с простотата на морето и усещането за истинско време. Там всичко се подрежда естествено – разговорите са по-дълги, дните по-бавни, а мислите по-ясни. За мен това е пространство, в което си припомням колко малко всъщност е нужно, за да се чувства човек цял и спокоен.
0 Коментара