Шангри-Ла, Шангри-Ла, Шангри-Ла… Мистичното име се отпечатва в съзнанието ми и се повтаря почти като мантра в медитация, докато гледам в захлас през прозореца на колата преминаващото пред очите ми тропическо великолепие на Мавриций.
Пътуваме към Shangri-La Le Touessrok – един от най-ексклузивните хотели на острова, но в момента не ме вълнува тропическия му лукс, а идеята на „кръстника“ му – британският писател Джеймс Хилтън нарича така измисления си рай, скрит нейде в Тибет в Хималаите, в романа си „Изгубеният хоризонт“. След филма по романа името Шангри-Ла заживява собствен живот и се превръща в синоним на идилично, утопично място и често се използва за описание на отдалечени и красиви кътчета, които наподобяват рай.
В края на януари Мавриций е личният ми рай – душата ми (и тялото, в което се настанила за този живот) са изпълнени с блаженство. Наоколо тюркоазът, изумрудът и златото на Индийския океан, джунглата и слънцето искрят нереално като в създадени от изкуствен интелект кадри. Тук наистина е целунато с любов от създателя място, в което всеки може да намери това, което търси – бягство от стреса и зимата, терапии за тялото и душата, приключения или от всичко по колкото си иска.
Раят е субективно преживяване – за някои може да са величествени върхове и километри бели писти с пудрен сняг в Алпите, докато други са фенове на пясъка с пудрена консистенция. Мисля си, че все пак палмите, буйната растителност, ярките цветове, ароматът от красивите тропически цветя, храсти и дървета, причудливите била на планините, морският бриз, залезите над ласкаво топлите води на океана, които сякаш пращат любовни писма от небесата, и коктейлите с местен ром преобладават в колективното съзнание като представа за „райски“ преживявания.
Че Мавриций е райска градина твърди и френският поет Шарл Бодлер. На Марк Твен също се приписва цитат по въпроса: „Оставаш с впечатлението, че първо е създаден Мавриций, а после Рая, като Рая е създаден по негово подобие.“
Раят в Мавриций има един единствен недостатък – далеч е от България, но в последните няколко години пътуването до него стана по-комфортно с чартърите на Emerald Travel, обикновено няколко пъти годишно. Туроператорът предлага програми и хотели от ексклузивното си портфолио и с полети на Turkish Airlines – 10 часа от Истанбул, но през нощта и с комфорта на турския авиопревозвач. Няма jet leg – часовата разлика е едва 2 часа. Най-подходящият сезон за ваканция в Мавриций е през тамошното лято –
от ноември до април.
Островът е малък – около 2000 кв. м. или 46 на 61 километра, във формата на перла – можете да го обиколите бързо с кола. Разположен е източно от Мадагаскар, а наблизо са още островите Реюнион (френска територия) и Родригес – вторият е част от държавата Мавриций.
Усещането за рай може би се дължи и на факта, че хилядолетия след появата на Хомо сапиенс Мавриций остава необитаем от човешки същества. Официално е открит от португалци през 1507 г., но те така и не създават селища. Правят го холандци 91 години по-късно – наричат го Мавриций в чест на принц Мауриц ван Насау. Те разказват на света и за
удивителния местен жител – птицата Додо,
която днес е едно от най-известните изчезнали животни и символ на това колко можем, ние, хората, да сме вредни за останалите на планетата.
Додо е била едра птица, тежаща около 15-20 кг и висока около 90 см. Поради липсата на хищници на острова, тя е загубила способността си да лети и се е хранила основно с плодове, семена и корени. Когато идват хората, те водят със себе си елени, прасета, маймуни, кучета и плъхове (нелегални мигранти на корабите), които започват да изяждат яйцата на додо, които тромавите птици снасяли само веднъж годишно. Моряците пък похапвали самото додо, макар и месото му да не било особено вкусно, ако се вярва на твърденията им. Факт е, че по-малко от 100 години след срещата си с хората додо изчезва – последното регистрирано наблюдение датира от 1681 г.
Днес единственият запазен оригинален скелет на додо се намира в музея в столицата Порт Луис. Има запазени фосили и ДНК и може би в един недалечен ден някой ще клонира додо. Изчезналата птица е символ на Мавриций и ще видите нейни рисунки навсякъде.
Холандците донасят на Мавриций захарната тръстика, която днес е едно от основните икономически пера на острова, заедно с туризма, IT и финансови услуги (тук е данъчен рай).
Французите завземат острова през 1715 г. и го преименуват на Île de France. Те развиват икономиката чрез захарни плантации, използвайки роби от Африка. По време на Наполеоновите войни, през 1810 г., британците превземат острова и връщат старото име – Мавриций. През 1835 г. робството е премахнато, след което в захарните плантации пристигат хиляди нископлатени работници от Индия. А след средата на XIX век започват да се заселват и китайци – предимно като търговци.
Днес населението на Мавриций е около 1,6 млн. души – основно индийци, африканци, европейци и китайци. Официалният език е английският (което е чудесно за всички туристи тук), но почти всички говорят френски, а над 90% – маврицийски креолски, който е базиран на френски, но съдържа африкански, индийски и английски думи.
През XX век на острова започват движения за политически права и на 12 март 1968 г. Мавриций става независима държава в рамките на Британската общност. През 1992 г. страната се превръща в независима република. Днес държавата е демокрация с жизнен стандарт, подобен на българския, и с добро образование.
Тук мирно и поне на пръв поглед щастливо съжителстват хора с всякакъв цвят на кожата и религии. Напълно демократично държавата е определила, че всяка година всяка религия има право на един официален държавен празник – т.е. Коледа и Великден се редуват през година. Редуват се като почивни дни, иначе всеки си празнува – Китайската Нова година, Дивали, Байрям… и т.н.
Но да се върна към Шангри-Ла.
Легендата за райската земя продължава с бизнес начинание през 1971 г., с откриването на първия хотел от едноименната верига. През 2014 г. към семейството ексклузивни хотели се присъединява и Shangri-La Le Touessrok в Мавриций.
На елегантния вход ни посреща най-усмихнатият портиер в света – с гонг и бодър възглас за добре дошли. По-късно се оказва, че той е местна легенда – човекът, който познава и запомня всеки гост и е готов да съдейства с всичко. Хотелът има десетки гости, които се връщат отново и отново – докато ризортът се разгръща пред очите ми, докато го разглеждам – разбирам защо. Обзема ме
усещане за бягство на специално място в рая,
а останалият свят просто е престава да съществува.
Shangri-La Le Touessrok е шедьовър на дизайна, в който безпроблемно се съчетават мавританският чар и съвременният лукс. Всеки апартамент и вила са лично убежище, предлагащо гледка към океана. Когато слънцето се спуска под хоризонта, оцветявайки небето в оранжеви, розови и златисти нюанси, разбираш, че това не е просто място, а преживяване, емоция, която остава дълго след като си тръгнеш.
Когато се събудиш, можеш право от леглото да се потопиш в топлия тюркоаз на океана за разсънване – температурата е едва няколко градуса по-ниска от тази на тялото.
Ако бюджетът ви е голям, може да се поглезите в Shangri-La Beach Villas – изискани оазиси върху 423 кв.м. Трите къщи са част от ризорта, но уединени, с частни басейни и плаж, собствен път с частна порта. Във вилите могат да се настанят до 8 гости. Опасани са с тераси, водещи към частен инфинити басейн. Ястията се приготвят от личен готвач в кухнята на вилата, съобразени с вкусовете или диетите на гостите. На разположение е и личен иконом. Вилите са стилни и елегантни, с произведения на изкуството, но луксът е релаксиращ.
Ilot Mangénie е частен остров, достъпен само за гостите на ризорта. Тук, с крака, заровени в целунатия от слънцето пясък, и коктейл в ръка, може да се отдадете на нежния ритъм на океана и да похапнете вкусна морска храна на самия бряг. И времето наистина спира.
Shangri-La Le Touessrok изкушава с 5 ресторанта, които предлагат гастрономическо изживяване на световно ниво.
Освен основния Le Bazar, не пропускайте индийския Safran – все пак се намирате в „малката Индия“ насред Индийския океан! Тук ще се насладите на традиционни индийски ястия с модерен привкус – специалитети като ароматно къри, тандури и прясно изпечен наан. Японският Kushi залага на автентични суши, сашими и тепаняки. Има и ексклузивно саке меню, което допълва вкусовите изживявания.
Republik Beach Club & Grill на плажа залага на средиземноморска кухня, морски дарове и грил специалитети. Идеален е за романтични вечери с гледка към океана.
Раят не би бил божествен без спа оазис.
Chi, The Spa, се намира в уединена част на курорта. Тук можете да се насладите на разнообразие от терапии, вдъхновени от древните китайски и аюрведични лечебни практики. Сред тях са масажи, хидротерапия, медитация и техники за разтягане, които подпомагат възстановяването на тялото и ума. Спа зоната на остров Ilot Mangénie предлага ексклузивни масажи с кокос и захарна тръстика – истинско щастие за тялото и душата на самия бряг на океана.
Шангри-Ла предлага още модерен фитнес център с възможност за персонални тренировки и специални програми за спортове като плуване, тенис и голф на световноизвестното голф игрище с 18 дупки, проектирано от Бернхард Лангер. Също така – йога, тай чи, водни спортове.
От другата страна на острова, на югоизточното крайбрежие се намира
Blue Bay Marine Park –
един от най-забележителните морски резервати в Мавриций. Създаден е, за да защити богатата морска екосистема и обхваща площ от около 353 хектара. В парка могат да се открият над 50 вида корали и около 80 вида риби, включително цветни рифови риби като папагалови риби и рибата-клоун.
Спокойната, топла и чиста вода го прави идеално място за подводни приключения. Тук се намира известен коралов риф с мозъчен корал, който е един от най-големите в Индийския океан с диаметър около 5 метра. Мозъчните корали принадлежат към група твърди или каменисти корали. Структурата им е изградена от калциев карбонат или варовик, който се втвърдява в екзоскелет, наподобяващ скала. Гмуркането и шнорхелинга ще ви разкрие красотата му. А ако не искате – и лодките със стъклено дъно вършат работа. Може да видите още редки морски видове като костенурки, тропически риби и делфини.
А можете дори да отседнете в територията на Blue Bay Marine Park – в ексклузивния
Anantara Iko Mauritius Resort & Villas
и да се отдадете на спокойствие в елегантна обстановка и автентични изживявания.
Anantara Iko e построен точно преди пандемията от Ковид-19 при строги регулации нито едно дръвче, цветенце или дюна да не бъдат засегнати. Вероятно именно това го превръща в истински оазис – с невероятна градина, която пресичаш, за да стигнеш до „тайната врата“, сложена между две дюни и буйна растителност преди плажа. А до океана губиш усещането, че си в хотел…
Anantara Iko Mauritius разполага с луксозни стаи, сюити и вили с модерна естетика, вдъхновена от маврицийската култура. Всички с просторни тераси, някои с изглед към океана, а вилите с частни басейни са идеални за романтични или семейни почивки. В четирите гурме ресторанта ще откриете каквото душата ви иска, а ако целта ви е здравословна ваканция с йога, Тай чи и уелнес програма – не пропускайте Bon Manzer, който се фокусира върху био и вегетариански ястия, включително с местни суперхрани.
Anantara Iko Mauritius предлага още класове по маврицийска кухня, овкусяване на ром (с чили и манго е неочаквано добра комбинация), разходки с лодки до рифове и малки островчета, екскурзии до природни забележителности. Една от тях е
La Vallée des Couleurs –
или Долината на цветовете – уникална природна атракция на острова, разположена в южната му част. Тук, както казах вече, всичко е наблизо.
Най-известната забележителност, която името на парка, е земята с 23 нюанса, формирана преди милиони години вследствие на вулканична активност. Цветовете на почвата са резултат от минерални реакции и са един от най-зрелищните природни феномени на острова. Геолозите смятат, че след изригването на вулкана лавата е застивала при различна температура и от там са се появили различните нюанси.
Освен шарената земя, паркът предлага множество други природни красоти – гори, водопади, панорамни гледки към крайбрежието, животни, птици, цветя и дървета – абанос, такамака, гигантски костенурки, розов гълъб и др.
Ако сте фенове на адреналина – тук е най-дългата въжена линия на острова – може да „прелетите“ 2,4 километра над джунгли и водопади, а за допълнителна емоция – може да карате и велосипед върху въже много високо над пропаст. Въжените линии са 13 на брой с обща дължина 5500 метра, всичките над спиращи дъха отвисоко красоти. Природният парк предлага и общ билет за тях за най-големите любители на приключенията.
Адреналинът на двата 350-метрови непалски моста е не по-малко – гледайте нагоре, докато движите внимателно крак пред крак на тясната пътека над пропастта – иначе рискувате да изпаднете в паника и да увиснете над нея и… да попаднете на снимки в десетки фийдове в социалните мрежи. Може би чак в Саудитска Арабия – след нас забулена дама в пълно „щатно“ облекло – от главата до пръстите на краката, внимателно ситнеше по моста с телефон в ръка.
Ако не ви се иска да тествате гравитацията и да се отделяте от земята – насладете се на парка от АТВ или бъги по пресечени терени.
Не харесвах като дете и все още не харесвам зоологическите градини, може би защото идеята за клетки и отнемане на свобода ме отблъсква, но в
Casela Nature Parks
малкото момиченце в мен заликува да види отблизо чудни обитатели на Африка почти на свобода и в почти естествена среда – общо взето, най-близката възможна среща с природата. Разположен на западния бряг на Мавриций, Casela е вълнуващ приключенски парк, който предлага срещи с диви животни, адреналинови активности и чудни пейзажи.
Casela е дом на над 1800 животни, което го прави един от най-уникалните сафари и природни паркове в Индийския океан.
В Big Cats Kingdom едно от най-емблематичните преживявания е разходка с лъвове – уникален шанс да се приближите до величествените африкански царе на животинското кралство в контролирана, но открита среда. Под ръководството на професионални водачи можете да наблюдавате тези мощни същества отблизо, като същевременно научите повече за тяхното поведение и опазване. Другите големи котки са гепарди, каракала и сервала.
Със сафари камион, четириколка или Segway може да изследвате парка и да видите жирафи, зебри, щрауси, антилопи и носорози, които се разхождат свободно. На специална площадка може да се доближите близо до жирафите и да ги нахраните.
Casela е дом на над 150 вида екзотични птици, включително пъстри папагали, тукани и фламинго. Паркът разполага и с гигантски костенурки от Алдабра и заграждения за крокодили.
Липсват исторически забележителност, ще кажете. Не съвсем. Макар и само на 4 века и малко, цивилизацията тук е създала история. С посещение в
колониалната къща Eureka, La Maison Creole,
ще се докоснете до живота на белите заселници на острова.
Господарската къща се намира недалеч от столицата на Порт Луис. Наречена е на сорта кафе, който се опитвали да отглеждат собствениците. С кафето не им се получило, но пък захарната тръстика им донесла изобилие. През XVIII век семейство Льо Клезио създават захарния завод Eureka. Многочислената фамилия се нанася в дома през 1856 г., след като го купува от британски собственик.
Съпругата, мадам Льо Клезио е родила 17 деца, а в момента потомците им са 104. Седем поколения Льо Клезио се радвали на колониалния живот в този великолепен дом с романтична атмосфера, разположен в разкошен парк.
Животът в имението Eureka е описан от известния в цял свят френско-маврицианския писател Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, лауреат на Нобеловата награда за литература през 2008 г. В романа си “Златотърсачът” той разказва за предците си, озовали се на Мавриций в търсене на приключения и бързо забогатяване, както и собственото си детство в имението.
През 1984 година Eureka е продадена на нов собственик, французин, който я превръща в музей на креолската култура и днес е почти задължителна спирка за всеки, решил да опознае душата на острова.
Мавриций предлага чудна комбинация от екзотика, релакс, приключения и кулинарни изкушение на брега на най-ласкавия океан на планетата. Подарете си го!
Ако душата ви мечтае за Мавриций през зимата – подарете й го с програмите на Emerald Travel.
0 Коментара