Личните граници са нашите критерии за качество във всяка сфера на живота – здраве, партньорски отношения, работни взаимоотношения, приятелства, социална среда, хоби и интереси, деца, личностно развитие. Това е нашата система за поощрения и наказания, когато някой нарушава тези наши критерии. От начина, по който отстояваме тези критерии, зависи здравословността на отношенията, които изграждаме с други хора, както и психическото и емоционалното ни равновесие.
Ние губим позиции, когато не изговаряме на глас на какво държим, какви потребности имаме, какви очаквания имаме от хората, с които влизаме във взаимоотношения. За да имаме здрави лични граници трябва да се научим на наблюдателност, на умение да проверяваме съответствието между казано и направено, и да казваме на глас НЕ, когато нещо не ни устройва и Да, когато наистина нещо ни е по сърце.
Защо хората не уважават нашите граници?
- Самите ние не възприемаме себе си сериозно;
- Не възразяваме но хората, когато пренебрегват нашите изисквания;
- Позволяваме твърде много компромиси;
- Изразяваме се неясно;
- Избягваме конфликти;
- Премълчаваме неща, които ни дразнят;
- Решаваме, че другите ще се досетят какво искаме;
Когато не отстояваме своите лични граници, ние се намираме в зависими отношения, често изпитваме чувство на гняв, обида и вина, когато не се съобразяват с нас. Свиваме се и прехвърляме отговорността на другите. И по този начин губим от собствената си увереност. Когато отдаваме прекалено много време на другите хора, в един момент не остава енергия за нас, претоварваме си и започваме да боледуваме. Усещаме, че рядко ни остава време за почивка, интереси и време за себе си.
В стремежа си да се докажем, развиваме невротизъм и тревожност. Емоционално сме постоянно разклатени и напрегнати. Защото първо изземваме инициативата от другите, контролираме ги и не им даваме възможност за изява. Превръщаме се в един неприятен човек, който постоянно се сърди или диша във врата на хората.
В хода на изграждане на нашите лични граници трябва да се научим да уважаваме и границите на другите хора, да им гласуваме доверие, да ги молим за помощ, както и да им прехвърляме отговорност. С цел да ги ангажираме равностойно в процеса от една страна, за да започнат и те да се усещат значими, от друга страна да започнем да съхраняваме себе си, като време и енергия.
Умореният и раздразнен човек не е най-добрата компания. Това вътрешно натоварване на личността се отразява в общуването ни с околните. Ние не можем да дадем най-доброто от себе си.
Липсата на лични граници, е вид нарушаване на Закона за равновесието, на обмена между даване и получаване. Често човекът без лични граници дава постоянно, без да изчаква акта на получаването, което кара получаващият да се чувства постоянно задължен. В един момент той намразва даващия, защото по никакъв начин не може да реализира възможността си и той да даде. Започва да се чувства ощетен.
Здравословните граници са в ясно договорените отношения, равностойното участие на всички страни. Тогава енергията във взаимоотношенията тече правилно. Хората се чувстват спокойни, уважавани и обичани. Всеки разполага с достатъчно енергия, за да се грижи за своите неща.
Ние стигаме до изтощение, когато храним нереалистични очаквания или усилията ни не биват оценени, по начина, по който очакваме. Често проблемите с нашите килограми са проблем с нашето психическо здраве, на подсъзнателно ниво ние запълваме емоционалните си празноти с храна, постоянно пазаруване или други зависимости. Подценяваме необходимостта от преосмисляне на нашите приоритети и възможността за почивка и възстановяване. Както и възможността да заявим желаното на глас.
Защо имаме пропускливи граници?
Защото някой от родителите в детството ни ни е пренебрегвал физически и емоционално или ни е малтретирал. В резултат, на което сме свикнали с тази травматична комуникация, приели сме я, като стандарт за нормалност. Свикнали сме да нямаме избор. Научили сме се да търпим безропотно. Във времето сме се отказали от собствените си потребности, за да нямаме неприятности.
Как да фиксираме личните си граници във всяка сфера на живот?
Като си отговорим на всеки въпрос – от какво имам нужда във сфера здраве, за да чувствам прилив на енергия и прилив на ентусиазъм, от какво имам нужда във сфера работа и финанси, за да се чувствам достатъчно самостоятелен и обезпечен, във сфера партньорски отношения – от какво има нужда да се чувствам достатъчно разбран, спокоен и обичан, във сфера приятелство – от какво има нужда, за да се чувствам приет, за да мога да се доверявам и споделям открито, във сфера деца – от какво имат нужда моите деца, за да имаме добро разбирателство, подкрепа и сътрудничество, във сфера хоби и интереси – кои са нещата, които ме правят увлечен, свободен и щастлив, във сфера личностно развитие, от какви знания и опит имам нужда, за да се чувствам достатъчно на ниво, да мога да вземам адекватни решения и да постигам целите си. Едва тогава ще можем да фиксираме успешно личните си граници.
Когато се научим да поставяме отношенията си на ясна основа и договореност, тогава ще имаме уважение.
Научете се да бъдете ясни и кратки.
Заявете ясно от какво имате нужда и какво желаете. Следете за взаимност и коректност в обещанията и позицията на другия. Търсете помощ, прехвърляйте отговорност. Предоставяйте възможност за изява на другите. Бъдете благодарни и уважавайте техния принос. При некоректност наказвайте и се дистанцирайте. Ако трябва, излизайте от неработещите отношения. Смисълът на личните граници е да се самосъхраним.
0 Коментара