Българската литература загуби една от своите най-разпознаваеми авторки. На 81-годишна възраст почина поетесата, писателка и преводач Надежда Захариева, оставила ярка следа както със собственото си творчество, така и с обществената си дейност. За кончината ѝ съобщиха нейни близки.
Родена на 3 ноември 1944 г. в трънското село Радово, Надежда Захариева израства в Сандански. Завършва френска филология в Софийския университет и още в младежките си години посвещава живота си на литературата.
През годините се утвърждава като автор на десетки стихосбирки, книги с поезия и публицистика. Нейни стихове се превръщат в текстове на популярни български песни, а творчеството ѝ е отличавано с редица литературни награди. Член е на Съюз на българските писатели и остава активна в литературния живот до последните години, като продължава да се среща с читатели в цялата страна и да издава нови книги.
Особено място в живота ѝ заема бракът с големия български поет Дамян Дамянов. Двамата са семейство повече от три десетилетия и имат три деца. Самата Надежда Захариева често с чувство за хумор казва, че ако е съществувала подобна професия, би имала десетки години трудов стаж като „личен асистент“ на съпруга си – човекът, за когото се грижи всеотдайно до края на живота му.
Освен като поетеса, Надежда Захариева има и обществена кариера. В началото на прехода участва активно в политическия живот на страната и заема различни публични длъжности, без обаче никога да прекъсва връзката си с литературата. В по-късните години постепенно се оттегля от политиката и се посвещава изцяло на писането, срещите с читатели и популяризирането на българската поезия.
През 2024 г., по повод своята 80-годишнина, тя представя книгата „Наричана накратко Надка“ – едно от последните ѝ произведения, в което преплита лични спомени, размисли и поезия. В интервюта от последните години неведнъж споделя, че най-голямото богатство за един творец остава срещата с читателите и усещането, че думите му продължават да докосват хората.
Със смъртта на Надежда Захариева българската култура губи не само талантлив поет, но и една от личностите, които в продължение на десетилетия отстояваха силата на словото, любовта към литературата и човешкото достойнство. Творчеството ѝ остава като свидетелство за чувствителността, надеждата и духовната устойчивост, които бележат няколко поколения български читатели.
0 Коментара