Познавате Роси Михова като автор – и от страниците на „Жената днес“, и от „Дневник“ и „OFFNews“. Наскоро Роси представи сборника си „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“ – поредица разговори с известни българи, като всички те са базирани върху книгата „Въпросник“ на Макс Фриш.
Като част от своите „Дневници“ (1966 –1971) швейцарският белетрист и драматург публикува „Въпросници“, в който педантичнo формулира стотици провокативни въпроси. На тях отговарят с храбра честност 42 -ма изявени наши съвременници. И тъй като тези задочни разговори се случват неизменно в присъствието на Роси Михова, събеседниците всеки път се оказват трима насаме – в размисъл за всичко важно в живота и след него.
В книгата ще прочетете интервюта с Галя Йончева, проф. Никола Георгиев, Христо Комарницки, Юлия Берберян, Параскева Джукелова, проф. Симеон Щерев, Павел Койчев, Мария Донева, проф. д-р Асен Балтов Бойка Асиова, проф. Цочо Бояджиев, Теодор Ушев, проф. Асена Сербезова, Мария Силвестър, Тони Филипов, д-р Георги Ганев, Иван Кръстев, Веселина Седларска, Кирил Петков, Камелия Кондова, Любен Чаталов, Лозан Панов, Теди Москов, Георги Господинов, проф. Христо Пимпирев, Васко Василев, проф. Калин Янакиев, Димитър Бербатов, проф. Светослав Овчаров, Любомир Аламанов, Георги Чапкънов, Самуел Финци, Анджела Родел, Веселин Диманов, акад. Лъчезар Трайков, Петко Георгиев, проф. Тодор Тагарев, проф. Георги Фотев, проф. Владимир Радулов, Текла Алексиева, проф. Веселин Методиев, Константин Вълков.
Предговор
Беше ранната пролет на 2017 г. Седяхме с Кристиан Таков в кафене „Плюс това“, пиехме чай и крояхме планове. Той разказваше за учебника, върху който работи. Обясняваше как ще направи нещо като спектрален анализ на иначе хладната юридическа материя и чисто визуално тя ще оживее на страниците в различни цветове – точно като тениските на момичетата, които говореха оживено на съседната маса, приведени заговорнически едно към друго.
Аз също имах нещо мое за споделяне – една наскоро излюпила се идея за разговори в близък план по всякакви теми. И също кимнах към случващото се на масата до нас. След това извадих от раницата си тънка книжка и му представих необикновения „конспект“ с въпросите на Макс Фриш.
Макс Фриш (1911-1991) всъщност не е автор, който се нуждае от представяне. През годините работи като архитект, журналист, автор на критически студии и сценарии за филми. Върху името му обаче стои печатът „белетрист и драматург“. Може би заради романи като „Щилер“, „Хомо Фабер“ и „Монтаук“ или комедията „Дон Жуан или любовта към геометрията“.
Като част от своите „Дневници“ (1966 –1971) Фриш публикува своите „Въпросници“, в които с педантична последователност формулира стотици въпроси. Те са групирани в 11 раздела, като всеки от тях полемизира определена тема – съхранението на човешкия род, брака, жените, надеждата, хумора, парите, приятелството, родината, родителството, собствеността и смъртта.
Тези питания нямат отговор. Те са чиста проба провокация – нещо като скалпел, подаден към читателя. А на масата за дисекция е положена възможно най-сложната материя – човека, живеещ в обвивката на всеки от нас, но принуден да функционира в машинарията на обществото.
Тези „Въпросници“ станаха моят повод да срещна през годините десетки забележителни съвременници – писатели, художници, лекари, юристи, учени, актьори, спортисти, музиканти, философи… Благодарение на тях имах възможността да прекарам безкрайни часове в едно от най-големите човешки удоволствия – хубавия разговор.
А както казва Цветан Стоянов: „Хубавият разговор е истински концерт. Той изисква пълна съгласуваност, независимо от това дали в него участват равностойни инструменти, или основната фраза на единия само се поддържа от съпровода на другия. Отначало тоновете прозвучават малко плахо и нерешително, но постепенно взаимната симпатия и патосът на сближаването все по-сигурно размахват диригентската си пръчица. И вие с щастливо учудване забелязвате, че мислите ви, тръгнали поотделно, вече вървят в обща посока, настигат се и се отминават, после пак се догонват и със смях си стискат ръцете. “
Фриш с присъщия му рационален скептицизъм се въздържа от подобна възторженост. Според него „няма нищо по-притеснително от общуването на трима души“. Но той, разбира се, не е прав.
Доказателство за това са събраните в този сборник 42 „тригласа“. Във всеки от тях известният швейцарец си партнира с моя събеседник, а аз съм се самонастанила удобно помежду им в пространство на взаимно уважение, добронамереност в спора и кураж в откровеността. Защото е нужна поне щипка смелост, за да сложиш нещо свое и съкровено в ръцете на човека срещу теб. Както казва Фриш: „Доверието е рисково занимание“ и аз мога само да съм дълбоко признателна на всички, които поеха този риск.
Кристиан не можа да стане моят първи събеседник, така както планирахме онази пролет. Вместо него на креслото срещу мен седна неговата майка. А след нея – дълга редица от светли и вдъхновяващи ме хора.
Благодаря им от сърце. Благодаря за подарените уютни и смислени човешки разговори. Всеки един от тях неизменно пораждаше у мен желанието да срещна някъде някого за следващ такъв.
Оставам с надеждата, че тези текстове ще имат същия ефект и върху читателя.
ОТКЪС:
Какво разбирате под понятието женственост? Какво намирате за особено прелъстително в една жена?
„Женствеността не може да бъде мислена независимо от мъжествеността. Тя е силата да въздействаш на мъжа, да го провокираш към открития, да бъдеш муза. В крайна сметка женствеността – това е съучастничество в създаването на нещо красиво.“
Галя Йончева, оперна певица
***
„Животът ни е нож с две остриета. Но аз обичам точно такива ножове. Жената, например, е също такъв нож за мъжа. Чудно ли е тогава, че видове убийства и самоубийства колкото искате? И не е ли вид самоубийство влюбването на мъж в жена?
Проф. Никола Георгиев, литературовед
***
„Дивата“ жена не е непременно купонджийка или авантюристка. Тя е свободната жена – тази, която запретва ръкави и започва да твори живота си – да твори изкуство, наука или хляб, да твори мислите си. Най-тъжното нещо за една жена е да пропусне тази среща със себе си – да се размине с онази другата, от която може да чуе и научи много. “
Мария Силвестър, телевизионна водеща
***
„Не мисля, че има конкретно женско качество, което те обезоръжава. Но има изключително силни женски присъствия, които те мотивират да направиш неща, които иначе не би направил. Присъствието на жена в стаята може да те накара да реагираш неочаквано за самия себе си, да надскочиш себе си, да бъдеш нещо повече и по-добър от това, което си. “
Иван Кръстев, политолог
***
„Ама кой е казал, че не трябва да разбираме жените?! Напротив, трябва да умеем да ги разбираме. Жените, с извинение, са малко по-лошички от мъжете. Защо? Защото са инат. Те обичат да казват обратното на мъжа и да му опонират за всяка дреболия. Но пък от друга страна, мъжете харесват това, дори го намират за чаровно. Харесват капризите им, харесват упорството им и затова им отстъпват. Една жена много трудно би направила стъпка назад. Тя е по-упорита от мъжа. И е добре човек да го разбере това още преди да се ожени. “
Проф. Симеон Щерев, джаз музикант, флейтист
***
„Рядко се случва по нашите земи жена да не кълне. Това е нейният начин да си оправи сметките със света, така както мъжът го прави с псувните. Клетвата, както и благословията, е израз на една и съща вяра в магическата сила на словото. “
Бойка Асиова, писателка
***
„Скулптурата е това – присъствие. Затова казвам, че скулптура и жена трябва да се гледат на живо. “
Павел Койчев, скулптор
***
„По въпроса за женствеността ще цитирам приятеля Хамлет: „Непостоянство – твоето име е жена“. И все пак, ако трябва да бъда сериозен – когато се случи една жена да е едновременно красива и интелигентна, това направо ме убива. Тази комбинация от физическа привлекателност и ум е най-обезоръжаващата женственост. “
Проф. Асен Балтов, ортопед
***
„Слепите хора са царе на купоните. Те пеят, танцуват, прегръщат се, влюбват се. И е много по-красиво. Харесваш някоя жена по гласа й, по начина, по който те докосва, по смеха й. И няма значение дали има брадавица или клепнали уши. Ти й се доверяваш изцяло. Хващаш я за ръка и се оставяш да те води. В нея е цялата ти надежда. “
Любен Чаталов, актьор
***
„Представям си се как гледам пчели в една къща с голям двор, където има всякакви цветя. Има и животни. Следобед е и аз съм седнал навън под една череша и си пиша. В тази красива картина непременно има жена и едно дете на около седем години. Казвам го с усмивка. Мислил съм си дали мога да пиша, ако няма някой, който да ме обича. И мисля, че не мога. “
Георги Господинов, писател
***
„Това, което може да напише Вирджиния Улф, с тази чувствителност, с това усещане за липса на собствена стая, с тази невписаност в един свят, който е мъжки, не би могло да бъде написано от мъж независимо от неговия писателски талант. Има натрупана исторически тъга в жената – и тази тъга може да бъде извадена и положена върху белия лист само от жена. “
Георги Господинов, писател
***
„Не съм от мъжете, които имат стереотип за женственост. Бил съм близък и с норвежка, и с испанка, китайка, сега японка. Не мога да кажа, че ми харесва конкретен тип жена – да речем, дългокраки. Имал съм жени с прекрасни крака, имал съм и… с не чак толкова прекрасни. Не мога да ги сравнявам. Знам, че звучи страшно банално, но най-важното е душата. Другото е опаковка. “
Васко Василев, цигулар
***
„Женствеността е една особена чувствителност към цялостното тяло на семейството. Има един невероятен кадър на Тарковски, който малко хора забелязват. Веднага след като „блудният син“ се връща и свлича пред осанката на баща си, се появява майката. Ние не виждаме лицето й, но виждаме как тя мие нозете му, принася му разни неща, домашни съдини. Така да се каже – принася му дома. Мисля, че тук иконографски много правилно е уловена ролята на жената и майката. Майката е онази, за която всички членове на семейството са свързани в едно. Нея я боли за тази „едност“. Ако едно от децата й го няма, домът за нея е разрушен. Поради тази причина тя посреща сина си и го въвежда отново в домашните вещи, в единството и целостта. И така изцерява дома. Жената е онази, в чието сърце всички се събират в едно. Впрочем така е и с архи-жената – света Богородица. Тя е сърцето на Църквата, чиято глава е Христос. “
Проф. Калин Янакиев, философ, теолог
***
„Не мога да говоря общо за възхищението ми към всички жени. Не искам да изпадам в патос. Аз съм много критично настроен към описанието на крайни чувства и въобще – към всякакви крайни определения. Какво би ми харесало у една жена? Ако жената има чувство за хумор, това много би ми харесало. Жена с чувство за хумор е нещо рядко и ако настоявате на думата – то ме възхищава. “
Самуел Финци, актьор
***
„Между различните любови има нещо много сходно, което вероятно е лакмусът, по който разбираш, че обичаш една жена – това е желанието да имате общо дете. Толкова просто и едновременно с това – толкова могъщо. “
Акад. Лъчезар Трайков, невролог
***
„В една жена намирам за особено привлекателни интелектът и характерът. Знам, че очаквате да кажа нещо по-конкретно, но аз държа на това свое мнение – аз харесвам умни жени с характер. Нищо повече, но и нищо по-малко. “
Петко Георгиев, журналист
***
„Мисля, че истинското приятелство е приятелството на пределните изпитания. Така че физическото привличане между мъж и жена може да се разглежда и като изпитание на тяхното приятелство. Защото истинското приятелство предполага, че виждаш другия като нещо насъщно, без което не можеш, но то е отделно и самостойно. А любовта е друго. Тя е изцяло доминирана от стремежа за сливане. Аз съм другият и другият е аз. Ние сме едно – и в мислите, и в чувствата, и в действията си. “
Проф. Георги Фотев, социолог
***
„Прелъстителната сила на жената е в умението да посегне и докосне съкровеното в мъжа. Да се развълнува от него, а не просто да се информира. Да приседне жената до теб и да преживее уязвимостта ти.”
Проф. Цочо Бояджиев, философ, поет, фотограф
***
„То е ясно – най-много от всичко се обича душата. Крака, нос, уши – те може да са симпатични. Но душата люби душа. Ако ме питате за жената обаче, тя, както казва един мой герой, е бронежилетката на нашия живот.“
Любен Чаталов, актьор
***
„Всичко в човешкото тяло е трудно и вълнуващо за правене. Особено в тялото на жената. На нея всичко й е хубаво. Дори малкото й пръстче, кутрето, и то е възхитително. Затова я обожавам. Не, че мъжкото тяло не е красиво. Но къде ще се сравнява мъжът с жената?! Мъжът е фукльо. Той има нужда от възхита. А жената има нужда от любов.”
Георги Чапкънов, скулптор
***
„Мъжете често не сме склонни да подлагаме на съмнение собствените си убеждения. Това води до някаква умствена летаргия. И нищо не може да ни извади от тази леност така бързо, както една умна жена. Най-голямото предизвикателство за мъжа винаги е било само едно – жената.“
Веселин Диманов, режисьор
0 Коментара