След романа-съзерцание и обяснение в любов към Япония „И розата сама да е” , в който сред градините на Киото млада жена открива пътя обратно към себе си, обичаната френска писателка Мюриел Барбери („Елегантността на таралежа“) отново врича сърцето си на Страната на изгряващото слънце с предисторията на младата Роз. Или по-точно с историята на нейния баща, чиято сянка тя търсеше неуморно в предната книга.
Деликатен и улавящ есенцията на японската душевност, „Час, изпълнен с плам“ разплита съдбата на мъж, търсещ хармонията през целия си живот, но на когото е забранено да се доближава до дъщеря си, която я олицетворява. Това без съмнение е литература, която утешава, но и съзаклятничи със страданието.
Литература, носеща смирение.
На двайсет години Хару Уено обръща гръб на планините и търговията със саке на баща си, напуска родния град и заминава за Киото. Младият мъж не разполага нито с пари, нито с връзки, но пък притежава богатство, с което малцина разполагат – мир със самия себе си. С времето Хару се превръща в преуспяващ търговец, който отдава живота на приятелството, цветята и изкуството. Докато сред вечното спокойствие на дзен градините не се прокрадва изумруденозелената рокля, изящната осанка и финото лице на пристигналата от Франция Мод.
Тихата и особена любов,
която пламва между двамата, завинаги ще промени съдбата на Уено. Защото тогава, когато пламъкът изчезва, идва нещастието. А нещастието и изяществото са еднакво безкрайни, както пише Барбери.
Символ на тази вечност става дъщеря им Роз – олицетворението на тайната, истината и душата на цялото съществуване на Хари, но до която той не може да се доближи. Бащата без дъщеря ще открие самотата и близостта, меланхолията и радостта. А една разходка с нов приятел може би ще му разкрие истината. И ще го завърне към любовта и
корените, от които той сам се е изтръгнал.
Сред страниците на „Час, изпълнен с плам“ се разлива животът с цялата му двойнственост – опакото и дланта, свързани и разделени в кръг от последователни привличания и отблъсквания. А стара японска легенда се прокрадва като лисица, която носи послание отвъд времето и пространството.
С присъщата си изящност и бодлива елегантност Мюриел Барбери създава история, посветена на очакването на този един-единствен час, изпълнен с плам, който може да осмисли цял един живот.
Прочетох книгата с истинско удоволствие и бих я препоръчал на всички, които искат да се докоснат до японската душевност.
Братислав Иванов, консултант на книгата и първи преподавател по класически японски език в СУ.
0 Коментара