Как жената преживява загубата на съпруг

В тази статия ще погледнем този тъжен момент през погледа на жената. загуба на любим. загуба на съпруг.

В тези забързани времена често забравяме онзи скръбен момент, в който единият от двама, по една или друга причина, напуска този свят. разбира се, за мъката няма разлика, мъж ли е или жена. скръбта от загубата на партньор  е унищожителна. в тези и следващите редове обаче, ще обърнем внимание на жената. какво се случва след загубата на човека до нея.

Информацията ни е споделена от траурна агенция Варна – Варна Мемориал

Първият момент!

Без значение дали кончината е внезапна или очаквана, ние никога не сме подготвени за нея. Човек идва на този свят,  оставяйки плодовете на своите мисли и дела и си отива, оставяйки след себе си светла диря. Мъжът в една връзка е стълба на сигурността, упората и утехата за жената. той се отдава на тези отношения и приема жената за свое пристанище в живота. Когата неговият и нейния път се срещнат и вятърът  ги отправи в една посока, всеки вече приема другия да свое семейство. И ние разбираме, че няма по-свят съюз от това. двама в едно. и преди да тези двама да станат трима, те са си напълно достатъчни.

По някога обаче животът има друг план за нас. И понякога от двама остава един. Единият напуска този свят по неведоми причини. Жената страда отвътре. Загубата остава пропаст, която зее  и първите моменти са непоносими.

Каква е разликата!

Казваме, че жената преживява вътрешно мъката си. Тя не може да изпотроши от ярост и скръб мебелите. Не и отива и да удави мъката в безпаметни алкохолни нощи. Разбира се, всяко нещо има изключение, но скъкрушената жена таи болката и се бори вътре, в душата си, с нея. Когато изгуби избрания, упората до себе си, една жена изстрадва това състояние и то се изписва на лицето и. Очите стават други, а доверието се превръща в страх. Тази загуба я бележи за дълго време, а понякога завинаги. И въпреки, че тази статия е за жената, истината е, че мъжът страда много повече. И може би там е разликата. Мисля, че мъжът умира вътрешно, щом изгуби жената. От своя страна, жената успява да намери пътя от бездната към горната земя, защото жената е създадена да бъде и майка.

Първите въпроси!

Тук не се делим на мъже и жени. Винаги всичко започва с въпроса: „Защо на мен /нас се случва това!?“

И няма отговор. Ти го нямаш, приятелите ти го нямат, близките ти също. Минава поклонението и ти разбираш, че човекът го няма. И няма да се върне. И става тихо. И вътре в теб, и отвън.

Жената се затваря и страда също, както мъжа. Но разликата е може би в глината, от която творецът ни е създал. Мъжете и жените страдат по различен начин. При мъжа е саморазрушително. При жената е имплозивно, но и самосъхранително. С други думи, тя успява да се съхрани и да го превъзмогне по успешно от мъжа. Някой ще каже, че жената е по-силна емоционално. Не знаем дали е така, но е факт, че мъжът е по-силен в едно, а жената ̶ е по- оцеляваща в друго. Емоциите могат са съсипят един мъж, а при жената по-често е различно.

Осъзнаването на загубата!

Мъката винаги е процес. Както знаем на този свят нищо не и вечно и нищо не е завинаги. За щастие, страданието също. Някои казват, че времето лекува. За съжаление, всеки, който е изгубил близък знае, че не е така.  Когато имаш чувството, че си на дъното и вече няма смисъл да продължиш, то мозъкът започва да се адаптира. Сякаш, той преминава в авариен режим. Пагубните мисли не означават задължително, че си се предал. Те са искрата, която запалва онази сила в теб, която те кара да се изправиш и продължиш. И колкото по рано приемем истината и погледнем реално в това, което ни е сполетяло, толкова по бърдо ще се изправим на крака.

Как да се справим!

Жената винаги е имала нуждата да споделя, да има около себе си приятелки и хора, с които да обсъжда. Това е повече от важно в този момент. А именно, да не си сама е един от ключовете да се изправиш и продължиш. Подкрепата от близки важи и за двата пола. Въпреки, че мъжете са по затворени и приемат това за слабост, жената изразява по лесно болката си. Всъщност, да говориш е самопомощ. Говорете за това как се чувствате. Излезте навън, припомнете си всичко, което сте били преди да срещнете човека, когото сте изгубили. С други думи, върнете се към себе си.

Да продължиш напред не е предателство!

Едно от важните неща е да допуснем отново човек до себе си. И въпреки, че ще го съпоставяме непрестанно с човека, който вече не е до нас, това е стъпка напред. Не е предателство да дадеш шанс на себе си, да събудиш някакви емоции, да запалиш искра в тъмнината, която те е обгърнала. Това, на което си държала вече го няма. Това, по което страдаш вече не е тук.  Но ти си тук и сега и имаш нужда да продължиш. А отношенията са точно това –  стъпка напред.

Преди са се съмне, винаги е най- тъмно!

Накрая винаги светлината побеждава тъмнината. Обградете се с приятели, припомнете си любимите неща, спомняйте си по често за детството и мечтите си. Заменете „ние“ с „аз“, обърнете се към бог. Намерете сили да изкажете всичко, което е във вас. Реално, сълзите са ваш приятел, както и думите. Пребоядисайте дома си, сменете гардероба си, дори прическата. Казано накратко, направете го заради вас. Опаковайте мъката, сложете и панделка и я пуснете в реката на спомените. Нека си отиде. Оставете за вас точно толкова колкото е нужно. А това са уважението към този, който не е вече сред нас, спомена за хубавите моменти и красивите мигове преживени заедно, съветите, които си получила, добрите примери. Защото утре ще е по-добре от вчера.

И когато дойде  и вашият миг, може би на 92 години, заобиколена от деца и внуци, с лице набраздено от бръчки, защото сте се усмихвала, с очи пълни с мъдрост, защото сте живяла и бъркала, ще си кажете: „По дяволите, справих се с този живот! Изпитах всичко, което ти господи ми изпрати, но останах в пътя! И го извървях! Амин!“

С уважение и почит към тези, които не са вече тук сред нас!