Как Одри Хепбърн става таен шпионин по време на Втората световна война

Одри Хепбърн става филмова и модна икона през 50-те и 60-те години на миналия век. Тя е номинирана за пет Оскара и печели наградата за най-добра актриса през 1953 г. за играта си във филма „Римска ваканция“. Но като тийнейджърка по време на Втората световна война тя играе съвсем различна роля – организира тайни балетни представления, за да събира пари за холандската съпротива срещу нацистката окупация.

Хепбърн е родена в Брюксел през 1929 г. в семейството на холандската баронеса Ела ван Хемстра и британско-австрийския бизнесмен Джоузеф Хепбърн-Рустън. В Лондон родителите ѝ са привлечени от Осуалд Мозли, лидер на антисемитския Британски фашистки съюз (BUF). Ела ван Хемстра пише статия за списанието на BUF за това, което тя вижда като слава на нацистка Германия. Хепбърн-Рустън напуска семейството, когато Хепбърн е на шест години. По-късно той е арестуван като „сътрудник на чуждестранни фашисти“ и прекарва войната в британски затвори.

„Още като малка, знаете, тя беше екстровертна, смееше се, играеше, действаше. Дядо ми я наричаше „маймунски пъзел“ – разказва Лука Доти, най-малкият син на актрисата, пред Робърт Мацен, автор на книгата „Холандско момиче“, която описва живота на Хепбърн по време на Втората световна война.

„Майката на Одри решава, че Англия като цяло и Кент в частност не са място за Одри заради надвисналата внезапно заплаха германците да нахлуят през Франция и да започнат инвазия в Англия“, казва Мацен.

Ван Хемстра изтегля дъщеря си от британския пансион. Те се преместват в семейно имение в Нидерландия и Одри се записва в танцово училище с по-холандски звучащото име Адриантие ван Хемстра (по-късно тя променя фамилията си на Хепбърн, когато става актриса.) Майка ѝ все още се възхищава на Адолф Хитлер и вярва, че той никога няма да нахлуе в „нейната“ страна.

„Преместването в Холандия не беше идване у дома. Тя не можеше да говори холандски. Трябваше да ходи в холандско училище, без да разбира нито дума, с нови деца, които ѝ се подиграват“, казва Доти за преживяванията на майка си в Холандия.

През май 1940 г. Хитлер нахлува и окупира Нидерландия. „Източният фронт беше пещ, в която не можеше да се вкарат достатъчно бързо ресурси. Германците имаха нужда от храна за войниците, от дрехи за войниците, а всичко това се вземаше от холандците и другите окупирани страни“, разказва Мацен за ситуацията.

Чичото на Хепбърн, граф Ото ван Лимбург Стирум, заема принципна позиция срещу нацистите. През 1942 г. група от съпротивата се опитва да взриви германски влак близо до Ротердам. Въпреки че ван Лимбург Щирум не е замесен, той е арестуван, защото е видна антинацистка фигура. Нацистките агенти откарват него и още четирима души в гората, застрелват ги и захвърлят телата им в немаркирани гробове. Хепбърн обича чичо си като заместващ баща й и е съкрушена от убийството му. „Това се превръща в национален инцидент, в пробуждащ момент за холандския народ“, казва Мацен.

Въпреки че фамилията ѝ е привилегирована, нацистите отклоняват храна и ресурси от Нидерландия и семейство Ван Хемстра гладува. Когато Хепбърн навършва 15 години, ѝ е наредено да се присъедини към нацистката Kulturkammer, съюза на артистите, или да се откаже от публичното изпълнение на танци. Тя избира да се откаже от танцуването.

„Чрез танца тя може да мечтае, да лети, да забравя. Това е начинът, по който тя бяга от реалността“, казва Доти за страстта на майка си. Хепбърн танцува пред публика вкъщи със затворени щори и само със свещ за осветление, за да не бъде разкрита. Пианото свири много тихо, докато тя е „на сцената“ – но не може да има аплодисменти. В края на представлението тя събира пари за съпротивата.

От балерина до шпионин

През пролетта на 1944 г. Хепбърн доброволно става асистент на един лекар – Хендрик Висер’т Хоофт, който е член на съпротивата. Въпреки че майката на Хепбърн е смятана за сътрудник на нацистите, Висер’т Хоофт отчаяно се нуждае от помощ, за да подкрепи хилядите хора, които се крият от нацистите. Той ѝ се доверява достатъчно, за да я преме.

На 17 септември 1944 г. Хепбърн е в църквата, когато химнът е прекъснат от свистене на двигатели. Операция „Маркет Гардън“, която е план на съюзническите сили да превземат девет моста над река Рейн, е започнала – и когато тя тича навън и поглежда нагоре, хиляди съюзнически войници се спускат с парашути.

За съжаление, в района се прегрупират две тежко бронирани нацистки дивизии. Немските танкове се движат пред къщата на Ван Хемстра. Хепбърн и семейството ѝ се крият в мазето, докато битката продължава девет дни. Когато излизат, научават, че германците са победили. Тя чува писъци от сградата, където нацистите извършват репресии – измъчват и убиват членове на холандската съпротива.

Когато съюзническите самолети, летящи към Германия, трябва да направят аварийно кацане в Нидерландия, Висер’т Хоофт изпраща Хепбърн в гората, за да се срещне с британски парашутист с кодови думи и тайно съобщение, скрити в чорапа ѝ. Тя успява да се срещне, но на излизане от гората вижда, че към нея се приближава холандска полиция. Тя се навежда, за да набере диви цветя, след което кокетно ги поднася на полицаите. Те остават очаровани и не я разпитват повече. След това тя често носи съобщения за съпротивата.

„Тя много вярваше, че има борба между доброто и злото и трябва да вземеш страна“, казва Доти.

„Германците не приемаха децата на сериозно. „Просто се махни от пътя ми, дете“. Такива неща. Холандците бяха достатъчно практични, за да видят, че децата, тъй като не бяха заподозирани в нищо, могат да бъдат тези, които осъществяват съобщенията и да правят тези жизненоважни неща за съпротивата, и децата обичаха това. Беше вълнуващо, беше опасно и те се превърнаха в герои на съпротивата“, добавя Мацен.

През февруари 1945 г. има съобщение, че около 500 холандци умират от глад всяка седмица. Както много други, Хепбърн и семейството ѝ изпитват отчаян недостиг на храна. Тя се разболява тежко от анемия, жълтеница и получава отоци.

Когато пред вратата на къщата отново се разгарят ожесточени боеве, Хепбърн и семейството ѝ се крият в мазето в продължение на три седмици. Накрая, на 16 април 1945 г., всичко утихва. Тя усеща миризмата на тютюн, който по време на войната е невъзможно да се набави в Нидерландия. Качва се по стълбите от мазето и отваря  вратата, за да види петима канадски войници, които пушат цигари и са насочили картечници към нея. Веднага започва да им говори на английски език. Един от тях изкрещява: „Ние не само освободихме един град – ние освободихме една англичанка!“

По-късно Хепбърн казва на сина си, че никога не е простила на майка си, че е симпатизирала на фашистите. Когато войната свършва, тя печели стипендия за балет „Рамбърт“ в Лондон. Въпреки че е талантлива, конституцията ѝ е трайно увредена от недохранване и тя няма достатъчно издръжливост, за да стане балерина. Вместо това се насочва към актьорската професия, като получава малки роли в театъра на Уест Енд и във филми като „The Lavender Hill Mob“.

През 1953 г. получава първата си главна роля в „Римска ваканция“. Филмът има огромен успех и сред критиката и сред публиката, а освен „Оскар“ за него Хепбърн получава и награди „Еми“, „Грами“ и „Тони“. През цялата си кариера тя продължава да се занимава с благотворителност, по-специално като посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Умира през 1993 г.

„Инстинктите на Одри са били усъвършенствани много добре от войната и всичко, което е преживяла, и тя е имала толкова много опит, че е могла да се превъплъти в тези различни образи“, казва Мацен.

От подкаста History’s Youngest Heroes на BBC Radio 4