Керала – божията собствена земя

Ако Индия ви привлича, ако чувствате, че искате да се докоснете до нея и може би даже да опознаете този уникален и специален субконтинент, южният щат Керала е задължителна част от пътешествието. И ви обещавам, че какъвто и маршрут да изберете, няма да ви остави безразлични.

Kerala – God’s Own Country e рекламното лого на щата, което видях многократно по време на Kerala Travel Mart в края на септември, заради който се озовах в Индия.

„Божията собствена земя“. Логото е измислено от рекламист през 1989 г., когато красивият щат започва да се промотира като туристическа дестинация, но то обаче автентично описва усещането, което те обзема, когато пътуваш из Керала. Тук нямаш никакво съмнение, че Бог съществува и че е използвал най-висшите си креативни умения да създаде това райско кътче. Създателят разкрива  най-красивият аспект от себе си – удивителен зелен рай между бреговете на Арабско море и величествени планини, в който се простират оризови полета, кокосови и бананови горички, чаени и кафеени плантации, тихи лагуни, водни канали, тропически водопади и плажове.

В Керала  древните духовни традиции, храмовете, аюрведа и дълбоката връзка между човека и природата създават усещането, че Бог присъства във всичко. В този щат мирно и щастливо съжителстват вярващи в много религии и духовни традиции – индуизъм, будизъм, християнство, мюсюлманство, юдаизъм и т.н. И по индийски, с любовта на местните хора към цветовете и пищността, всички те живописно са украсили храмовете за почит към боговете.

God’s Own Country идва и от древна легенда за

бог Парашурама, шестото превъплъщение на Вишну,

който създал Керала, като отвоювал земя от морето.

В далечните времена, когато боговете все още слизали сред хората, на юг от Индия се простирало безбрежно море, чиито вълни достигали до Западните Гхати – днешните планини в Керала. Парашурама бил воин и мъдрец, чиято мисия била да възстанови нарушеното равновесие между доброто и злото. В ръката си носел  свещена брадва, дар от Шива. След дълги години на войни Парашурама почувствал бремето на пролятата кръв. Макар да изпълнил божественото си предназначение, душата му не намирала покой. Той копнеел за място, където насилието да отстъпи пред тишината, а земята да бъде посветена на молитвата, знанието и съзиданието. Затова се отправил на юг, към бреговете на Арабско море. Дълго стоял там, загледан в безкрайната синева. Слушал гласа на вълните, затворил очи и се обърнал към Варуна – древния бог на океаните. Помолил го да му даде земя, която още не познава човешката алчност, земя, върху която да цъфти живот в мир, благословен от боговете.

Варуна чул молитвата му. Морето притихнало. Ветровете спрели, а небето се изпълнило с необикновена светлина. Глас от дълбините казал на Парашурама да хвърли брадвата си и докъдето достигне тя, дотам ще се отдръпнат водите. И земята, която се появи, ще бъде негова. Парашурама вдигнал свещената брадва и с могъщо движение я запратил към хоризонта. Тя полетяла над морето, а когато докоснала водата, се случило чудо. Морето започнало да се отдръпва и от дълбините се издигнала нова земя – влажна и плодородна. Така се родила Керала.

Но Парашурама не искал тя да остане пуста. Той благословил новата земя и призовал природата да я изпълни с живот. От плодородната почва изникнали  кокосови палми, по склоновете на планините се разпрострели гъсти гори, в които запели птици, реки потекли от високите върхове към морето. Появили се езера, лагуни и канали, въздухът се изпълнил с аромат на кардамон, черен пипер, канела и диви цветя. Слънцето позлатило пясъчните брегове, а мусонните облаци дарили земята с дъждове, които я превърнали в неизчерпаем извор на плодородие.

Парашурама поканил брахмани да се заселят на новата земя, да издигнат храмове и да съхраняват свещеното знание. Така Керала постепенно се превърнала в земя на древни ритуали, молитви и традиции, които щели да преминат през хилядолетията.

В Божията собствена земя боговете са оставили частица от съвършенството си – и това може да се види и усети с просто око.

Днес Керала в много отношения е необичаен индийски щат. Тук за развитието си са заложили активно на услугите, туризма, търговията, образованието, здравеопазването, информационните технологии и… паричните преводи от диаспората – над 3 милиона индийци от Керала работят по света. Затова по-рядко ще видите бедност и по-често – красиви къщи сред палми и тропическа растителност.

Площта на Керала е едва 38 863 квадратни километра, което си представете като нещо като една трета от България, но с население от 36,2 милиона души срещу нашите по-малко от 7 милиона. Според статистиките щатът е един от най-гъсто населените в Индия – напълно разбирам всички, които избират да живеят на този климат – тук е топло, по-топло или най-топло, както каза нашият гид.

И ако климатът е съвсем по вкуса ми, то количеството хора е леко стряскащо за човек като мен, който обича собственото си пространство и граници. Хората са много, наистина много, срещаш ги навсякъде в групи не от двама-трима човека, както сме свикнали в Европа, но от по 5-10-20.

Те обаче са изключително мили, срещат погледа ти с усмивка и те поздравяват, готови са да услужат с всичко, за което помолиш. Поради особеностите на Индия – огромна площ с много различни племена и народности, които говорят над 500 езика и наречия, английският е този, който ги свързва, и който всеки малко или повече го говори. Аз лично нямаше да се справя с особеностите на пътуването в индийски влак, ако на гарата в Кочи не бях попитала млад мъж как да стигна до трети перон. Той остана с мен в следващия час, докато чакахме влака, изключително любезно и почтително ми обясни всичко, което трябва да направя за да попадна в правилното купе, и ми разказа много неща за родния си щат Керала. През следващата седмица имах още много срещи с хора, които бяха готови да споделят времето си с мен с единствен мотив базова човешка доброта и съпричастност.

Поради естествените си природни дадености Керала е атрактивна туристическа дестинация за чужденците, особено за хората, които са привлечени от аюрведа, подправки и културни фестивали. Въпреки че разполага с фантастични естествени пясъчни плажове, в обществените зони, с изключение на някои ризорти, те не са това, което ние си представяме – хората не идват на тях да събират тен и да плуват, а напълно облечени се радват на пясъка и морето, на гледките, наслаждавайки се на пикници, селфита и снимки, игри и споделено време заедно.

Керала е развила концепция за туристите, която свързва природа, култура, гастрономия, аюрведа, уелнес, плажове, планини и традиционните кораби за плаване по крайбрежните езера и канали.

Дружелюбието на индийците може би идва от вярата им във великата сила на създателя – ще го нарека така, заради многообразието на религиозните вярвания и компанията от богове, в която никой начинаещ не би могъл да се ориентира без сериозно проучване. Но да приемем, че всички те са аспекти на създателя.

Ако сте в северния град Канур в Керала, може да се докоснете до една местна

ритуална и духовна традиция, наречена Theyyam.

Водачите ни говореха с много страст и преклонение за нея, а аз със своето по-рационално съзнание, формирано с доста голяма доза ню ейдж духовност, си я преведох като „аз да се докосна до божеството, но и то да види и чуе мен“. Което е мощна и овластяваща идея – аз създавам живота си и искам да бъда видян, създавам своето намерение за него и го казвам на божеството.

Най-доброто място да попаднете на автентична церемония Theyyam е в град Канур в Северна Керала – под автентична имам предвид, че ритуалът няма да е превърнат в туристическа атракция. Ще стоите тихо отстрани и ще наблюдавате как индийците преживяват контакта си с божеството.

Всъщност истинският Theyyam обикновено не се случва на сцена. Ритуалът се извършва в малки храмове и свещени горички, а понякога и в традиционни семейни пространства. Някои церемонии продължават цяла нощ и достигат кулминацията си около изгрев.

Kerala Tourism поддържа специален Theyyam Calendar, в който могат да се проверяват храмовете, датите и конкретните форми на Theyyam и евентуалният достъп до тях.

В основата на Theyyam стои идея, която е по-мощна от  „ритуален танц“ и култ – по време на церемонията изпълнителят не просто изобразява божеството. Той изпада в транс и напуска тялото си, призовавайки конкретното божество да заеме мястото му и през него да влезе в контакт с хората, дошли да бъдат видени и чути.

Изпълнителят преминава през дълга подготовка: гримът, костюмът, орнаментите, короната, ритъмът на барабаните, песнопенията и определена последователност от ритуални действия постепенно го отделят от обичайното му Аз – за  да стане приемник на божеството. Когато това се случи, околните се приближават до него, за да поискат благословия, да разкажат за личен проблем, болест, семеен конфликт или трудност, да потърсят съвет. И божеството им отговаря.

Влизането в това състояние на транс или „обладаване“ от божеството се случва постепенно чрез комбинация от ритъм, движения, песнопения, фиксиране на вниманието, ритуална подготовка, телесно напрежение и огромната символна тежест на момента.

Кои са тези „божества“? Не всички фигури са еквивалент на големите божества като Шива, Вишну или Деви. Светът на Theyyam включва местни богини, герои, предци, духове и хора, загинали при трагични или несправедливи обстоятелства, които впоследствие са получили сакрален статут.

Наблюдавах тази церемония в храма Sree Oorpazhachi Kavu – той е един от малкото, които предлагат ежедневен ритуал по обяд, докато в повечето храмове в Северна Керала това се случва по време на празници. Храмът се намира в Едакад, близо до Канур.

А след церемонията всички присъстващи, включително ние, туристите, се нахранихме заедно в храмовата столова, с пръсти, и след това измихме чиниите и чашите си.

Пътувайки из Северна Керала видях също така много църкви и християни – шофьорът ни имаше две икони над предното стъкло, на Исус и на Богородица с малкия Исус, обточени от лампички с червени светлини, които мигаха непрекъснато като коледни гирлянди.

Християнството в Керала има много дълга история. Традицията го свързва с идването на свети апостол Тома, а общности на сирийските християни, са били част от обществения и търговския живот тук. Християнските мисии са се занимавали основно с образованието и на момчета, и на момичета.

Кочи – сърцето на Керала

Кочи очарова не толкова със забележителности, а с атмосферата си. Градът е бил винаги важно пристанище, посрещало арабски търговци, китайски мореплаватели, еврейски общности, португалски завоеватели, холандци и британци, като всички те са оставили частици от своята култура, архитектура и религия. Затова днешният Кочи е необикновена смесица от изтока и запада, древни индийски обичаи и европейско колониално наследство.

Градът е голям, пренаселен, по улиците чуваш непрекъснато някакви клаксони и дори и някой да бибитка на теб, няма да разбереш, защото звукът им се е превърнал в неизменна част от преживяването. Но има очарование в това да пътуваш с рикша (извикана с Uber приложение), а наоколо да има десетки коли, мотопеди с по 3-4 пасажери, камиони, автобуси без прозорци (защото нямат климатици)  и каквото се сетите, че може да се движи с двигател.

В старите квартали обаче достига усещането за друго време. Може да започнете разходката си от Форт Кочи – историческият квартал, разположен на полуостров между морето и пристанището. Улиците са тесни, обградени от стари къщи с дървени балкони, цветни фасади и красиви вътрешни дворове. Огромни тропически дървета разпростират короните си над пътя, а между тях се крият малки художествени галерии, кафенета, антикварни магазини и бутикови хотели.

Една от най-старите улици е Princess Street, носеща отпечатъци от европейското присъствие в града и изпълнена с артистична атмосфера. Тук могат да се открият ръчно изработени сувенири, традиционни индийски тъкани, бижута и предмети от местни занаятчии.

Символът на Кочи са китайските рибарски мрежи – ще ги видите на всички снимки от града. Тези необичайни конструкции, издигнати по крайбрежието на Форт Кочи, приличат на гигантски дървени паяци, протегнали краката си над водата. Те представляват сложна система от бамбукови и дървени греди, въжета, противотежести и големи квадратни мрежи, които се спускат във водата и след това се издигат с помощта на няколко рибари.

Според местната традиция този начин на риболов е донесен от китайски мореплаватели преди столетия.

Най-красиво е тук привечер. Слънцето бавно се спуска към хоризонта, небето се оцветява в оранжево и златно, а силуетите на рибарските мрежи се открояват на фона на морето. Наоколо се събират местни жители и туристи, продавачи предлагат прясна риба, а въздухът е наситен със соления аромат на океана.

Сред най-интересните исторически забележителности на Форт Кочи е църквата „Свети Франциск“. Тя е построена в началото на XVI век, когато идват португалците.  Църквата е свързана с Васко да Гама, който открива морския път от Европа до Индия, заобикаляйки Африка. При третото си пътуване до Индия той умира в Кочи през 1524 г. и първоначално е погребан именно тук. По-късно останките му са пренесени в Португалия, но мястото на първия му гроб е запазено.

Недалеч се намира и базиликата „Санта Круз“, която впечатлява с неоготическа архитектура, високи кули, цветни витражи и богато украсен интериор.

Наблизо е и друг исторически квартал – Матанчери, старото търговско сърце на града, откъдето са тръгвали пипера, кардамона, канелата, джинджифила и другите подправки към Европа. И още са тук, изпълвайки въздуха с аромат, който те пренася някъде далеч.

Една от основните забележителности е дворецът Матанчери, известен още като Холандския дворец. Построен от португалците през XVI век и по-късно обновен от холандците, по-късно е подарен на владетелите на Кочи. Въпреки европейското си име дворецът е изграден предимно в традиционния архитектурен стил на Керала.

Най-голямото му богатство са великолепните стенописи, изобразяващи сцени от индуистките епоси „Рамаяна“ и „Махабхарата“, както и истории, свързани с боговете Вишну, Шива и Кришна.

Една от най-необичайните страници в историята на Кочи е свързана с неговата древна еврейска общност. Еврейският квартал е в Матанчери, където някога е живяла процъфтяваща общност от еврейски търговци. Синагогата  Парадеси, построена през 1568 г., е идеално запазена – със старинни полилеи, исторически предмети и под, покрит с ръчно изрисувани китайски порцеланови плочки. Всяка от тях има собствен рисунък. Днес еврейската общност в Кочи е малобройна, но нейните традиции и културно наследство продължават да бъдат важна част от идентичността на града. Уличките около синагогата са изпълнени с антикварни магазини, в които могат да се открият стари мебели, бронзови фигури, дървени врати, лампи и най-различни предмети от миналото.

Едно от преживяванията, които не бива да се пропускат в Кочи, е представление на Катакали – традиционното танцово-театрално изкуство на Керала. Катакали е сложна сценична традиция, в която се преплитат музика, театър, пантомима, ритуал и древна индийска митология.

Актьорите разказват истории от индуистките епоси чрез изключително прецизни движения на ръцете, очите и лицевите мускули. Всеки жест има определено значение, а цветовете на грима и костюмите разкриват характера на персонажите. Особено впечатляващи са лицата на изпълнителите, покрити с яркозелен, червен, черен или жълт грим. Огромните костюми, сложните украшения и високите корони превръщат артистите в същества, които сякаш са излезли от древните митове.

Кочи е град, чиято история е неразривно свързана с водата. Той е разположен сред мрежа от острови, лагуни, канали и заливи. Един от най-приятните начини да се усети атмосферата на града е разходката с лодка. Особено по залез слънце. Добра опция е и екскурзия до близките канали и селища или до района на Алапужа, известен с традиционните си плаващи къщи.

На сафари в Tholpetty Wildlife Sanctuary

В североизточната част на Керала, сред зелените склонове на Западните Гхати, се намира Уаянад – един от най-живописните райони на Южна Индия. Разположен на височина между 700 и 2100 метра, той предлага по-прохладен климат в тропика, много чаените и кафеени плантации – можете да видите как чаят стига до пакетчето и дори да посетите чаена фабрика, водопади и обширните тропически гори. Уаянад е и едно от най-добрите места в Керала за наблюдение на диви животни в естествената им среда.

На около 20 км от град Манантавади, близо до границата с щата Карнатака, се намира резерватът Tholpetty Wildlife Sanctuary. Той е част от по-голямата защитена територия Wayanad Wildlife Sanctuary, създадена през 1973 г., и от обширен горски комплекс, свързващ природните резервати на Керала, Карнатака и Тамил Наду. Тези гори представляват важен коридор за миграцията на дивите слонове.

Основното преживяване за посетителите тук е организирано сафари с джип. Придружени от местен водач, туристите навлизат в гората по специално определени маршрути, преминаващи през бамбукови гъсталаци, широколистни гори и открити поляни. Сафарито продължава приблизително 60–90 минути, като слизането от автомобила извън разрешените места е забранено.

Най-често ще видите петнисти елени, самбари, маймуни и гаури – големи диви говеда, характерни за индийските гори. Сред най-вълнуващите срещи са тези с дивите азиатски слонове, които понякога се появяват на малки семейни групи. В резервата живеят също леопарди, тигри и лениви мечки, но те се срещат значително по-рядко.

Сафаритата обикновено се организират рано сутрин и в късния следобед, когато животните са по-активни.

Вкусната Керала

Вкусът на Керала може да се опише с три думи – кокос, къри и ароматни подправки. Тук кокосът присъства почти навсякъде – в сосовете, десертите, зеленчуковите ястия и рибните специалитети.

Едно от най-характерните ястия е Kerala fish curry – риба, приготвена в пикантен сос с подправки, често с кокосово мляко или киселия плод кудъмпули.

Друго традиционно блюдо е appam – тънка, мека палачинка от ферментирало оризово тесто, с хрупкави краища, която обикновено се сервира със зеленчуково или месно къри.

Непременно си заслужава да се опита и sadya – традиционни вегетариански хапки, поднесени върху бананов лист. Те включват множество малки ястия с различни вкусове – сладки, кисели, пикантни и солени.

Karimeen, местна риба, подобна на ципурата, се приготвя по различни начини, най-често печена в бананов лист с подправки.

На любителите на по-силно къри с кокосово мляко ще се харесат и малките, в много подправки приготвени скариди.

В Кочи има много малки ресторанти, в които храната се приготвя по семейни рецепти. А за любителите на морските дарове крайбрежните заведения предлагат прясна риба, скариди, раци и калмари.

Аюрведа в Керала

Керала е съхранила своята аюрведична традиция и я е превърнала в международна здравна и уелнес индустрия. С много болници, центрове, уелнес ризорти, рехабилитационни програми, специалисти и плантации, които отглеждат специфичните медицински растения и хранителни съставки, използвани в древната индийска медицина.

Не малко българи с предизвикателни диагнози търсят аюрведа терапии именно в Керала и са доволни от резултатите. В това пътуване нямах лично преживяване с Аюрведа терапии, но се изкушавам да цитирам индийския ни гид по темата – а именно, че в Керала съществуват отделни центрове за лечение с Аюрведа за чужденци и за местни. Като разликата вероятно е вид адаптиране към съответните вкусове – точно както се случва с йогата, изнесена на Запад от големите индийски духовни водачи като Йогананда, Шри Шри Рави Шанкар и други.

Но може би следването на автентичността на една традиция би създало най-добрия резултат?

Най-приятният период за посещение на Керала е между октомври и март, когато температурите обикновено са по-поносими, а влажността е по-ниска в сравнение с мусонния сезон.