Учениците в България имат по-ниски резултати от средните по математика, четене и природни науки. По математика България е на последно място в Европа, а по четене – на предпоследно. Това показат резултатите от международното изследване PISA тази година, което проверява умения на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика. Резултатите на деветокласниците ни са и най-ниските досега от началото на тестването у нас и достигат нивата от 2000-2006 г.
По математика 15-годишните българчета има 417 точки, което е с 19 точки по-малко от 2018 г. По четене точките са 404, спад от 16 точки спрямо 2018 г. По природни науки също има спад – с три точки по-малко от 2018 г.
На първо място по математика са Сингапур, Китай, Япония, Корея, Естония. При четенето отличник е отново Сингапур, а след това са Ирландия и Япония. На Балканите Косово, Албания и Северна Македония са с по-ниски резултати от нас.
В глобален план също се отчита влошаване на резултатите.
В сравнение с 2018 г. точките са паднали средно с 15 по математика и 10 по четене за държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, съобщава международната организация в доклада си. Това се случва за първи път в историята на PISA – обикновено разликата между годините е около четири точки по математика и пет по четене.
54% от деветокласниците у нас са под критичния минимум
на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с драстични дефицити по природни науки.
Едва 46% от учениците у нас са стигнали до второто ниво по математика, което е значително по-малко от средното за изследването – 69 %. В този математически модул се проверява дали учениците могат да интерпретират и разпознават, без директни инструкции, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или конвертиране на цени в различна валута).
Едва 3% са с високи резултати по математика, което означава, че са покрили ниво 5 или 6 от математическия модул на теста на PISA. Средното за страните, включили се в изследването, е 9 %, а шест азиатски държави водят класацията с най-голям дял ученици с такива постижения: Сингапур (41 %), Китайски Тайпе (32 %), Макао (Китай) (29 %), Хонконг (Китай)* (27 %), Япония (23 %) и Корея (23 %).
Подобно е положението и при четенето с разбиране. Само около 47% от учениците у нас са стигнали до второ или по-високо ниво по четене, при средно 74% за всички участвали страни. В тази част тестът PISA проверява способността на учениците да определят каква е основната идея в текст, да намират информация въз основа на ясни критерии и да разсъждават върху целта и формата на текстовете.
Едва 2% от 15-годишните са се справили с 5-ото ниво
по четене при средно 7% за всички страни. Това е делът на учениците, които могат да разбират дълги текстове, да боравят с абстрактни или противоречащи на интуицията понятия и да правят разлика между факти и мнения, въз основа на данни, свързани със съдържанието или източника на информацията.
Около 52 % от българските ученици са достигнали до второто базово ниво на въпросите по природни науки. Това отново е по-малко от средното за всички участници в изследването – 76%. Въпросите по природни науки целят да изследват дали учениците могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и могат да използват тези знания, за да определят в прости случаи дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставените данни.
Само 1% от българските ученици са показали високи
резултати по природни науки, достигайки до двете най-сложни нива – 5 и 6, като средната стойност при изследването е 7 %.
Като основна причина за по-ниските резултати се посочва пандемията от Covid-19. Това обаче не се отнася съвсем до България, тъй като у нас спадът е започнал още от 2015 г. насам.
Липсата на дисциплина и внимание става все по-голям проблем, се посочва в доклада. Деветокласниците в България споделят, че им е трудно да учат и внимават в час по математика. 48% от запитаните не слушат какво казва учителят (за ОИСР този дял е 30% средно). Близо всеки втори ученик в България се разсейва от дигиталното си устройство.
0 Коментара