Има комплименти, които ви карат да свиете рамене и да се усмихнете неволно, а има и такива, които ви карат да се скриете под масата. Те започват като нещо приятно, но завършват по начин, който оставя едва доловим привкус на неловкост, осъждане или сравнение. Това са съмнителни комплименти – фрази, в които под обвивката на похвала се крие натиск, обезценяване или просто нетактичност. Ето съветите на психолога Радмила Бакирова за това как да спрем нежеланите комплименти с достойнство.
Изглеждаш добре… за възрастта си.
Този комплимент сякаш се отнася до красотата, но всъщност затвърждава идеята, че възрастта е нещо, с което трябва да се борим. „Отговорете с усмивка, но направо: „Като цяло изглеждам добре, независимо от цифрите. Възрастта не е преценка, тя е път.“ Така утвърждавате стойността си тук и сега, без да позволявате да бъдете тласкани в шаблони.
Толкова много си отслабнала! Сякаш си друг човек.
Фразата изглежда се отнася за фигурата, но звучи така: „преди изглеждаше по-лошо“. Често зад нея се крие очакването, че жената трябва винаги да се стреми да бъде по-слаба, независимо от цената. Въпреки че теглото и обемът на тялото не ни правят по-щастливи, това е доказано.
На това отговорете спокойно: „Всъщност винаги съм била себе си, само с различни дрехи и настроения“. И изобщо не е нужно да благодарите на някого за това, че оценява тялото ви. Особено ако не сте го поискали директно.
Толкова си красива, защо не си омъжена?
Класика, в която „красива“ е като замаскиран разпит, а „омъжена“ е някаква задължителна опция, която прави жената завършена и истинска. Вместо възхищение, тук звучи упрек и намек за „нещо не е наред с теб“. Най-добре е да отговорите с лека ирония: „Вероятно все още съм прекалено красива, за да се съглася с когото и да било. И напомнете ми, защо трябва да се отчитам лично на вас?“. Това е прост, но ефективен психологически трик: преместете фокуса от „трябва“ към „избирам“. По този начин си връщате контрола.
Ти си добра, не като другите.
Правенето на комплименти на някого, като го сравнявате с другите, винаги е капан. В него се крие манипулация: „Харесвам те, стига да се държиш за себе си“. В такава ситуация е по-добре да реагирате спокойно, с достойнство: „Не е нужно да съм по-добра от другите, за да бъда себе си“. Сравненията винаги обезценяват. Дори и да става дума за вас – в дългосрочен план това е разрушително за самочувствието.
Не приличате на майка на три деца!
А как трябва да изглежда една „майка на три (пет или по принцип бездетна жена)? Къде и кога са се появили определени еталони? Подобни фрази маскират възхищението, но носят стереотип: жената губи себе си, ако стане майка. Отговаряйте с благодарност, но с акценти: „Аз съм майка, жена и човек и всичко това съм аз, а не външна роля“. Преместете вниманието си от външното към вътрешното – това ви връща субективността.
Ако един комплимент ви кара да се чувствате неудобно, той вече не е комплимент. Най-важното е, че не е нужно да благодарите на някого за нетактичността му, дори и да е с усмивка. Научете се да чувате чувствата си и да реагирате с уважение към себе си. Тогава дори и най-ядосаните „доброжелатели“ бързо ще разберат, че не сте човекът, към когото трябва да се подхожда с пасивна агресия в обвивката на похвала.
Източник: Рамблер
0 Коментара