Примо Леви (1919–1987) е италиански разказвач и мислител, една от най-светлите личности, минали през най-тъмните дебри на ХХ век. Потъналите и спасените е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му.

В осем есета – Памет за злината, Сивата зона, Срамът, Общуването, Ненужното насилие, Интелектуалец в Аушвиц, Стереотипи и Писма от германци –  авторът на епохалните Нима това е човек и Периодичната система разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, агресията, прошката, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната „сива зона“ между доброто и злото.

Ето и някои отзиви за тази книга:

„Интелектуален и морален триумф.“ – The Atlantic

„Примо Леви прави морална равносметка и задълбава в най-съществените въпроси: свободата, срама, отговорността, съучастието, забравата…“ – El País

„Ако си писател и си се завърнал от ада, за теб има една-единствена тема. Може да ти е важно да пишеш и по други въпроси, така че адът да няма последната дума, и все пак не можеш да се отървеш от това бреме… Както и другите произведения на Леви, Потъналите и спасените се отличава със смелост, бистър и точен ум, непоколебима честност и отказ от криене в утехите на реториката.“ – The New York Times

„Потъналите и спасените е очерк за концлагерната вселена, но най-вече за безнравствената и широкоразпространена склонност на хората към фалшифициране на спомените.“ – Il Messaggero

„Посланието на Леви е ясно: все едно дали сме способни да разберем, или не, длъжни сме да помним. Защото „цялата история на краткотрайния Хилядолетен райх може да бъде тълкувана като война против паметта.“ – The Guardian

„Леви не възнамерява да предлага някакво поучително или „красиво“ четиво, а нещо полемично и по същината си „дразнещо“. Той не търси съгласие, а дискомфорт – нашия, на читателите, които не сме причинявали, но не сме и понасяли мъки и издевателства като онези, които той е преживял и които твърде често сме отказвали да доизслушаме, да разберем…“ – L’Unità

„Може би най-важната книга на Примо Леви и една от най-важните книги от втората половина на XX век.“ – La Repubblica

Facebook Twitter Google+

0 Коментара