Природата навсякъде по света е притисната от постоянно увеличаващия се брой хора и нуждата от рeсурси. От джунглите на Амазонка до африканските равнини пространството за дивата природа намалява. Това застрашава редица видове животни и растения, унищожава екосистеми, а последствията вече се усещат в редица региони.
Снимка: Gitzo
Британският фотограф Марго Рагет е един от хората, които се борят да променят това. Тя създава фотографска поредица с книги за диви животни – Remembering Wildlife, която през 2025 г. отпразнува своята 10-годишнина със специално издание. Всяка книга е посветена на застрашено животно и е пълна със снимки от някои от най-добрите фотографи в областта. Те даряват своите фотографии, а всички приходи от продажбите отиват за проекти в Африка и Азия, които се занимават с опазването на природата.
Докато работи в лондонски офис, Марго едва ли си е представяла, че ще създаде проект, който да обедини фотографската общност и да получи подкрепа от цял свят. След едно пътуване до Африка,
тя се влюбва в животинския свят там
и решава да направи всичко възможно да е част от него. Намира начин да прекарва три месеца годишно в Кения, като работи за местен лагер. Развива се като фотограф и нейните снимки улавят специални моменти от дивия живот.
Снимка: Gitzo
При една от обиколките вижда слон, убит от бракониери. Този момент я кара да се замисли, че трябва да направи нещо. Така се ражда идеята за първата книга, която е фокусирана върху слоновете. Поредицата Remembering Wildlife е не само изкуство, но и предупреждение за това какво може да загубим. От нея са продадени над 60 000 книги и събрани близо 1.5 милиона евро за различни проекти.
За работата си Рагет
получава Орден на Британската империя през 2024 година.
Марго казва, че е вървяла по определения й път без да знае, че е тръгнала по него. „Дядо ми беше фотограф. Той имаше собствено студио, снимайки портрети, преди да се родя. По времето, когато бях достатъчно голяма, за да си го спомням, той се беше пенсионирал, но имаше стая, където ни прожектираше негови снимки. Той ми даде първия фотоапарат, когато бях на седем. Когато бях дете, си играех с тази камера“, разказва тя.
Снимка: Adam Bannister
Когато е работила в офис, в корпоративния свят, Марго се занимавала с пиар и маркетинг. Наемала е фотограф за снимките на различни брошури и след това е избирала най-подходящите. Така че е имала поглед върху фотографията, но не тя е правила снимките. След това
отива на сафари и се влюбва в животните в Африка,
но без да прави снимки. „Намерих го за терапевтично. Бях толкова погълната от това да гледам животните, че не мислех за офиса или за живота ми.
Снимка: Adam Bannister
Просто наблюдавах това, което се случва пред очите ми“, разказва Марго. И добавя: „Един ден се записах за сафари, водено от Джонатан Скот, за да видя Голямата миграция. Той е печелил много награди за снимките си, но аз го познавах от това, че беше водещ на предаването „Дневниците на големите котки“ по BBC. Вечерта преди сафарито, прочетох програмата и там пишеше: Не си забравяйте фотоапарата, което беше новина за мен. И си купих фотоапарат. Беше детски Nickon, въобще не беше подходящ за снимане на животни. Напълно безполезен, но бях в колата с хора, които имаха страхотни камери“.
След като разбрала от Джонатан
какво е нужно, за да направиш добра снимка на животни,
Марго се вдъхновява – купува си по-добър фотоапарат и се записва на курс по фотография. Започва да ходи на много фотографски сафарита с различни фотографи и да се учи от тях. И после отива отново в Африка, за да практикува.
Постепенно започва да търси начин да прекарва повече време сред животните. „Петима души купихме компанията, за която аз и те работихме няколко години и след това я продадохме. Бях изкарала малко пари. Не достатъчно, за да се пенсионирам, но достатъчно, за да имам година или повече, за да мога спокойно да помисля върху това с какво искам да се занимавам в бъдеще. По това време бях в началото на 40-те си години. Помислих си, че
искам да правя много добри снимки на животни.
Осъзнах, че начинът да постигна това е не само да съм много компетентен фотограф. Трябва и добра техника. За животни ти трябва камера, която снима бързо, може да работи при слаба светлина, може да ти направи ясна снимка на нещо, което е на голямо разстояние. Това си има цена“, разказва Марго. И добавя: „Но освен това трябва да си там доста време, защото може да си най-добрият фотограф, но в седмицата, в която отидеш животното да спи в храстите и въобще да не се покаже или светлината да е неподходяща“.
Марго знае, че не може да си позволи да стои просто така в Кения с месеци. Затова намира лагер, който й позволява да работи там. „Аз им предлагам моите умения от опита в пиар и маркетинга, да управлявам социалните им мрежи, да се занимавам с гостите. В замяна те да ми позволят да остана в лагера дълго време. Хората от лагер „Ентим“ искаха той да стане фотографски лагер. Съгласиха се да ходя три месеца в годината и аз бях там януари, юни и ноември.
Правех това в период от четири години.
Прекарах повече от година от живота ми в този лагер. Всеки ден ходех да гледам животни и документирах всичко, което намирах. Основно търсихме леопарди, които са ми любими животни. Беше невероятен период. Имах голям късмет. Направих страхотни снимки, прекрасно портфолио с лъвове, леопарди, гепарди, но се замислих, какво съм направила за тях. Тази мисъл се беше загнездила в главата ми, когато видях убития слон“, разказва Марго.
Моментът, в който попада на убит слон я кара да потърси начин да помогне. Тази случка става повод за раждането на книгите. „Една сутрин се събудихме от звука на хиени. Отидохме да проверим какво се случва.
Снимка: Adam Bannister
Това, което видях, промени живота ми.
Намерихме слон, който беше умрял от отровна стрела на бракониери. Бях толкова ядосана и разстроена. Почувстваха се безпомощна. И се запитах: Какво мога да направя, за да променя това? Не мисля, че в Западния свят са наясно колко тежко е положението. Осъзнах, че вече познавам доста фотографи. Ако направя изложба или книга от моите снимки, майка ми би си купила, но може би никой друг. Как мога да достигна до повече хора? Ако мога да взема снимки от известни фотографи, техните последователи ще се присъединят. Така ще достигнем до доста повече хора, отколкото ако опитам да го правя сама. Шест месеца по-късно започнах да пиша на фотографи, че ще правя книга и дали ще ми разрешат да използвам тяхна снимка?“, разказва Рагет за началото.
Първата книга е посветена на слоновете. Марго има съмнения какъв успех ще има, но притесненията й се изпаряват още на премиерата. Красивото издание е прието възторженост и бързо получава голяма подкрепа.
„Когато започнах със слоновете, не съм си мислела, че това ще е поредица. Но хората толкова я харесаха и
винаги питаха какво следва след слоновете.
Затова продължих. Винаги се опитам да направя възможно най-красивата книга за определен вид животни. Да представя какво са те в естествената им среда в случай, че не ги спасим. Някои намират това за провокативно и смущаващо, но аз го правя за да привлека внимание. Прекалено лесно е да се мисли, че всичко е наред, че няма нужда да се притесняваме. Други хора да се притесняват, това не е мой проблем“, споделя Марго.
Подкрепата, която получава, я изненадва: „Първата година имах амбиция да включа 50 фотографи, но не познавах толкова. В един момент нещата се промениха. Хора започнаха да се свързват с мен, казвайки, че харесват това, което правя, и мога да използвам снимките им. След това стана сложно, защото в книгата има ограничен брой страници. Опитвам се да балансирам и да не разстройвам никого. Вече е доста престижно да си в книгата. Това също помага. Много други хора вече ни подкрепят. Имаме много доброволци, които ни помагат. Артисти, които искат да дарят свои творби. Намерихме начин да обединим хората, използвайки уменията, които те имат, да помогнат на това, което се опитваме да постигнем“.
Марго разказва и за юбилейното издание за 10 години на Remembering Wildlife, чийто фокус е едно
животно, което броди по земята от около 80 милиона години,
но е малко познато и застрашено от изчезване. Панголинът прилича на броненосец поради твърдите люспи, с които е покрито тялото му, но е по-близък родственик на мангустите и котките.
Фотографката обяснява защо е избрала това животно: „Направихме книга, която беше селекция от снимки от предишните, но с акцент върху панголина, който е най-често срещания вид при незаконната търговия с диви животни в света. Исках да разкажа историята на тези животни, но знаех, че ще е трудно да продам книга за тях, защото не много хора ги познават. Те са толкова срамежливи и активни през нощта. Ако не познаваш нещо и не го обичаш, не се вълнуваш толкова за спасяването му. И начинът беше да направя юбилейна книга с много други животни, но панголинът да бъде главният герой. За щастие, проработи, много хора си я купиха. И аз съм много благодарна“.
Снимка: Adam Bannister
Книгите са издавани по начин, който гарантира, че всички приходи от продажбата им отиват за подкрепа на проекти в Африка и Азия, но Марго споделя, че този процес няма край, че
борбата за опазване никога не спира.
„Първата година исках да събера 100 000 лири за опазване на слоновете. Това изглеждаше като огромна планина за изкачване. Когато го направихме, купихме неща като автомобилни гуми за колите на рейнджърите, гориво, дадохме пари да се оправят пътищата в парка „Мара“. И бях много горда, докато не осъзнах, че след шест месеца тези гуми ще се изтъркат, горивото ще свърши, пътищата отново ще имат нужда от оправяне след дъждовете. Тази работа няма край. Всичко, което сме направили, е да окажем някаква помощ. Трябва да продължаваме да продаваме книги, за да събираме още пари, за да помагаме. Ние сме мъничка част от огромно движение на опазването на природата по света“, споделя фотографката.
Снимка: Adam Bannister
Според нея всичко се свежда до едно: ние, хората. „Независимо дали са климатичните промени, които са предизвикани от нас, независимо дали е бракониерство за търговия със слонова кост или рог на носорог. Винаги нещата опират до нас. И това е най-изнервящото, защото сякаш сме прехвърлили нашите проблеми на животните, а
те нямат избор, те нямат глас.
Има все повече хора на планетата, използват все повече ресурси от земя, вода, Всичко това се отразява. Има няколко успешни истории, нещата са стабилизирани, но като цяло всичко намалява и причината сме ние“, казва Рагет.
Снимка: Adam Bannister
Тя признава, че има и сериозен проблем с туризма, тъй като прекалено много хора отиват на едни и същи места и това не помага, а намирането на баланс е труден: „Предизвикателство е. Единствените лостове са: трябва да контролираш бройката на определено място и да ограничиш броя на билетите. Може да се използва модела с разрешителните за посещение на планинските горили, които са много скъпи и има ограничен брой на ден. Някои спорят, че
това спира доста хора да ги видят,
но ако това ще ги унищожи… Това не важи само за дивите животни, а за туризма навсякъде по света. Наскоро гледах репортаж за Позитано. Имаше толкова много хора, а това е малко градче, че те не можеха да се движат свободно. Бяха като сардини. Причината за това със сигурност са социалните мрежи. Хората избират места, за да си правят снимки, или са видели, че там изглежда прекрасно. Но обичаме определени места и животни прекалено много и е време да обърнем внимание на това преди да разрушим всичко“.
Въпреки всичко,
Марго гледа позитивно напред,
докато работи по следващата книга, която ще е за жирафите и трябва да излезе през октомври.
Снимка: Lion Landscapes
„Естествено, че съм оптимист. Винаги търся доброто в хората и местата. Това, което ме прави щастлива и ентусиазирана са хората, които срещам в областта на опазването на природата. Докато тези хора се борят, аз съм оптимист. Но мисля, че ще има моменти на успехи и моменти на провали. Нямам наивното мислене, че всичко ще бъде спасено, но мисля, че има достатъчно осъзнаване и се надявам, че ще предотвратим прекалено голямо влошаване и ще намерим начини да балансираме нещата. За съжаление, нямаме някакво глобално правителство, което да контролира всичко навсякъде по правилния начин“, смята Марго. Според нея много хора са алчни, но докато има други, които се борят, няма място за песимизъм.
0 Коментара