Атанаска – жената, която изработва ръчно усмивки

Атанаска Спиртова е на 37 години и изработва ръчни изделия основно за деца и жени, които предлага на страниците „Happy Smiles Handmade“ във Фейсбук и Инстаграм. Дълго време тя твори заедно със спътника си в живота, който е с физическо увреждане, но миналата година внезапно го изгубва. Днес тя търси сили да продължи напред.

Снимки: Личен архив

През годините Атанаска и партньорът й се сдобиват с множество последователи във Фейсбук заради креативните си творения. Неотдавна двамата се преместват да живеят на село, но в края на миналата година се случва необратимото – събитие, което води до шок и депресия.

Атанаска е коренно различна от гланцираните „инфлуенсъри“,

които обичайно срещаме онлайн. Тя говори открито за своите загуба, уязвимост и ежедневните трудности, с които се сблъсква. За това, което се намира от другата страна на Фейсбук луната. Не на последно място обаче – и за надеждата. Защото след загубата тя намира сили да продължи.

Изделията на „Happy Smiles Handmade” имат за цел да са полезни, да подтикват към добротворчество и креативност. Една от идеите например е креативно опакована храна за животинче, с която дете може да нахрани бездомни котка или куче.

Атанаска не спира да твори, но и често се обезсърчава. С нея поговорихме за трудностите, които среща като автор на ръчно изработени изделия, но и като жена, преживяла загуба и търсеща своя път напред.

Трудно ли е човек да е занаятчийски творец в България? Какво е нужно, за да успее?

Предвид ситуацията, в която се намирам аз самата, мога да кажа, че към момента не е лесно. Една от трудностите например е достигането до хората в социалните мрежи. На втория въпрос ми е трудно да отговоря, защото в този момент не смятам себе си за успяла. Единственото, което мисля, че би помогнало за успеха, е това да твориш освен с ръце и със сърце и да бъдеш себе си.

Много се различавате от типичните инфлуенсъри, при вас няма гланц, има много искреност. Има ли място у нас за жена инфлуенсър, която блести „тихо“, а не агресивно?

Не бих нарекла себе си инфлуенсър. По-скоро творец, човек избрал да споделя за нещата от живота, такива каквито са. Да споделя за хубавите, но и трудните моменти. Направих този избор преди доста време, защото самата аз съм имала моменти, в които съм се сравнявала с другите, и все още ги имам…И когато виждаш само усмивките, прекрасните моменти… започваш да си задаваш въпроси като: „Какво на мен не ми е наред?“, „Защо моят живот е толкова труден?“, „Защо се случва само на мен?“. И това те кара да се чувстваш още по-зле. Разбира се, аз не съдя хората избрали да показват само хубавото. Това е техният начин. Аз просто избрах друго.

Да бъда истинска и честна с хората, които следват страничката ни. Да показвам какво ми се случва – и хубавото, и не чак толкова хубавото, и как аз преминавам през него. Много често сме споделяли и какво се случва зад кулисите, или както аз обичам да ги наричам снимки от „кухнята“ при сътворяване на някой проект. Как понякога нещата се подреждат с лекота, сякаш с вълшебна пръчица, но и как понякога съм била на ръба да се откажа от нещо, защото е имало доста предизвикателства. Спомням си как с една коледна творческа кутия имаше забавяне на материали. Тогава бях на косъм да се откажа, но благодарение на подкрепата на любимия ми човек не го направих. А когато видях колко много дечицата харесаха кутията знаех, че всичко си е заслужавало.

Значи, бидейки автентичен, човек може да привлече достатъчно интерес към нещата, които прави?

В случая бих използвала поговорката „За всеки влак си има пътници“ и когато си истински, в теб ще се припознаят хората, които вибрират със същата енергия, а другите просто ще отидат и ще харесват друг. Трудно ми беше да осъзная, че няма как всеки да ни харесва, но сега мисля, че това е напълно нормално. И благодаря на всички, които харесват именно нашите творения и подкрепят нашето творчество.

Срещате ли подкрепа в труден момент като настоящия, след загубата на партньора ви, и от кого?

Няма да лъжа – изключително трудно ми е все още. С времето осъзнах, че най-голяма подкрепа в този момент мога да получа от жени, преживели същото. Макар всеки човек да е различен и да преминава през болката и тъгата по различен начин. И ако аз бих могла да помогна или да бъда от полза на дама, преживяваща загуба на любим човек, винаги бих го направила.

Колкото и странно да ми беше, получих огромна подкрепа от последователите ни, след като споделих за случилото се. Оттам с мен се свързаха и доста жени, също загубили мъжете си. Едни със съвети към мен, други да попитат как аз се справям. Получих голяма подкрепа и от други творци и последователи, които поръчваха от нещата и даваха положителна обратна връзка. Изпращаха ми снимки на дечица, творящи с изделията, даваха идеи за още занимания. Това ми дава сили и смисъл. Да продължа нашата мисия. Дори и да не е лесно.

Благодарна съм и на хората, които макар нелекото ми финансово положение останаха до мен и ме подкрепят в трудностите. Дълбоко благодарна съм и на родителите и близките ми, които помагат с каквото могат.

Кога започна страстта по занаятчийството? 

Може би още от детството ми. Когато бях малка и мама и двете ми баби плетяха. И тогава те ме научиха да плета на две игли и си изработвах разни дребни неща. Обичах да шия и дрехи на куклите. Като бях малко по-голяма, мама ме научи да бродирам. Разбира се, правила съм само малки детски гоблени. След това пораснах. Но когато искрата на творчеството е вътре в теб, тя рано или късно отново пламва. Поне така се случи при мен. Интересът ми беше привлечен първо от правенето на картички с техниката Квилинг. Доста гледах в интернет и започнах да си правя вкъщи различни картички, дори си спомням, че нямах инструмент за Квилинг и си бях направила с подръчни материали. Лентичките също си изрязвах сама. Но в един момент усетих, че това не е моето нещо. След това бях привлечена от цветя от креп хартия. Закупих си материали и благодарение на интернет видеа започнах да правя букети от хартиени цветя. Дори бях успяла да зарадвам с тях няколко роднини и приятели. Но в един момент и това остана назад.

Тогава се завърнах към плетенето, този път на една кука. Като малка баба ми беше опитала да ме научи, но на мен ми изглеждаше твърде сложно и не успях да се науча, но доста години по-късно, с помощта на YouTube клипчета, се научих и много ми хареса. И това остана моята страст и до днес. През всичките тези години на опити да намеря своето нещо имах безрезервната подкрепа на мъжа до мен. Той харесваше всичко, което направя.

Каква е историята на страничката?

Обичам да творя с ръцете си. През 2014 г. създадох нашето кътче – Happy Smiles Handmade, където и до днес споделям нещата, които сътворявам. Обожавам творчеството и това е нещото, което през годините ми е давало смисъл. Това ме е зареждало и ми е помагало да се справям с предизвикателствата. В началото всичко, което правех, подарявах на дечицата на близки и приятели. Но в един момент, когато ни беше трудно да се справим финансово, търсех подходяща работа от вкъщи. Мъжът ми имаше физическо увреждане, аз му помагах и нямаше как да работя някъде навън. Тогава една дама ми предложи да продавам нещата, които сътворявам. И така, тъй като не си намерих работа от вкъщи, си създадох такава. Казвам „нашата страничка“, защото доскоро там творяхме аз и мъжът ми, когото за съжаление изгубих през ноември.

Разкажете за вашите творения?

Започнах с плетива на една кука, основно за дечица. След това с мъжа ми започнахме двамата да създаваме различни варианти на мартенички – аз с плетиво, а той – с техниката макраме, понякога съчетавахме и двете неща и се получаваха уникални неща.

И до днес продължавам да плета и да обожавам преждата, като през 2024 г. решихме да реализираме една моя идея, която доста дълго беше само мечта – да създаваме творчески кутии за дечица, в които има различни занимания от типа „Направи си сам“.

Мъжът ми създаде няколко дигитални продукта – част от които подходящи за подаръци за възрастни, а други като „Образователни табла“ и „Табла на успеха“, подпомагащи развитието и изграждането на навици за дечица. Впоследствие започнахме да предлагаме образователните табла и във физически ламиниран вариант. И сега, макар и него вече да го няма, аз продължавам да предлагам продуктите, които той създаде, защото са много смислени, полезни и подпомагащи детското развитие, а и защото вярвам, че той ще продължи да живее именно чрез тях.

Разкажете за изделията ви за деца. Какво ви вдъхновява в изработването им?

За дечицата има плетива, творчески кутии, творчески комплекти, дигитални и физически образователни материали. Те всъщност не са само за дечицата, защото носят посланието „Споделено време за теб и твоето детенце“, като насърчават именно родител и дете да прекарат време заедно, творейки и създавайки незабравими спомени. В тези кутии винаги има поне по едно занимание с прежда, защото аз обичам преждата и да работя с нея.

Обожавам децата, и двамата с мъжа ми ги обожавахме, и затова и обичам да създавам неща за тях, които ще ги усмихнат, ще ги накарат да се забавляват, ще ги научат на нови неща и ще подпомогнат тяхното развитие. А и ще помогнат на родителите им в моментите, в които са се изчерпали от идеи и не знаят какво ново занимание да им предложат.

А за дамите?

За тях има плетени книгоразделители, ключодържатели, подложки за чашки. Това са неща, които носят усмивки и създават уют. Като например дамските ни творчески кутии „Посади си Любов“. Има и дигитални подаръци, които биха зарадвали всеки, макар че са насочени повече към дамите – мама, баба, любима учителка. Аз като жена, знам колко натоварено може да е ежедневието и колко често се изгубваме в задачите и задълженията. Именно в тези моменти имаме нужда за мъничко да спрем и да се погрижим за себе си с нещо малко. И в такъв момент например един плетен книгоразделител би направил четенето на любима книга много по-приятно и носещо топлина и уют.

Учила сте счетоводство преди време. Как, от перспективата на времето, преценявате избора си да се фокусирате върху творчество?

Бях започнала да уча висше образование със специалност Счетоводство и контрол, но прекъснах. И от сегашното ми положение бих казала, че въобще не съжалявам, защото това определено не е моето нещо. Иначе нямам друга професия. С мъжа ми бяхме заедно, откакто бях на 19. И както стана дума, той имаше нужда от моята помощ в ежедневието и затова се наложи да си създам сама работа, за да си помагаме финансово, тъй като не намирах нищо, което да мога да работя от вкъщи.

Какво ви привлече е живота на село?

Идеята за живот на село се зароди още 2015 г. С мъжа ми искахме да си закупим къща на село, тъй като като щеше да бъде по-лесно за него, като човек с физическо увреждане, така и за мен. Той се придвижваше с помощно средство и имаше своите трудности. За съжаление, тогава нещата не се случиха и останахме да живеем във Варна. Но явно желанието ни е било много силно и по стечение на обстоятелствата няколко години по-късно ни се отдаде възможност да дойдем на село. И поради ред причини останахме тук, макар и не в наш собствен дом. През всички тези години оценихме много живота на село – тишината, спокойствието, природата. Обожавахме да се разхождаме и да наблюдаваме животните, растенията, полета на птичите, общуването между тях. Сега аз продължавам да го правя. Всъщност природата също е един от моите вдъхновители. На село ги няма някои от удобствата на града, но с малко повече планиране и организация това не е проблем, поне за мен.

Как минават дните тук?

Една част от ежедневието ми е свързано с работата ми, но съм безкрайно благодарна, че именно в този труден за мен момент мога да бъда на село. Имам възможността да изляза на двора и да засадя цвете или някой зеленчук, да се грижа за него с любов, да наблюдавам как расте. Да откъсна първите плодове. Дори само да плевя тревички и да имам досег с почвата. Това толкова много заземява и ми помага да се свържа с майката Земя и със себе си. Обичам и да плета навън, слушайки песента на птичките, да усещам полъха на вятъра или нежните слънчеви лъчи – това е безценно.

Кое е най-трудно за вас като съвременна жена?

Да се справя с това, че в днешно време не е лесно да си различен, да мислиш по различен начин, да показваш своята истина по своя начин, който се различава от масовия.

Да понякога не е лесно да бъдеш себе си. Често залитаме в тази крайност да бъдем удобни за другите и именно тогава изгубваме себе си. А изгубим ли себе си, нищо няма смисъл.

Можете да откриете Атанаска и нейните творения във Фейсбук и  Инстаграм – https://www.instagram.com/happy.smiles.handmade