Чипровци е старо селище в полите на Западна Стара планина, непосредствено до границата със Сърбия, възникнало още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи.

chiprovci

Районът е богат на залежи от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската епоха е бил сред най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта – cuprum – идва и името на поселището, което първоначално е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и накрая – Чипровци. През XIII–XVI в. Чипровци е оживен рударски пункт, ползващ се със значителни привилегии.

Градът има своя „златен век“ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на ценни метали подпомагат развитието на занаятите и търговията. В този период Чипровци се превръща в голям износител на стоки за Централна и Източна Европа. Стопанският подем допринася за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в борбата за национално освобождение – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий. През 1651 г. в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов.

Първото светско и висше училище в българските земи

е открито през 1624 г. в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се чувстват като истински европейци в първото българско светско училище, дело на местни католици.

Чипровските килими са признати от ЮНЕСКО

Chiprovski_kilimi_02

и се радват на световна известност. Килимарската традиция в градчето датира отдавна, но през XIX век занаятът се развива с изключително ускорени темпове. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика.

В края на 2014 г., на ежегодния форум на организацията в Париж, чипровските килими стават официално част от Световната представителна листа на елементи от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Тъканите ни килими са третият български феномен, вписан в световната листа (под номер 965) след Бистришките баби (2006/2008 г.) и нестинарството (2009 г.). Така българският килимарски център получава световно признание за високото качество на своята продукция.

Чипровските традиции в килимарството датират отпреди 1300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревностно пазят и препредават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, фигури, орнаменти и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи върху сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова закодирана философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“… Килимът открай време заема специално място в живота на чипровчанина и неизменно го съпътства през годините – от раждането през женитбата до смъртта. Затова килимът е задължителен елемент от чеиза на всяка чипровска булка. А един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – дрeвен символ на вечния живот.

Chiprovski_kilimi

Златарска школа

Още през времето на Втората българска държава Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни свободи и привилегии. Неслучайно след османското нашествие в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази заможна и културна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават високо за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия.

Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ се разпростира по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири и в музеите на влашки и унгарски владетели. В творенията от XVII в. специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.

Книжовна школа

Българското възраждане започва от Чипровци с пренасянето от чипровчани на ренесансовите идеи от Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, църквите – православни и католически – способстват в голяма степен за превръщането на Чипровци в значим културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и особено през XVII в.

Един от най-интересните феномени е Чипровската книжовна школа. В мъчителните робски години, когато само в някои манастири и църкви се преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., съществува до Чипровското въстание през 1688 г. и два века твори в изгнание във Влашко, Маджарско и Хърватско. Повечето създадени и отпечатани от нейни представители произведения са на чужди езици – латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски“. Авторите от тази школа са предимно български католически духовници.

Петър Богдан Бакшев написва „История на България“ 100 години преди Паисий. След него се нареждат Петър Парчевич – църковен деец, най-големият политик и дипломат от онова време; Филип Станиславов, известен с книгата си „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г. – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско училище в Загреб; Кръстьо Пейкич – „българин от Чипровец“, както сам се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, автор на „Зерцало истине“, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – лектор по богословски науки в Българската францисканска семинария в Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически духовник в Загреб; първият български академик Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – автор на седемтомната история на рода Пеячевич и др.

Чипровски манастир

Манастирът „Св. Иван Рилски“ е един от най-старите манастири у нас, основан скоро след приемането на християнството за официална религия в България. Той се намира на 6 км североизточно от Чипровци и е национален паметник на културата с десетвековна история. Според народното предание по волята на цар Симеон в Чипровския манастир се подготвяли свещеници и се превеждали богослужебни книги. Поради факта, че българите по тия земи били заможни, Чипровският манастир бил богат и добре поддържан – дори по време ва османското владичество. Разгромът на Чипровското въстание от 1688 г. обаче нанася сериозен удар на католическата общност, а манастирът е изпепелен заедно с богатата си библиотека с многобройни славянски книги и икони.

В началото на XVIII в. български православни монаси възстановяват светата обител, подкрепени от Руската православна църква.
Днешният манастирски комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки.

Природа и планински маршрути

Разположен в Стара планина, Чипровци и неговите околности са идеално място за любителите на природата. Подходящи за еднодневни преходи или пикник са маршрутите до Чипровския водопад (по екопътека “Деяница”), Гушовския манастир, римските и тракийски руини, поляните край река Огоста, както и близките върхове. За по-сериозни преходи или екскурзии с джипове може трябва да потърсите местни водачи в Туристическия информационен център.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара