В реалността, в която живеем, разводът е по-често срещан от разговор с чатбот, който те убеждава да си купиш иновативен крем. Когато говоря за развод, не визирам само юридическия акт, а всяка двойка, която някога е имала общ живот и е създала дете, но днес върви по отделни пътища. Живеем в свят, в който разделите не са изключение. И ако приемем, че раздялата е неизбежна за много двойки, логично е да се запитаме: как можем да я направим по-зряла, осъзната и най-вече – щадяща за децата?
Разводът в цифри
Сайтът на Христина Димитрова www.divorcecoach.bg
Ако някога разводът беше социално заклеймяван, днес статистиката говори сама. Според данни на Евростат, процентът на разводите в Европа се е удвоил спрямо 1960 г., като България е сред водещите страни по брой разтрогнати бракове – над 40% от тях завършват с развод. В САЩ между 40% и 50% от браковете приключват с раздяла, а за последващи бракове този процент е още по-висок.
Важно е да отбележим, че официалната статистика не включва семействата, които са живели на семейни начала, но са се разделили, без да минават през съдебен развод. Това означава, че реалният брой деца, израснали в разделени семейства, е дори по-голям.
Какво означава „нормално семейство“?
Кой задава границите на нормата? Кой има правото да каже кое семейство е „здраво“ и кое не?
За мен нормалността не се определя от подпис в гражданското, а от обичта, хармонията и предвидимостта, които даваме на децата си. Да бъдеш добър родител не означава непременно да бъдеш в традиционно семейство, а да създадеш стабилна и спокойна среда, в която детето расте уверено и обичано.
Как да изберем подходящ партньор за развод – или можем ли да си представим личните отношения като бизнес модел?
Връзките започват с романтика, но реалността често изисква да мислим и с главата, не само със сърцето. Когато създаваме семейство вярваме, че ще бъдем с партньора си „докато смъртта ни раздели“, но статистиката показва друго, както стана ясно. А какво се случва с браковете, които никога не са били официално сключени? Тяхната раздяла е също толкова сложна, ако не и повече.
Можем ли да гледаме на личните отношения като на бизнес модел? В корпоративния свят съдружниците избират партньори, с които споделят общи ценности и визия. Те преценяват дали могат да управляват общ проект, как ще разпределят активите и какво ще се случи, ако един ден решат да прекратят съдружието. В личния живот не правим такъв анализ, а може би трябва.
Защо е важно да изберем „подходящ партньор за развод“?
Връзките се градят върху привличане, споделени ценности и емоционална свързаност, но малко хора мислят за нещо важно – ако се стигне до раздяла, ще можем ли да го направим цивилизовано? Или ще се окажем въвлечени в хаос, войни за надмощие и съдебни битки, които продължават години? Разбирам, че може да звучи парадоксално, на някои читатели дори абсурдно моето предложение, но вярвам, че преди да влезем в дългосрочна връзка, може би е разумно да си зададем няколко ключови въпроса:
- Как този човек реагира в конфликти? Склонен ли е към конструктивни разговори или веднага преминава в режим „атака“?
- Готов ли е на компромиси? Или предпочита винаги да бъде прав, независимо от ситуацията?
- Как говори за бившите си партньори? Ако обвинява изцяло тях за всички неуспехи, може би е време за червен флаг.
- Каква е връзката му със семейството? Отношенията с родителите и близките роднини често дават представа как човек ще се държи в дългосрочен план.
- Отмъстителен ли е? Склонен ли е да използва личната информация и слабости на другите срещу тях?
Разводът като корпоративен разпад
В бизнеса, когато едно партньорство приключва, процесът често следва определени стъпки – уреждане на дълговете, разпределяне на активите, преустройство на управлението. Но в личните отношения рядко подхождаме толкова организирано.
Представете си следния сценарий – вие и партньорът ви сте съдружници в общ „проект“, наречен семейство. Ако този проект се окаже неуспешен, как бихте го прекратили?
Приемане на реалността. Както в бизнеса, така и в личния живот е важно да признаем, когато нещо не работи. Колкото по-бързо се приеме фактът, че отношенията са приключили, толкова по-малко изтощителен ще бъде процесът на раздяла.
Функциониране като бизнес партньори. Дори след раздялата, особено ако има деца, партньорите остават свързани. Това означава, че трябва да намерят начин да комуникират ефективно и без излишни емоционални изблици.
Изграждане на стратегия за „управление“ на новата ситуация. Кога ще се вижда детето с всеки родител? Как ще се вземат важните решения? Как ще се разпределят финансите? Ако отговорите на тези въпроси са ясни от самото начало, конфликтите ще бъдат сведени до минимум.
Създаване на предвидимост за децата. Децата се нуждаят от сигурност и рутина. Графикът за време с всеки родител, празниците, правилата – всичко това трябва да бъде ясно дефинирано, за да не се създава допълнителен стрес.
Поддържане на „корпоративния имидж“. Ако една компания изпадне във финансови проблеми, тя не разпространява вътрешни скандали пред клиентите си. По същия начин, децата не трябва да стават свидетели на грозни сцени между родителите.
„Предбрачен договор“ или просто осъзнатост?
В бизнес средите партньорите често подписват споразумения, които определят как ще се разделят в случай на разрив. В личните отношения подобен подход изглежда твърде прагматичен и дори циничен, но в основата си идеята не е лишена от смисъл.
Не става дума за буквален договор, а за осъзнатост – да познаваме човека до себе си, да знаем как би реагирал в конфликтни ситуации, да сме сигурни, че ако някога се разделим, няма да се окажем въвлечени в деструктивна драма.
Любовта е непредсказуема, но човешкото поведение не е. Ако обръщаме внимание на сигналите в началото, можем да си спестим много бъдещи главоболия.
А когато раздялата е неизбежна, подходът „като в бизнеса“ – с уважение, прагматичност и ясни правила – може да направи този труден процес значително по-лек както за нас, така и за децата ни.
Заключение: Разводът като стартъп за здраво поколение
Разводът често се възприема като личен провал, но всъщност той е нов етап, който може да бъде управляван съзнателно и отговорно – особено когато има деца. В бизнеса, когато една компания се преструктурира или когато съдружниците се разделят, процесът не е хаотичен, а се следва стратегия, целяща минимални загуби и максимална ефективност. По същия начин можем да подходим и към раздялата – с ясен план, зрялост и дългосрочна визия.
Ако приемем идеята, че „разведената корпорация“ трябва да бъде стабилна, тогава правилата на успешното сътрудничество се прилагат с още по-голяма сила. Един бизнес не може да функционира, ако акционерите са в постоянна война, ако липсва комуникация и ако стратегическите решения се взимат на база на моментни емоции. Същото важи и за раздялата – ако родителите запазят уважение, предвидимост и сътрудничество, децата ще растат в среда, в която не се чувстват разкъсани между два враждуващи лагера.
Всеки успешен бизнес има своите основни принципи – стабилност, устойчивост и прозрачност. Защо тези принципи да не бъдат приложени и в семейните отношения, особено когато те преминават през трансформация? В един добре функциониращ „разведен стартъп“ децата ще виждат родителите си като екип, който работи за тяхното благополучие, а не като конкуриращи се фирми, които водят битка за контрол.
В крайна сметка, най-големият успех на този „проект“ ще бъде, ако децата ни пораснат емоционално стабилни, уверени в себе си и убедени, че любовта и разбирателството не зависят от семейния статус. Защото здравото семейство не е задължително това, което споделя един покрив, а това, което осигурява сигурност, уважение и предвидимост – независимо от формата, в която съществува.
0 Коментара