Сборник с лични истории на бежанци, които живеят в България, беше представен на пресконференция в Пресклуба на БТА. Изданието е част от дейностите по съвместния проект на БЧК и ДАЗД „Да опознаем другия“. Той е насочен към граждани на трети страни, които пребивават законно в Република България, включително лица, търсещи и получили международна закрила (ЛТМЗ и ЛПМЗ), както и към приемащото общество.
Събитието започна с едноминутно мълчание в памет на двамата служители на МВР, загинали при изпълнение на служебните си задължения в община Бургас.
С оглед на променената миграционна обстановка в страната и Европа, на преден план излиза нуждата от преодоляване на засилващите се негативни обществени нагласи спрямо лицата, търсещи и получили международна и временна закрила, изпълняване на програми за интеграция на местно ниво, обективно поднасяне на информация в медиите, както и запознаване на лицата, търсещи и получили закрила с българската реалност, култура и норми, както и възможностите за интеграция. Чрез
историите на седемте семейства,
потърсили международна закрила в България, се показва личното им преживяване като бежанци.
„В този сборник са събрани истории на хора, които нямат друг избор, ако искат да останат живи, освен да напуснат родните си домове и да потърсят шанс за нормален живот някъде другаде. Някои от тях са избрали целенасочено България, други са попаднали тук случайно. Техните съдби са свързани с нашите. От нас зависи до каква степен бежанците потърсили убежище в България ще намерят място за своята реализация.“, съобщи зам. – генералният директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска.
Авторите допълват, че миграцията е феномен, съпътствал човечеството много преди въвеждането на понятия като държава и нация. От векове групи от хора са се придвижвали от една територия към друга в търсене на по-добри условия за живот, често само за да оцелеят физически. Днес причините, които карат някого да напусне родната си страна, най-често са свързани с военни конфликти, бедност или промени в климата. Почти половината от хората,
принудени да напуснат родните си домове,
са деца. Според Женевската конвенция от 1951 г. бежанецът е човек, който търси убежище в друга държава, защото в своята е преследван заради расата, етноса, религията или политическите си убеждения. Но да си бежанец означава също да изгубиш свои близки, чувството си за идентичност, усещането си за сигурност. Те споделиха, че част от историите са белязани от тъга, други се отличават с човечност, изразена с малки жестове на безусловна подкрепа. Във всички обаче откриват общочовешка надежда – за мир, за право на
достоен живот, образование и детство с игри.
Ръководителят на проекта Нела Вампорова припомни част от дейностите в информационната кампания „Подай ръка. Бъди съпричастен!“, сред които: отпечатване и разпространение на информационни материали и брошури на български, английски и арабски; детска книжка за оцветяване; телевизионна кампания с посланици председателят на Държавната агенция за бежанците при МС Мариана Тошева, актьорът Александър Сано и певицата Дара Екимова; радио кампания и други. Тя допълни, че в заключителното събитие през първата половина на месец септември ще бъдат представени резултатите от социологическо проучване, което изследва нагласите на българите към бежанците.
0 Коментара