Разказите в сборника на Антония Апостолова „Потъване в мъртво море“ са обединени от общата тема за човешките загуби и щети – истински или въображаеми, несъзнавани или подценявани, неизбежни или твърде закъснели. Това са истории за вратите, през които преминаваме и които се затварят след нас, най-голямата от които – на смъртта, но същевременно и за спасителната светлина, която прозира през всички наши разкъсвания и пукнатини.
Авторът ни отвежда в България, Гърция и Израел, за да ни разкаже съдбите на героите си с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и завладяваща атмосфера. Героите са различни по вид, възраст и взаимоотношения двойки – фатално влюбени едно в друго деца, опасно неразличими близначки, разделени себични родители, партньори, загубили другия, двойки с твърде голяма разлика, семейства, преодолели измяната или преоткрили красотата на белезите, което ни нанася времето.
В този смисъл това са истории за човешката ентропия. С психологическа проницателност и внимание към детайла Антония Апостолова разказва за потъването, което се случва с всеки от нас, но което преживяваме и осмисляме сами за себе си.
За историите в сборника Йорданка Белева пише: „В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант: потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини – дълбочината придърпва в едновременност от неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач. Затова не приемам тази книга като дебютна. По-лесно ми е да повярвам, че Антония Апостолова не е издала първите си няколко ръкописа, за да се появи между тези корици автоантологията на нейните талант и ерудиция.“
„Антония Апостолова пренася изящното изкуство на човешката двойка в изоставени от литературата днес територии. В нейната книга самият разказ отново е изящно изкуство. А авторката е твърде прозорлива: в нейните истории пробягват ледените пламъчета на променливата близост. Ожесточените поетически мигове на „Потъване в мъртво море“ сочат всички неосъществени възможности и пред героите на Антония, и пред самите нас.“, казва Марин Бодаков.
„Разкази с психологическа дълбочина, нюанси и чувствителност към детайла, с езиково богатство и стилистично разточителство. Антония Апостолова разгръща необичайно сюжетите, има усет за добър финал и пише с увереност и размах. „Потъване в мъртво море“ е успешният ѝ дебют в прозата.“, смята Силвия Чолева.
„С излизането на бял свят на сборника „Потъване в мъртво море” в българската литература се появява изключително интересен разказвач. Ще оценят тази поява читатели, които разбират какво писателско умение се изисква да преобразяваш структурата на разказа, както и обема му, в ново пространство и то да има далечни хоризонти, без да излиза от рамките на дефинираното за жанра. Макар да е нарисувана картината на ограничен отрязък от време, читателят добива представа за бъдещите отношения на героите мъж и жена. (Понеже във всяка история има един мъж и една жена в различни взаимоотношения и на различна възраст).
Във всички истории темата е смъртта или загубата, равносметката, човешките щети и това обединява разказите интонационно и психологически, като по някакъв начин ги свързва в общо повествование.
Езикът на Антония Апостолова е език на поет и прозаик едновременно и тази възможност го извайва образен, гъвкав и свеж. Езикът на един интелигентен писател, който в своя белетристичен дебют прави сериозна заявка за бъдещи литературни постижения.“, смята Керана Ангелова.
0 Коментара