Зорница Захова – Зори на пианото: „Не се страхувам от провала, страхувам се да не пропусна живота“

Публиката я познава като Зори на пианото и е свикнала да я вижда усмихната, енергична, с финес над клавишите. Но зад сценичния образ на Зорница Захова стои жена, за която музиката никога не е била просто професия. Тя е семейна история, наследство от баща ѝ, ежедневие, което днес споделя и с 11-годишния си син, и най-вече:  начин да казва онова, за което понякога думите не стигат.

Снимки Ивелина Стоянова и Николай Стоянов

След години, в които изпълнява предимно музиката на други автори, Зорница влиза в нов период, белязан от авторска музика. Началото поставя „Солено“ – песен, родена почти на един дъх, след труден период в живота ѝ. За нея песента се превръща в своеобразно завръщане към живота, към творчеството и към онази част от себе си, която дълго е оставяла на заден план.

Пред „Жената днес“ Зорница Захова говори за сцената отвъд прожекторите, за цената на чуждите очаквания, за свободата да избираш себе си, за риска, любовта и пропуснатите шансове. И за един нов творчески период, в който вече разказва собствените си истории с музика.

Коя е Зорница Захова, когато не е Зори на пианото и прожекторите са изгаснали?

Зори извън сцената си остава същото влюбено в музиката момиче – за мен тя е извор на живот и вдъхновение, а ежедневието ми е изцяло посветено на нея. В нашия дом музиката никога не стихва – музицираме почти през целия ден.11-годишният ми син също е пианист, учи в Музикалното училище в София, а аз с радост му предавам знанията и опита, който имам. Истинската работа на един музикант се случва тогава, когато прожекторите са изгаснали – вкъщи използвам всяка свободна минута, за да пиша нови песни, да работя върху себе си, над техниката си и всичко друго, което е част от това да бъдеш изпълнител на сцена.

Помниш ли момента, в който разбра, че музиката няма да бъде просто занимание, а начин на живот?

Този момент е много, много размит, тъй като около мен винаги е звучала музика. Баща ми беше музикант и в нас винаги се е пеело, свирело на пиано, акордеон, китара, хармоника. Любовта ми към музиката естествено се е вплела в мен от най-ранна детска възраст. За мен тя е начин на живот, източник на безгранично щастие.

Какво ти даде сцената като жена и какво ти взе?

Сцената ми дава изключително много – тя е моят начин да изразявам себе си, особено сега, когато създавам авторска музика. Обичам да бъда там, да общувам с публиката, да ѝ въздействам и да я карам да преживява емоциите на песните ми. Сцената ме учи на силна дисциплина и ме мобилизира до степен, в която често съм безкомпромисна към себе си. Това изисква огромна енергия, но в крайна сметка всичко ми се отплаща чрез споделените емоции, които преминават обратно през мен.

Имало ли е период, в който си се опитвала да отговаряш на чужди очаквания – как трябва да изглеждаш, как трябва да се държиш, каква музика трябва да правиш?

Случвало се е, да, и то за цели периоди, предимно в личностен план. Аз съм човек, който цени свободата си, но и същевременно умея да бъда гъвкава и да се напасвам. Понякога в това напасване съм губила тънката граница и баланса със себе си. С времето обаче разбрах, че когато едно партньорство – било то лично или професионално – се крепи само на чужди очаквания, то естествено изживява времето си.

Новата ти песен „Солено“ още със заглавието носи усещане за вкус, спомен и емоция. Каква е личната ти история с тази песен?

Озаглавих песента „Солено“, защото това заглавие събира в себе си много пластове. От една страна вкуса на солената морска вода, която усещам, когато плувам в морето – моята зарядна станция с вселенска енергия. От друга страна, в „Солено“ е събрана цялата емоцията на лятото, което за мен винаги е било символ на море, любов и свобода.

Песента „Солено“ е моето завръщане към себе си. Вярвам, че вдъхновението ме удари толкова силно, за да превъзмогна тъгата по баща ми, когото загубих преди две години, и за да си разреша отново да бъда щастлива, жива и емоционална – такава, каквато дълго време не си бях позволявала да бъда.

Мелодията на „Солено“ просто зазвуча в главата ми една нощ. Станах и я записах на телефона си, а на следващия ден написах и текста. Песента протече през мен като светкавица, буквално ме преобърна емоционално.

Когато я записах в студиото, емоциите бяха много силни, тъй като усещах тази енергия. Вярвам, че силната енергийна връзка с баща ми ме подтикна отново да творя, нещо, което бях пренебрегвала с години. И като потвърждение, Вселената веднага ми изпрати правилните хора, за да се случи всичко по най-добрия начин. Тази година е преломна за мен, а „Солено“ въплъщава морето, душата ми и цялата вселенска любов.

Във видеото към „Солено“ има силна визуална атмосфера и една прекрасна розова „Волга“ от 1982 г. Как се роди идеята за този свят около песента?

Първоначално концепцията за видеото беше съвсем различна. Бях в търсене на точния мъжки образ за ролята, но за мен беше важно това да не е просто красив мъж, а да вплета идеята за твореца, от когото съм силно запленена. Когато избрах Преслав за ролята, всичко си дойде на мястото. Той веднага предложи да докара Волгата на морето, а след това и да вземе и китарата. И тъй като Преслав е художник по професия, аз пък му предложих да нарисува дракон на гърба ми. Защо дракон ли? Защото аз съм дракон по китайския хороскоп, а в последствие в деня на снимките видях, че той е изобразил дракон „The King“ върху Волгата. В крайна сметка розовата „Волга“ се превърна в уникален символ на клипа.

В клипа си партнираш с Преслав Владов. Колко важна е химията между двама души на екран, за да повярва зрителят на историята?

Мисля, че химията на екран е от решаващо значение, за да може една история да хване зрителя. В нашия случай обаче, ние с Преслав се срещнахме за първи път в деня на снимките. Нямахме време да се опознаваме, но мисля, че фактът, че и двамата сме творци, ни помогна да се усетим веднага и да работим като изключително добър екип. Вложихме артистична свобода и взаимно доверие, и вярвам, че точно тази спонтанна творческа енергия кара зрителя да повярва в нашата морска любовна история във видеото на „Солено“.

Има ли песен, която днес изпълняваш по съвсем различен начин, защото самата ти вече си различна?

Досега в кариерата си почти винаги съм изпълнявала кавъри на чужди песни, но днес усещам силна нужда да пея своята авторска музика. Да, аз самата вече съм много по-различна, много по уверена и смела. Днес сцената за мен не е просто място за интерпретация на чужди емоции, а пространство, в което споделям собствения си свят и изразявам себе си напълно автентично.

От какво се страхуваш повече днес – от провала или от пропуснатия шанс?

Не се страхувам! Аз съм изключително смела и дръзка жена. Обичам да провокирам и да рискувам, като почти винаги, когато го правя, печеля. Пропускам шансове само тогава, когато се оставя някой друг да ме води. В момента взимам от живота всичко, което усещам, че е за мен, и използвам всяка възможност, която интуицията ми подскаже да следвам.

Какво следва след „Солено“ в професионално отношение?

След „Солено“ и английската ѝ версия „Salty Dream“ предстоят още много красиви песни, които ще обединя в един творчески проект през следващата година. В момента с моя музикален продуцент Ангел Ангелов работим да създадем един изключително специален, контрастен и изпълнен с дълбоки емоции солов албум. Искам всяка песен да разкрива различно лице от истинската същност на Зорница.

Ако животът ти в момента беше песен, как щеше да се казва?

Песента щеше да се казва „Солени моменти” или „Salty moments” на английски. Моите „Солени моменти” са море, любов и свобода.